Запознах се с Виолета Бояджиева в началото на годината в нейното светло и тихо студио в квартал Левски. Следя творчеството й от завръщането й в България през 2018 г., когато все още не беше майка. Беше ми интересно, как е стигнала до решението рязко да промени кариерата си. Днес Виолета е майка на две малки момчета с малка възрастова разлика помежду си. Както бяха и моите момчета, когато за първи път попаднах на акварелите й. Живее и твори в София. Сигурна съм, че ще ви е интересно да се запознаете с нея. Ваша, Силвия
Her Startup: Коя е Виолета Бояджиева?
Виолета: Аз съм художник на свободна практика. Омъжена съм и имам две малки момчета на 2г. и на 4г. По образование съм ландшафтен архитект, но в себе си и в умът си винаги съм била художник. Не съм имала съмнения за това и просто си вървях по пътя с очакване да видя табелата или разклона.
Her Startup: От архитект в Германия до художник в България. Как се осмели да направиш тази кариерна промяна?
Виолета: През 2016 г. живеех в Германия, работех мечтаната по това време работа в едно студио за Ландшафтна архитектура. Баща ми почина тогава и започнах да се чудя дали животът не е твърде кратък, знаех какво исках да работя истински, защо не го правех?! Чаках ли някой да ми почука на вратата и да каже „ Здравейте, вече сте художник, ето ви тези неща, започвате от утре.“ Май не работят така нещата. Прибрах се в България през 2018 г и тръгнах по друг път.
Her Startup: Разкажи ни за любовта ти към акварела? Какво си завършила?
Виолета: Аз съм учила Парково строителство в Гимназията по Строителство, Архитектура и Геодезия в София. Още в гимназията често попадах на архитектурни скици с акварел, тогава мисля, че не е имало 3D или е било в доста начална фаза и ние често разглеждахме албуми и книги с такива проекти. Мисля, че тогава ме завладя тази техника и лека полека се настани в умът ми трайно. Иначе като дете със сестра ми сме изрисували топове с хартия. Рисувахме основно с химикалка и запълвахме листовете от край до край, защото те бяха ограничен брой, а идеите не. Майка ми намираше от офиси купища с непотребна хартия, отпечатана само от едната страна и ние със сестра ми толкова се радвахме като видехме нов топ хартия.
Her Startup: Колко време ти отнема да нарисуваш една картина? Кои са основните етапи?
Виолета: Различно време прекарвам, може би средно плътна работа би се събрало около 20 часа за размера, който най-често ползвам – 36*26 см. Но това е ако не броим предварителните скици и търсенето и снимането на референции. Основните етапи са – идея, идейна скица, търсене или снимане на референции, детайлна скица и рисуване с акварел. На мен любим ми е разбира се последния етап.
Her Startup: Виждаме природата във всяка твоя творба. Сподели за любовта ти към нея?
Виолета: За мен е невероятно, че живеем в свят с растения и ние дори можем да ги отглеждаме в домовете си, дават ни красота, храна, въздух. Просто е удивително за мен колко са красиви, че са живи, имат си свое присъствие, магнетизъм, променят се, цъфтят, умират и са в най-невероятни форми. Понякога се чувствам като извънземен посетител, който е възхитен от мястото на което е попаднал, но и знае че няма да остане вечно тук и се наслаждава, докато може.
Her Startup: Лотосът е често в творчеството ти. На какво е символ той за теб?
Виолета: Не знам как, но бавно и сигурно се привързах към него, той живее в земята, във водата и във въздуха. Дебелите огромни листа, големите цветове с дебели дръжки, отраженията му във водата, лекото загниване на някои листа, дупките им, дългите жили. Изключителен е, няма как да не го харесвам. Бих искала някой ден да се разходя с лодка между лотосите.
За мен символизира присъствието, да бъдеш там където са стъпили краката ти. Цялото ми творчество сякаш е преглед на идеята за ефимерността.
Всички живи неща са ефимерни, преминават бързо от форма във форма като нас. Кожата ни е леко прозрачна като венчелистчетата на цветята и през нея преминават и чувствата и мислите ни. Хората, които са около нас ги усещат.
Her Startup: От скоро твориш в ново студио, което е вече извън дома ти. Защо реши да работиш извън дома и до колко важно за нас, майките, е да имаме такова малко „убежище“?
Виолета: Идеята до голяма степен беше на моят съпруг. Той искаше аз да погледна по-сериозно на професията си, а не да се опитвам да я съчетавам с домашните задължения и беше прав. Човек понякога има нужда „да отиде“ на работа. Според мен много хора го правят успешно и в дома си и не винаги има нужда човек да има студио. Но при мен, тъй като и децата са малки имаше логика в това, да намеря място без разсипани играчки, чорапи, чинии и прахосмукачки.
Her Startup: Голяма част от творците мечтаят за успешен Етси магазин и да достигнат пазари извън България. А ти имаше успешен Етси магазин, но в момента не работи. Защо?
Виолета: Имах успешен магазин, но през 2022 г. го сложих във ваканция, тъй като не успявах да се справям с всичко вкъщи. Исках малкото свободно време, което имам да не е вложено в печатане на принтове, тъй като това беше основното, което продавах в Етси. Така че, просто сложих приоритетите на масата и избрах рисуването. Беше много добро решение. Когато го отворих отново през 2024 г. вече имаше доста промени, както в таксите, така и в обема на работа, която е необходима, за да може магазина да бъде успешен. Сега е във ваканция отново, ако някога усетя прилив на енергия може би бих го отворила пак. Засега искам да вложа енергията си в самото рисуване.
Her Startup: Колко време ти отне да наложиш творчеството си в България?
Виолета: Не бих казала, че съм го наложила, но имам аудитория тук, за което съм много щастлива. Отне ми около 1-2 години да усетя че вече имам публика и хора, които искат да колекционират моите картини.
Her Startup: Кои бяха най-големите предизвикателства в бизнеса ти през последните няколко години?
Виолета: Едно от най-големите предизвикателства беше съвместяването на работата с майчинството. Имаше пауза и когато човек е на свободна практика паузите не се отразяват добре на работата. Сега лека полека отново се връщам във вихъра на нещата, но не бих казала че мога да работя толкова, колкото преди. Старая се да се грижа за себе си, за да мога да се грижа и за децата си и да творя.
Her Startup: Цени ли се изкуството на художниците у нас, или българинът предпочита да украсява дома си с постери в милионен тираж от големите вериги за обзавеждане?
Виолета: Според мен се цени, особено на български художници, което много ме радва. Дори бих казала, че тук се ценят повече българските художници, отколкото чуждестранните.
Her Startup: Имаш две малки момчета. Те пречат или помагат за творческото ти развитие?
Виолета: Бих казала, че те много ме мотивират да се развивам, във всички направления. Чувствам, че трябва да се надскоча и правя малки крачки, да бъда по-присъстваща, по-търпелива. Тези качества са полезни във всички сфери на живота. Те ми дават и свободата, знам че ги има и когато те са до мен мога да направя всичко. За мен това, че са ме избрали е най-големия комплимент и това, че ги има ми дава свободата да вървя по своя път заедно с тях, поне докато са малки. Родителството взема всичко фалшиво, маловажно и суетно и оставя само истинското. Бих казала, че дори на пръв поглед да не е така, на втори майките имат голямо предимство.
Когато си направил най-важното вече си свободен за мечтите си. Свободен по най-хубавия начин.
Her Startup: Включват ли се и те да творят с теб?
Виолета: Творим често заедно. Когато рисувам с тях винаги съм удивена от лекотата на тяхното творчество. Колко лесно става всичко, това бих искала да науча от тях. Веднъж правихме за някого картички и големият ми син няколко минути наслагваше синя боя върху бял правоъгълен картонен лист, но не до края, остави някакво бяло поле и заяви че това е море с плаж. Гениално ми се стори със своята непринудена красота и простота. Уча се от тях.
Her Startup: Как те балансира творчеството по време на майчинството? Имаше ли време да твориш през този период?
Виолета: Имало е дълги периоди с много малко рисуване и тогава разбрах наистина какво е рисуването за мен. Както казват хората, трябва да пълниш своята чаша, за да има какво да прелееш на другите.
Her Startup: Как да рaзберем, дали сме намерили призванието си?
Виолета: Не знам дали всички намират така призванието си, но според мен ако човек открие нещо, което му подхранва душата и без което не може, значи вероятно е открил призванието си. Не е нужно да се бърза с това, понякога не всеки го разбира веднага и трябва да търси. Търсенето също може да е приятно, дори да изглежда като губене на време. Харесвам много един цитат на Карл Юнг – „Привилегията на живота е да станеш този, който наистина си.”
Her Startup: Какво би посъветвала майките, които имат талант, но се страхуват да започнат собствен творчески бизнес?
Виолета: Аз без рисуването и без творчеството линея, то ме движи. Мисля, че е все едно да съветвам хората дали да пият вода. Ако човек е намерил това, което го движи и зарежда, нека да търси начин да го прави. А ако не го е намерил, нека да продължи да го търси. Мисля, че това, което се цени в изкуството и дори в занаятчийството е искреността. Човек да намери в себе си нещото, което иска да раздаде и да го направи по красив начин.
Може да се запознаете с акварелите на Виолета Бояджиева на страницата й тук, както и да я последвате във Фейсбук тук или в Инстаграм.
Фотография: Силвия Трифонова
