Случвало ли ви се е ваши познати да ви попитат, за какво ви е тази математика сега, която сте учили в “елитната” гимназия, като подложат на съмнение смисъла да се учи там? Защото на мен да.

И днес реших да споделя няколко мои мисли по въпроса, както и как “тази математика” ми е помагала до днес, а и продължава да го прави.

Английската или СМГ?

На първо място, никой амбициозен родител не ме карал да се развивам в каквато и да е посока, абсолютно сама направих избора от гимназии, в които да кандидатствам след 7 клас, като по това време бяхме компания от три близки приятелки и всички искахме да продължим обучението си в английската гимназия в София. Съответно тя ми беше на първо място, а на второ СМГ, като подготовката ми по математика беше солидна, още от трети клас. Повтарям отново, без някой да ме карал насила да уча математика или каквото и да е. Рисуването също ми беше любимо, но математиката по това време просто ме завладя и не ме остави дълги години.

И така, моите близки дружки бяха приети в английската гимназия в София, а аз не успях редовно, а като частна ученичка. Но ме приеха редовно с втория ми избор – СМГ. Е, пак бяхме физически само на една спирка разстояние, но общо взето, след това пътищата ни лека-полека се разделиха. Но това е съвсем нормално.

Не са само задачи

От там нататък дните ми бяха много интересни. И да, решавахме страшно много задачи. В спомените ми са над 40 задачи на ден, а особено добре помня тези от сборника – С група, които бяха и най-предизвикателните за всички. А когато намирахме тяхното решение, всички бяхме изключително горди. А докато решавах задачи, всъщност аз израствах като една стандартна тийнейджърка, която излизаше с компания от “пещерняци”, посещаваше редовно Маймунарника (помните ли концертите там?), в типичните хеви метъл дрехи. Тийн, с един опит за бягство от вкъщи зад гърба си, с цел да посети поредната пещера, завършил с пълен провал. Въобще, добре се забавлявах и балансирах в почивката между задачите. Да не мислите, че в СМГ се развиват само зубъри или сноби с перфектно поведение, достигнали до там благодарение на амбициите на някой родител. Този ми период лека-полека естествено премина, след като приятелят ми “пещерняк” влезе в казармата за две години, а след като излезе се разделихме – не беше особено  доволен, че толкова много трябва да уча. Когато се върна назад, изобщо не съжалявам за това, съвсем естествено и последователно, всичко се развиваше така, както трябваше да се развива.

Но ученето ми в СМГ далеч не свързвам само и единствено с решаването на непосилнен брой задачи на ден, поне за всеки средно статистически ученик. И то основно заради Бойко.

Бойко

Бойко, нашият класен ръководител и учител по английски език със завършена английска филология. Декември месец станаха 4 години, откакто него го няма. Бойко Трифонов, първият солист на Атлас и един от основателите й, без който най-вероятно групата нямаше да съществува. Той пое класа ни и 5 години го води по един изключително различен и незабравим начин. Уроците ни по английски език  с него винаги бяха придружени с песни и негови изпълнения на класическа китара. Учехме английски с неговите песни – вие знаете ли другаде децата да учат английски с песни и изпълнението на китара на професионален музикант? Покрай Бойко обикнах Стинг, а и до днес зная всяка негова песен наизуст. Ярък спомен остави и посещението на цялата група “Атлас” в часа на класа в училище и тяхното изпълнение на живо на песента “Кукла”! А след него ни раздадоха и снимки с техни автографи. Подобно събитие не само те разтърсва из основи, но не се забравя цял един живот. И всичко това организира Бойко, специално за нас, неговите ученици.

Бойко не пропускаше случай да ни заведе някъде на екскурзия, лятото, зимата, няма значение… Карахме заедно ски на Банско, с целия клас. А някои се учеха с него. Създаде от нас прекрасен екип. Учеше ни на неща от живота, все пак имаше си работа с едни тийнейджъри, които за първи път се сблъскваха с много неща. Беше не само наш учител, но и приятел.

След като завършихме ни заведе на екскурзия до Доспат, а след това държеше всяка година поне по веднъж да се събираме с него и да си говорим – кой какво е постигнал или не, или просто да си спомяме за времето заедно в СМГ. Лека-полека повечето ми съученици заминаха да живеят в чужбина, включително и аз, и повечето загубихме този ежегоден контакт. Но не и хубавите спомени, както и всичко, на което той ни научи. И не беше само английския, но и песните, любовта към Стинг, работата в екип и забавата заедно. А също и умението да се забавляваш, дори когато имаш да решаваш 40 задачи на ден, както и неща за живота, които ги няма в учебната програма. Той беше творческият пламък, доказателството, че математика и изкуство могат да съществуват на едно място. И то беше в класа ни. Липсваш, Бойко.

Благодарение на математиката

  • Мисля аналитично
  • Намирам решения в трудни ситуации подобни на тези в раздел “С” от сборника, като мисля извън “рамките”
  • Измислям разни неща, които понякога се чудя, как са ми дошли на ум
  • Последователна съм, не се отказвам лесно
  • Дисциплинирана съм, мисля това е важно
  • Нямам неосъществени амбиции да карам децата ми да влизат в СМГ, а внимателно наблюдавам къде са талантите им и ги насърчавам в тези области

Оценявам годините ми в училището като едни от най-ценните в моето образование, по-ценни даже от тези в университета, като не бих ги заменила за нищо.

Силвия Трифонова

Mайка на три деца, основател на Her Startup, консултант комуникации, дълги години маркетинг & PR на международни иновативни компании в България, a по-късно и за 13 държави в Близкия Изток

More Posts

Follow Me:
LinkedIn