Вера Георгиева: Според мен творец живее във всеки един от нас, без значение дали си дете, възрастен, счетоводител или музикант

Силвия Her Startup: Коя е Вера Георгиева ?

Вера: Вера е книгоиздател по образование, дизайнер по професия, търговец по стечение на обстоятелства и творец по душа, който обича да създава неща с ръцете и е приела за своя лична мисия да вдъхновява и другите да правят същото. Извън това съм майка на две момчета, съпруга и лекуващ се перфекционист.

Силвия Her Startup: С какво се занимава преди първото ти майчинство?

Вера: Преди първото майчинство се занимавах със същото, както до ден днешен – с дизайн. Просто го практикувах по различен начин – работих в медии като графичен дизайнер, после като консултант в шоурум за висок клас мебели, а последната ми работа като наето лице беше в рекламната индустрия, където се подвизавах като акаунт мениджър в малка бутикова агенция.

Силвия Her Startup: При много майки, включително и при мен, желанието за творене с ръцете се събуди отново по време на майчинствотo. Как беше при теб? Какви творчески начинания започна по това време?

Вера: Винаги съм използвала ръцете си като инструмент, чрез който да създавам. Като дете не спирах да режа и сгъвам хартии, да рисувам, баба ми ме учеше да плета на две куки, да меся тесто, баща ми ме учеше да шпакловам, а майка ми ме научи да подстригвам. В семейството ми умението да използваш ръцете си за съзидание е на висока почит, и за мен това е нещо напълно естествено. Другата ценност, в която са ме възпитали е, че когато не знам или не мога нещо, мога да се науча да го правя, стига да поискам. По-късно, може би в студентските си години, открих лечебната сила на ръцете ни и че работата с тях е начин да успокоим ума си. И двете ми майчинства за мен бяха много творчески – по време на първото започнах да правя тефтери, а по време на второто се впуснах в дълбоките води на макрамето. Като цяло мисля, че майчинството е трансформиращ процес – именно поради тази причина често се случва да си припомняме какво ни прави хора точно в тези периоди от живота си.

Силвия Her Startup: Как се промени работата ти след майчинството?

Вера: След първото майчинство открих, че не мога вече да работя, както преди. Приоритетите ми се промениха, но изискванията ми към работата също. След завръщането си в офиса преминах през много турбулентен период, в който, погълната от ангажименти към работодатели, семейство и мои странични проекти, напълно забравих най-важното – да се радвам на живота. Това ме доведе до самодиагностициран бърнаут и се наложи да променя много неща – започнах да се разделям с вещи, хора, а в последствие и с офисната си работа.

След завръщането си в офиса преминах през много турбулентен период, в който, погълната от ангажименти към работодатели, семейство и мои странични проекти, напълно забравих най-важното – да се радвам на живота.

Силвия Her Startup: Как направи стъпката към собствена дейност?

Вера: Винаги съм била проактивен човек – баба ми казваше, че съм като шило в торба. Не помня да е имало момент, в който да не съм имала странична дейност, извън работата си. Когато работех като графичен дизайнер започнах да списвам блог за дизайн, после с приятелка имахме студио за събитиен дизайн, шиех тефтери, след това се захванах с другия блог – la vita semplice. Когато напуснах офисната си работа, се захващах с какви ли не фриланс проекти – от дизайн на витрини до интериорен дизайн, после започнах да водя работилници и в един момент ми се наложи да отворя фирма, тъй като все по-често се случваше да работя с юридически лица. Но най-големият ритник, който получих, да погледна по-сериозно на разпилените си занимания, беше в една програма на ABLE (Асоциация на българските лидери и предприемачи) – BASE. Там намерих подходящата среда, подкрепа и тласък да се опитам да развия собствен бизнес.

Силвия Her Startup: Кое те вдъхнови да изработваш кожените тефтери Note it? Какво ти носи тяхната изработка?

Вера: Вдъхнови ме едно търсене на съпруга ми на малко тефтерче, което да носи в задния си джоб. Няма нищо по-вдъхновяващо за мен (а мисля и за всеки дизайнер) от това някой да ми каже, че не може да намери нещо или че не може да стане друго. Гарантирано ще се хвърля в дълбокото, докато не го опровергая. В първия ми студентски стаж бях на посещение в една от най-големите печатници в страната, където наред с възхитата от възможността да наблюдавам процеса по материализирането на една книга, изумлението ми от мащабите на печатните машини, гъдела в стомаха от миризмата на мастилата, изпитах и съвсем реален страх, че ще прекарам живота си превила гръб над томчета с хартия, докато съшивам страниците им. Десетина година по-късно не само, че шиех хартия, а и го правех с голямо любопитство и охота. Нещо повече – използвах го като почивка от работата пред екрана. Живеем в свят, в който повечето от нас малко или много зависим от този екран, но моята работа ми позволява да прекарвам приблизително 10-15% от работния си ден, докато използвам ръцете си, като в някои дни истински се отнасям. С годините онова първо малко тефтерче, което уших през 2014-а, се промени и надгради, докато стигне до Note it! такъв, какъвто е в момента – персонализирана система за водене на записки, която ти позволява да носиш няколко различни книжни тела в една-единствена кожена подвързия, вместо да имаш един тефтер за планиране, един за записки, друг за to-do лист, четвърти за дневник и т.н.

Силвия Her Startup: Работила си като графичен дизайнер за списание и си завършила книгоиздаване. Как ти помага този опит в работата ти днес?

Вера: Мисля, че без тази основа, нямаше да правя тефтери, вероятно щях да намеря друго творческо поприще.

Силвия Her Startup: Кога се появи Дунав 41 и какви работилници предлагате?

Вера: Дунав 41 се появи поради нуждата от склад и работилница за Note it! Търсехме много по-малко пространство, но когато срещнах обявата за това, нещо ми трепна под лъжичката – странна смесица от вълнение и страх. Дойдохме да го видим с Дима (моя приятелка и партньор в Note it!) и аз се влюбих в аристократичния дух над мястото и малките все още запазени архитектурни детайли от една отминала епоха. Решихме, че ще скачаме и след тримесечен ремонт през март 2023-а проведохме първите си работилници.

Започнахме с работилници, които аз съм си разработвала години наред и съм правила преди това на други места – венци, макраме, бижута и други. По-късно поканихме гост автори, за да разнообразим програмата. В момента регулярните ни работилници са кожен тефтер и кожени бижута, които водя аз, както и модерна бродерия с водещ Ани от Blueshape, релефно рисуване с водещ Катерина от ArtThera. Няколко пъти годишно провеждаме и калиграфски работилници, които води Дана Тилева (близка приятелка и доскорошен съобитател на ателието), по заявка правим и Upcycle работилници, в които си колаборирам с Ивана Александрова – те са насочени повече към деца и родители, не толкова стриктно към възрастни. Провеждаме и други събития, които са пряко или индиректно свързани с ръчната работа и изкуството.

Силвия Her Startup: С какво са различни работилниците в Дунав 41?

Вера: Когато управляваш бизнес, малко или много е необходимо да се съобразяваш с пазара и трендовете. За мен обаче водещото е по-скоро да представяме интересни хора тук и да имаме пространство и време за смислени разговори и събития, да изграждаме общност. Затова, когато правя програмата за пространството, не се ръководя от моди, а от собственото си усещане за това от какво има нужда светът.

Силвия Her Startup: Как би описала участниците във вашите работилници?

Вера: Срещаме се с най-различни хора. Предимно ни посещават жени между 25 и 50, но разбира се макар и по-рядко идват и мъже. За тях най-интересните работилници са тази за кожен тефтер и сесиите по терапевтично рисуване на Living Museum Sofia, които също се провеждат тук. Много често идват хора, които казват “Аз съм с две леви ръце”, а накрая на работилницата, сами виждат, че ако си позволиш да се впуснеш в процеса, вместо да мислиш за резултата, нещата се получават, а те съвсем не са толкова несръчни за каквито се мислят.

Припомнят си, че имаме ръце с една определена цел – да създаваме с тях.

Разбира се, не са рядкост и хора, които имат или някога са имали хоби, свързано с ръчен труд, те влизат по-уверени естествено, защото знаят на какво е способен всеки един от нас.

Силвия Her Startup: Как успяваш да изградиш бранд, когато се занимаваш с толкова различни неща? Как превключваш между различните твои дейности?

Вера: Трудно е. Но с добро планиране, съответната мотивация и подкрепа, човек може да движи повече от едно нещо. На пръв поглед нещата, с които се занимавам, са много различни едно от друго, но всъщност имат повече допирни точки и всичките са свързани с основното ми занимание – Note it! Дунав 41 е преди всичко ателие на Note it!, a пък кожените бижута, които започнах да правя в последните 1-2 години се появиха именно заради остатъчните суровини от тефтерите.

Силвия Her Startup: Хубаво или лошо е да имаме прекалено голям избор от неща, с които можем да се занимаваме? Как да изберем това, върху което да се фокусираме, особено когато имаме и деца и те имат нужда от нашето внимание и грижа?

Вера: A blessing and a curse. Колкото повече избор имаш, толкова по-трудно е да направиш избор. Моите лични критерии за избор на работа/бизнес/кариера са да ми е интересно, да ме развива като личност и да кара душата ми да пее. Бонус – ако го намирам полезно за обществото. Разбира се, финансовата страна на нещата никога не е за пренебрегване, но това е последното, което ме води, когато избирам в какво да фокусирам енергията си. Ако нещо отговаря на горните признаци, но губи пари, търся как да го финансирам по друг начин. Ако нещо отговаря само на финансовия критерий – знам, че рано или късно ще ме разболее.

Силвия Her Startup: Кои са топ 3 на любимите неща за теб на това да си шеф на себе си?

Вера:

Разполагам с времето си – в даден ден мога изобщо да не работя, ако имам личен ангажимент или нужда от лично време, без да се моля или обяснявам на някого;

Избирам какво да правя и какво не  – поемам само ангажименти, които отговарят на моите лични критерии за смисъл;

Дава ми много повече възможности да се изрязвам извън конкретна рамка

Силвия Her Startup: А кои са топ 3 на най-трудните за теб неща на това да си шеф на себе си?

Вера:

Не разполагам с времето си – нямам работно време. За много хора това означава, че можеш да правиш каквото и когато си поискаш, но всъщност за собственик на ЕООД често означава, че му се налага да пише фактури в лятната си отпуска.

Избирам какво да правя и какво не с условия – понякога се налага да правя и неща, които не искам или не се чувствам сигурна в тях. Налага се да поемаш рискове, чиято цена плащаш единствено ти.

Налага ми се да работя в конкретна рамка – съобразяваш се, със законовите уредби, с конкретните нужди на фирмата ти, с изискванията на пазара, в който работиш.

Силвия Her Startup: Намирам те в Дунав 41, да изработваш елегантен кожен тефер. Но също така 10 години си създавала хартиени цветя, макраме, прекрасни венци. Имаш собствен блог. Как решаваш с каква творческа дейност да се захванеш и оставяш ли предишната?

Вера: Умът ми винаги работи на поне три стана. За мен е много трудно да се огранича и да си кажа – днес ще работя от 9 до 17 часа и ще правя това и това. Ръцете ми обаче не са в състояние да насмогват на този attention span, защото са само две, така че за мен всяка сутрин започва с краткосрочно планиране и дейностите са най-разнообразни. Често ми се налага да сменям шапките – днес съм дизайнер, който разработва нови продукти, утре съм маркетолог, който измисля и имплементира комуникационни стратегии, вдругиден изпълнявам поръчки, а има и дни, в които съм скучен администратор.

По отношение на творческите направления – понякога просто се пускам на даден импулс, но в дългосрочен план се опитвам да приоритизирам това, което ми носи удовлетворение, развитие, предизвикателства и е финансово обосновано.

Понякога ми се налага да оставям предишни неща, с които съм се занимавала, просто защото вече нямам време, интерес или искра да продължа да се занимавам с тях, както блогването например. Това обаче изобщо не означава, че няма да се завърна към тях в по-нататъшен момент.

Силвия Her Startup: Работата с ръцете помага на ума да почива. Как те зарежда работата с ръцете, какво ти носи тя?

Вера: За мен това е просто необходимост. Ако изминат няколко дни, в които не съм създавала нещо, започвам да се чувствам зле. Когато умът ми препуска между 1001 други задачи и ми е трудно да се фокусирам или да съм ефективна, си давам поне 20-30 минути, в които да направя нещо просто така, абсолютно безцелно – дали ще нарисувам една страница в тефтера си, ще изплета една макраме гривна или ще сгъна няколко оригамита, няма значение. Понякога рискувам да се удавя в тези на пръв поглед безсмислени дейности, но по-често успявам да се центрирам и да продължа напред с не толкова приятните задачи.

Силвия Her Startup: Всеки ли е творец?

Вера: По презумпция творецът е един – Господ, природата, вселена (кой в каквото вярва и на каквото се уповава). Според мен обаче творец живее във всеки един от нас, без значение дали си дете, възрастен, счетоводител или музикант. Но този творец се събужда и може истински да твори, само когато поривът идва отвътре, от душата ти.

Силвия Her Startup: Кога сме намерили призванието си?

Вера: Нямам ни най-малка представа. Не вярвам, че имаме само едно призвание, което непременно трябва да открием и това е, край. В един отрязък от живота ни може едно нещо да пълни чашата ни, в друг – друго.

Силвия Her Startup: Какво е балансът за теб?

Вера: Всичко около нас е въпрос на баланс – между добро и зло, между радост и тъга. Балансът между работата и личния живот поне при мен се случва по следния начин – има дни, месеци, дори години, в които основният ми фокус е ту в семейството, ту в работата, ту в моето личностно развитие и именно тази промяна в различни периоди от живота ми представлява баланс сама по себе си. Просто трябва да държим в ума си, че няма как по едно и също време да имаме бебе, кариера и чиста къща. От години например искам да уча в университет отново, но съм наясно, че това няма как да се случи, преди моите деца да преминат поне през етапа на началното образование, така че го отлагам не с тъга или неудовлетвореност, а с ясното съзнание, че е въпрос на време да имам възможност да отделя време за това.

Силвия Her Startup: Подкрепя ли те семейството ти и как?

Без подкрепата от семейството и близките ми нямаше да мога да водя този луксозен живот, в който следвам сърцето си.

Най-важната за мен подкрепа е моралната. Почти няма дни, в които да не си казвам – уморих се, не мога повече, но около мен са съпругът ми, родители ми, близките ми приятели, които винаги се включват в точния момент, за да ми кажат “Вярвам в теб, не се отказвай”, “Как да ти помогна”, “Имам идея за теб” или “Хайде да те черпя едно кафе”

Силвия Her Startup: Как те вдъховяват децата?

Вера: Децата са най-чистите и искрени същества на този свят. Когато водя детски работилници например, очакването ми е, че ще бъде много уморително и изтощаващо, а неусетно минават два часа и ми се иска времето да спре и да продължим да творим заедно, да си говорим, да обменяме чувства и мисли. Моите собствени деца често са при мен в ателието и си взаимодействаме по много интересен начин – понякога те възпроизвеждат нещо, което аз съм направила, но по-често аз “крада” техните идеи.

Силвия Her Startup: Коя книга четеш в момента?

Вера: Трудно ми е да чета само една книга последователно – в ателието често разлиствам “The Creative Act: A Way of Being” на Рик Рубин, когато имам нужда от почивка, отварям на произволна страница и се зачитам, текстът е фрагментарен, но пълен с прозрения. На нощното ми шкафче от няколко месеца мъча “Дълбока дързост” на Брене Браун. За съжаление вече ми е изключително трудно да се фокусирам в художествена литература… и това е нещо, което си позволявам само по време на лятната си отпуска.

Силвия Her Startup: Къде почиваш лятото?

Вера: Ходя на места, където съм по-близо до природата и Твореца – на палатка на брега на морето, нависоко в планината в скромна хижа или просто на разходка, в селската къща на рода на дядо ми – това място ме заземява и свърза с корените ми и по-дълбокия смисъл на живота.