Днес наш гост е Мая Цанева. Тя ще ни разкаже за опита си като социален предприемач. 

„Щастието и нещастието при жената винаги са свързани с щастието или нещастието на нейните деца.” – Невена Коканова

Това е много личен, но и професионално изпитан текст. Преди дни ние от Сдружение „Безопасни детски площадки“ приключихме първия си финансиран с публични средства проект. В него събрахме ученици, училища, районни кметове, доброволци, за да насърчим децата да бъдат активни граждани, защото могат. Построихме класна стая на открито. Много работа, много уроци и много трепет ни донесе тази инициатива!

Но не за това пиша. Тези 8 месеца ме накараха напълно да осъзная товара, който аз и моите приятелки поехме абсолютно съзнателно с решението си да станем граждански активисти и май, може би социални предприемачи. Благодаря им, защото носим тази лична отговорност през смях, гняв, усмивки, компромиси и с любов, наравно с всичко друго важно в живота си.

За 5 години натрупахме много опит с доброволчески инициативи, с работа с партньори и с институции, с медии. Но, това, което научихме, и е по-важно, е да се справяме с наистина сериозни лични и обществени предизвикателства. Те са като вечно камъче в обувките на всяка жена, която гони вятъра, иска промяна, движи се против течението и се заявява на въпреки и, за да се чувства добре.

Ето ги и моите уроци.

Да излезеш от коловоза на ежедневието си

Аз се заех с площадките в момент, когато бях наникъде. С прекрасно дете, което от пеленаче все е по градинките, с работа, в която не се чувствах несигурна, и без посока.

Мисията да се изправя от позицията си на мрънкало колко е зле наоколо, и с професионалните си умения, знания, контакти да променя ситуацията за по-добро за мен и за сина ми, ми даде посока. Случи се, разбира се, и „благодарение“ на мудната администрация, но се спасих от тъгата с граждански активизъм.

Това е моята история. Много жени чувстват импулса да направят нещо подобно, да променят живота си, но бързо се обезсърчават или губят инерция. Затова е важна сила да се заровиш в подробностите, да потърсиш и намериш наистина личния си мотив защо правиш това, и да продължиш. Накратко – да излезеш извън коловоза си е първата крачка, а за това се иска сила, която можем да почерпим от най-неочаквани места, и най-вече отвътре.

Никой не е длъжен да ти помага

От първия ден, в който станах „площадкаджийка“, както съпругът ми ме нарича понякога (не знам дали с уважение, или с уважение и с лека ирония), разбрах, че всяка промяна или начинание започваш сам.

Никой не е длъжен да те подкрепи, само защото ти си взел решение. Решението е лично. Оттам нататък предстои да си спечелиш всеки приятел насреща, всяка подадена ръка, всеки неприятел и битка.

За моя изненада бързо се събрахме майки, които знаем какво искаме, как и от кого, и не приемаме да ни отхвърлят , защо защото сме поредните граждани. Дали това беше някаква добра поличба, или бях уцелила точното място и време за инициативата ми, не знам, но съм благодарна, че се случи.

По-важната битка, която всички ние печелим ден след ден, не е сред хората навън, или в институциите (не по-малко важни и тежки сражения), а у дома и сред близките си. Ние сме си заслужили разбирането и подкрепата на семействата и близките си трудно и с много усилия.

Да , няма съпруг, поне не сред нашите, който с удоволствие да превозва кашони, бои в колата, да боядисва и строи разни неща за общото благо, или да се занимава с досадни подробности в организацията на семейния живот, докато жената до него бори демони в обществото. Децата също искат мама за себе си. И това е тяхно право.

Но мама е и активист, предприемач, и е щастлива от това. С компромиси, с разбиране и с подаръци от време и жестове, всички приемат реалността. Важно да се отърсиш от перфекционизма си, да приемаш, че всичко се променя, и да си готов  да балансираш, според деня и ситуацията. Има дни за семейството, има дни за работа, за кауза, има дни, които не искаш дори и да си спомняш, а други знаеш наизуст. Важното е да знаеш защо заедно създаваме спомени, учим се да бъдем семейство, въпреки различията. Нашите близки виждат, че това е мисия, кауза, която ни прави по-силни, щастливи, луди, …понякога, но животът ни е хубав!

Времето не стига

Работа по собствен проект – социален или бизнес изисква време, и то, добре разпределено. Няма жена предприемачка, която да не знае това. Която и да е кауза ни учи, че има време за работа, от която да изкарваме пари, часове за мисията, която следваме, дни само за семейството и децата, и минути за нас, самите, за да съберем всичко в 24 часа.

Аз се научих да работя по-добре и съсредоточено по едно важно нещо, докато правя друго, което мога и насън например. Не съм единствена. Всички го можем. Разбрах, че ако искам нещо, ще намеря време за него. Но също така пазя като ценно бижу минутите или дните, в които просто съм майка, жена, човек, любима, защото без тях която и да е кауза е бреме.

По-важното е, че собственият бизнес или лична мисия са отлична възможност да открием още суперсили у нас самите, които позволяват в 4 часа да решим и служебен казус, да върнем няколко важни обаждания и да се справим в някоя домашна буря. Но най-важното е да не бъркаме този спринт с истинския маратон, в който победител е онзи, който знае собствената си стойност и граници.

Успяват жените, които се познават

 Аз не твърдя, че се познавам добре. Но стъпих в моята кауза уверена, че поне знам в какво ме бива и, че съм готова да се уча.

Това е важно за всяка жена, която започна нещо лично. Като започнем от професионалните си умения, през познанията и всекидневните трикове, които прилагаме, и завършим до управлението на поведението си, за да изглеждаме (дори и да не сме) силни. Затова моят съвет би бил – правете бизнес, създайте общност, застанете зад кауза, когато знаете защо и как ще я защитите, дори и да ви трепери под лъжичката. Ако не сте убедени, продължете напред. Успелите хора се учат и от провалите си.

Ще завърша с цитат на Маргарет Тачър: „Ако искате нещо да бъде казано, помолете мъж. Ако искате нещо да бъде направено, помолете жена.“ Понякога е нужно да направим и двете. Но преди това, да го направим.

Снимки: BG Бъди Активен 

Сдружение “Безопасни детски площадки”

Борислав Ковачев, район Слатина

Автор: Мая Цанева

 

Прочетете също: Може да се изкушиш да работиш всичко, на всякаква цена. Това е грешно.

Her Startup

Her Startup помага за кариерната реализация на жени, които желаят да продължат развитието си и след период на майчинство, като изградят силен бизнес бранд или намерят реализация в компания, която предлага придобивки за баланс работа/личен живот.

More Posts - Website