Хубаво е да се върнеш дори за малко в любимото ти училище. Да нахлуят приятни спомени, аромати, да си припомниш весели случки, силни емоции, запознанства, любовни трепети. Всеки ъгъл да носи спомени. За едни от най-хубавите години в живота ти. Първото кафе сутрин, още по тъмно, с приятелите от класа преди първия час. Да усетиш липсата на съучениците, пръснали се из целия свят. Да очакваш да ги видиш ей там, на ъгъла. Да ти липсват песните и китарата на Бойко в час по английски. Мина много време, страшно много време. Не бях стъпвала там от завършването. Не се бях вълнувала толкова силно от години.

Бях изненадана, имаше промени, хубави промени. По сградата, за тях говоря. Графитът на Христо Явашев на фасадата отвън, прекрасен е. Смятам, че мястото му е точно там. На входа  посреща чудна инсталация от пъстри чадъри и оригами, а под тях са закачени имената на учениците, донесли купи на училището. Асансьорът за инвалиди и трудно подвижни хора. Витражите по стълбището към стаите. Изкуство и математика. Любима комбинация. Не, не са в двата полюса. Те са едно цяло. В класната стая, в която влязох имаше хвърчила! Вие виждали ли сте друга класна стая с хвърчила?

Думата елитно не дава добро описание, даже изобщо. Защото елитно днес е едно нещо, утре е друго. Елитно за един е едно, за друг е друго. Няма истинско съдържание, по-скоро преходност. А в това училище няма нищо преходно. Това училище те учи да мислиш, да се съмняваш и прекарваш всичко през своята призма, да задаваш въпроси, винаги. Да разсъждаваш логично за всичко в живота, да намираш трудни изходи от заплетени житейски ситуации – винаги. Това е математиката. Ако мислите, че е скука – много сте далеч от истината. Или може би не е имало учител, който да запали любовта ви към предмета. И не, не карайте децата си да се стремят да влезнат в това училище на всяка цена, ако математиката не им се отдава лесно, без напъни, защото тогава годините им в него ще бъдат нещастни, а вие не искате детето ви да бъде нещастно, нали?

На излизане се спрях пред плакат на Стив Джобс, залепен пред класните стаи. Имах малко време и реших да прочета. Споделям и тук, защото мисля, че това, което той е казал, извежда най-важните неща, на които това училище ме научи:

  • Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете нечий чужд живот.
  • Не попадайте в капана на учения, които са резултат от мисленето на други хора
  • Не позволявайте шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас.
  • И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно.

 

Силвия Трифонова

Mайка на три деца, основател на Her Startup, консултант комуникации, дълги години маркетинг & PR на международни иновативни компании в България, a по-късно и за 13 държави в Близкия Изток

More Posts

Follow Me:
LinkedIn