Теодора Вълчева: Всичко е по–хубаво и си заслужава, когато обичаш това което правиш

Her Startup: Коя е Теодора Вълчева?

Теодора: Аз съм майка, партньор, творец, жена на 45 години.

Her Startup: Разкажи за любовта ти към керамиката?

Теодора: Аз не само изпитвам любов към керамиката, аз съм създадена като съзнателен човек, израствайки в света на керамиката, в света на изкуството. Баща ми (Вълчо Вълчев) беше скулптор, а майка ми (Йоанна Кемилева) е керамик. Имам и други роднини художници, така че моето професионално развитие следва един естествен ход.

Висшето ми образование е свързано с Националната художествена академия, специалност „Изкуствознание“.

Не съм изоставила света на критиката и изкуствознанието, но в последните 10 години интензивно се занимавам с керамика.

Her Startup: През какви процеси преминава изработката на един твой керамичен продукт?

Теодора: Керамиката е изкуство, което съпътства развитието на човека от най – дълбока древност, пренася и съхранява информация за интелектуалната, историческата, естетическата, художествената еволюция на човечеството. Керамиката е неразделна част от всекидневието ни и днес, затова често пъти се асоциира само със своите утилитарни функции на приложно изкуство.

В своето художествено проявление обаче керамиката е „безбрежен океан“, предлагащ безгранични възможности за творческа изява.

Керамиката не е лесно изкуство. То е изключително обвързано със спецификата на материала. Изисква конкретна материална база, изисква пространство, физическа сила и време. Изисква много познания, много практика, работа, търпение. Това е изкуство, чиято основа може да бъде наречена и занаят, от чиито корени, обаче, израства едно произведение на изкуството.

От парче глина керамикът оформя конкретен предмет. След като изсъхне, предметът преминава през първото си изпалване на близо или повече от 1000 градуса. Следващият етап е свързан с полагането на глазурите – материалите, които придават цвят и гланц. Следва поредно изпалване на минимум 1000 градуса. Моментът, в който отвориш вратата на пещта е мигът на разкриването на магията. Едва тогава виждаш какво си постигнал, какво се е случило зад затворената врата. Усещаш силата на огъня и земята.

Her Startup: Колко време ти отнема да изработиш едно керамично пано за стена?

Теодора: Много. Времето, което е необходимо на парчето глина да се превърне в произведение на изкуството, завършено като обект достоен за изложба или обект, който да намери място си в нечий дом е дълго.

Това, което описах като процес при работата с глина би могло да отнеме най-малко от 10 дни до 2 седмици. Но това е един минимум от време, който реално не е приложим. Най-вече, защото нито един керамик не пуска пещ, която не е запълнена в оптималния си капацитет. Винаги е било немислимо да пропиляваш толкова много енергия – 1000 градуса за една- две творби. Затова работата върви на етапи. Началният период за работа е с глината, в които натрупваш определено количество „суров материал“. Следва време за глазиране и накрая, при успех, осмисляне и финално оформяне на творбите.

Тук трябва да спомена, че процесът често пъти предлага и много разочарования – пропуквания, чупене, разливане на глазурите, цветове, които след проявлението си не кореспондират с очакванията ти, тъй като суровите глазури не показват реалния цвят до самия финал на процеса и т.н.

Ако останеш доволен, при паната по-голям формат е необходима рамка или както е в моя случай – вграждане на елементите в дърво. Това също отнема време, тъй като разчитам на друг човек да свърши тази работа.

Но най–дългото време е времето на творческия процес. Да създадеш идеята, да откриеш формата, да придадеш и постигнеш цвета, въздействието, смисъла.

Хората на изкуството често пъти изглеждат разсеяни. Това е, защото независимо къде са, те мислено творят, на ум планират, рисуват, представят си цветове, търсят форми за своите още неоформени идеи. Невидим труд!

Her Startup: Колко време отне галерия Теа да бъде разпознаваема?

Теодора: Галерията е семеен проект и мечта на моята майка. Ние сме част от културния живот на София вече 24 години. В началото галерията беше ориентирана към представяне на различни български автори с техните самостоятелни проекти. В последствие, заради семейството, реорганизирах дейността на галерията. Сега тя е преди всичко пространство, в което излагам творбите на моите родители и своите произведения. В по–топлите сезони пространството се превръща и в ателие.

Her Startup: Кои са най-големите предизвикателства в бизнеса ти през последните няколко години?

Според мен, хората си позволяват да отделят пари за изкуство най–вече когато имат поводи – сватби, рождени дни, нов дом. Затова ковид пандемията се оказа истинско предизвикателство. Хората не се събираха, личните и корпоративните събития бяха сведени до минимум, а оттам и поводите за инвестиция в изкуство.

Малко хора купуват картина, скулптура, керамична ваза или пано без повод, за себе си. За да се наслаждават на красотата на този вид изкуство. За да общуваш с изкуството трябва преди всичко да си достигнал до необходимостта да го превърнеш в част от живота си, да си възпитан или сам да възпиташ сетивата си да го търсят, да го искат.

Може да звучи глупаво, но аз възприемам изкуството като подправка – може и без нея, но тя е способна да осмисли всичко. Изкуството „храни“ душата! Прави ни по-човечни, по–смислени, по–чувстващи и пълноценни.

Her Startup: Какво би посъветвала майките, които имат талант, но не се страхуват да започнат собствен бизнес?

Теодора: Бих ги посъветвала преди всичко да не губят кураж и да опитат. Често пъти жените си мислят, че „животът ги подминава“ докато са изцяло погълнати от грижите за децата. По– скоро това трябва да бъде един период за „узаряване “ на идеите. С времето идва и моментът за реализация им.

Все пак възможността да станеш майка е до време. А изобразителните изкуства дават възможност за една по–късна професионална реализация. Разбира се, че ще е трудно, конкуренцията е голяма.

Много се радвам на по–възрастните авторки, които са запазили през годините желанието, енергията и мотивацията си да работят. Наслаждават се на своето творческо дълголетие, създават своето все по-осъзнато изкуство, освободени са от предразсъдъците на младостта. И са чудесен пример за всички по- млади творци.

Her Startup: Имаш две деца. Те пречат или помагат за развитието на изкуството ти?

Няма да крия, че има моменти, в които се ядосвам и мисля, че децата ми пречат. Да, не мога да разполагам нито с времето, нито си мислите си само за себе си и само за моите творчески идеи. Но истината е, че това е моят живот – деца, семейство, приятели, грижи. И изкуството, което успявам да направя е вплетено в този мой живот.

Децата обаче са ме научили на едни от най – важните неща – да обичам, да съм дисциплинирана, да съм търпелива.

Her Startup: Включват ли се и те да творят с теб?

Когато бяха по–малки много искаха и те да бъдат част от процеса. Никога не съм ги спирала. В дома ни е пълно с материали за рисуване, глина пластилин, куки за плетене, конци, игли, парчета кожа, тел, оригами албуми и какво ли още не – материали, с които децата ми, дори и вече пораснали, всеки ден правят нещо. Не мисля, че имат желание да стават художници, но през годините се убедих, колко много ползи има от заниманията им с всичко свързано с изкуството – развиха умения за сръчност, креативност, способност да планират, да конструират, да изразяват емоции, да релаксират.

Благодарение и на моята майка, те редовно посещават музеите и галериите в София.

Истината е, че децата ми живеят сред много изкуство всеки ден, всеки момент. И когато попаднат на място, в което няма изкуство, се чувстват странно, то им липсва.

Her Startup: Как те балансира творчеството по време на твоето майчинство?

Теодора: В началото, когато децата бяха малки, не намирах време да творя. Но и не изпитвах толкова голямо желание да се изявявам по този начин.

Както казах вече, аз живея сред изкуство – в дома ми, в галерии, в музеи, с творческата дейност на майка ми. И с времето енергията се натрупа. Сега имам повече възможност и желание за работа.

Her Startup: Какъв пример се опитваш да им дадеш като майка творец, развиваща собствена галерия?

Искам да знаят, че няма лесна работа. Всичко има цена, изисква усилия, че има възходи и спадове във всяка професия. Но всичко е по – хубаво и си заслужава, когато обичаш това което правиш.

Знаят, че професионалният ми избор има пряко отражение върху целия ни семеен живот. Най – важното е, че виждат, че това с което се занимавам ме прави пълноценна и дори щастлива. Осъзнават, че една професия трябва да се измерва не само с финансови успехи, но най–вече с ползите, които има за теб като личност и с мястото и ролята ти в обществото.

Съпругът ми постоянно ми повтаря: „ Не се отказвай! Сега някой, някъде има твоя творба, сложил я е в своя дом си и й се радва. Хората вече те търсят!“

Her Startup: Коя е твоята рецепта за баланс работа-личен живот?

Теодора: Балансът е труден за постигане, в която и да е сфера на живота. Когато съм вкъщи мисля за работата си, когато работя мисля за децата! Това, което ме „крепи“ е вярата ми, че вървя в правилната посока – семейна и професионална. Опитвам се да извличам максимум полза и удоволствие както когато съм със семейството си, така и когато имам възможност да работя. Има мигове, в които творейки се усещам като в транс, като в медитация. Това са моментите, в които осъзнавам, че съм на правилното място и че изкуството ме движи напред.