Коя е Ирина Пандева?

Едно момиче, на което никак не му се пораства. Не че не е хубаво да остаряваш, честно казано харесвам човека, който съм сега много повече, от това което бях преди. 

Като цяло емоционална личност, много любопитна, постоянно нещо ме вълнува, социална, приказлива, когато има кой да ме слуша, но и слушам когато има кой да приказва. Обичам да си стоя и в къщи – да рисувам, да пробвам някоя нова рецепта или да се опитвам (безуспешно) да въдворявам ред. Хаосът ми е на гости откакто се помня, мисля че нетърпеливостта ми му отвори вратата едно време и от тогава не си е тръгвал. Това понякога ми е от полза – творческият хаос може да бъде и вдъхновяващ, но често е причина за висока самокритика и засъхнала боя по пода. 

Художник съм може би в нечии очи, но в моето огледало съм един аматьор, който има още много да работи и мисля, че това никога няма да се промени.  Гледам да не се приемам много на сериозно, но все пак си давам шанс. Не забравям да се гордея от собствените си постижения, колкото и малки да са и се старая да съм отворена за съвети и критики. Превръщам работата си в игра и така си играя по цял ден. Всъщност като всеки човек и като 50% от картините ми и аз съм “work in progress”. 

Постоянно имам нови идеи, като казвам постоянно, буквално нон стоп ми свети една крушка над главата. Повечето са пълни глупости, но от време на време има някой хит. Не спирам глупавите идеи да се вихрят, оставям ги да танцуват и те в един момент се изморяват и сами се пенсионират, някои все още не са се отказали и чакат момента за голямата сцена.

Имам способността да се сприятелявам с много различни хора, ако събера на едно място всичките ми приятели или ще настане тотален цирк или няма да има какво да си кажат въобще.  За мен комуникацията с различни хора е както интересна така и образователна. Има какво да се научи от всеки човек, стига да му отделим малко време. Очарова ме потенциала, в хората, в празните сгради, във всичко. Един от най – честите ми изрази със сигурност е “ ах това би могло да бъде …. представяш ли си?”. Мечтател на високо ниво.

Как се случи при теб кариерната трансформация?

Научих много неща от туризма, където работих около 12 години. Мисля, че ако не бях прекарала толкова години работейки в различни отдели в хотели, нямаше да съм толкова уверена в комуникацията с нови хора. В хотелите се учиш да общуваш с хора от различни култури, трябва да мислиш бързо, да съумяваш да наблюдаваш какво се случва около теб за да можеш да реагираш – все умения, които са важни и които сега ми помагат много. Но е и изключително стресираща среда. 

Успоредно се опитвах да правя и още “хиляда” неща, изложения, нови проекти… стартирала съм и съм се провалила в поне 5 стартъп начинания, но не го приемам като нещо негативно. Опитът дори и горчив е полезен.

Преди около 6 гoдини разбрах по трудния начин, че тази работа вече не е за мен. След сериозен крах (или както се казва на чист български – бърнаут ), който ме закова в болница за 10 дни, си събрах багажа и газ към Банско. 

Избрах Банско защото част от рода ни е от тук и имаме къща, а и родителите ми ме бяха изпреварили с няколко години. Няма нищо по-хубаво от това да си лекуваш стресовите рани със семейство и природа на една ръка разстояние. 

И така започна етапа Банско, тотална промяна, която ме вкара в нов път, по който вървя по-леко. Тук отворих куфара със стари мечти, поизтупах ги от прахта и ги сложих на рамо, върнах се към рисуването, смирих се, намерих и все още намирам себе си и себеподобни.

Къде намираш вдъхновението по време на пандемия?

Пандемията роди няколко тематични творби. 

2020 е година на промени и адаптиране, на сътресения и трудности, но и на много възможности за израстване и трансформации.  За мен тази година е интересна. Омъжих се, отворих студио/галерия, започнах да работя над недостатъците си, над нещата които са ми били пречка до сега. Уча се да си прощавам, да съм по-търпелива. Рисуването ми помага, статива за мен е като олтар на цветовете, там цари безвремие, особен вид хипноза.

Трудно е да превърнеш хобито в професия. Рискът да загубиш насладата от процеса е голям, особено когато трябва да мислиш за стратегии, маркетинг, социални мрежи, счетоводство, организация на времето и какво ли още не. За един творец често това са активности, които го изваждат от зоната на комфорта и като че ли малко му разбъркват творческата енергия. Но е нужно. За да се справя с тази част, на всеки 14 дни се срещаме с още 2ма приятели, които също развиват собствени бизнеси и всеки разказва какво е свършил през последните две седмици и какво е планирал за следващите две. Намирам тази практика за много полезна и ефективна. 

Илюстрациите и картините ти са с отличаващ и запомнящ се стил. Портретите ти са уникални. Каква е тяхната история?

Стилът ми е “а ла Ирина” – сбирщина от влияния и вдъхновения. 

Най-основното при мен са лицата. Моите прадеди са били иконописци и неволно или не, и аз започнах да рисувам и човешки образи. Тук-там някое цвете. Един ден ще се пробвам и в иконопис, но още не дошъл момента, имам много да уча.  

Обичам дома – уюта, топлината, усещането за свещена зона, в която мога да съществувам спокойно и откровено. Иска ми се картините ми да допринасят за това усещане в дома на притежателя им. 

Говоря си с тях понякога, докато ги рисувам, а и след това дори. Приемам обаче, че не са мои, за мен остава интимния интровертен творчески процес, а крайния резултат си има собствена съдба. Намира си ги точния човек в точното време. 

Има творби, които никога не съм вярвала, че някой ще купи, но като че ли напук си намериха нов дом и са си много добре там.

Хората, които купуват моите картини са хора, с които се харесваме. Голяма част от клиентите ми са вече мои приятели, а и голяма част от приятелите ми станаха мои клиенти. Без тяхната подкрепа и тази на семейството ми, без възможността да представя в самото начало своите творби в галерия International Art Bansko, нямаше да имам смелост да продължа. 

Разкажи ни за творческия процес по създаването на илюстрациите за съвместния ни проект “Кутия за релаксация на жени със собствен бизнес”

Проектът “10 Her Startup картички за оцветяване”, част от кутията, е много интересен за мен. Трябваше да се постарая да илюстрирам съветите възможно най-ясно без да ползвам цветове, а аз обичам цветовете и това се вижда в моите картини. Допитах се и до приятелка за идеи, тя ми помогна да си изясня някои картинки в главата, защото според мен нашите мозъци работят по-добре когато комуникират. Наблегнах по скоро на идеята отколкото на самата илюстрация. Съветът, който ще ми трябва най-много сега е “Станете приятели с неизвестното”. Никак не обичам риска, но зная, че вселената награждава смелите и ще трябва да превъзмогнем страховете си и да се науча да приемам предизвикателствата като възможности, вместо като бариери. Трудните моменти са тези, в които можем да разберем много за себе си.

Защо толкова много творци избират Банско?

Накъдето погледнеш планини. Мирис на запалени печки през зимата и на прясно окосени ливади през лятото. Хората тук обичат традициите и са творци – творят постоянно, всеки умее нещо – танцуват, рисуват, коват, плетат, бродират, пеят, готвят, правят зимнина, режат и подреждат дърва, копаят си градинките и прочие. Всеки те познава, което е малко натоварващо, но пък и всеки ще помогне, ако изпаднеш в беда. Е има си недостатъците на по-малкия град, но нищо не е толкова сериозно, че да не може да се разреши с пътешествие до София или защо не до Солун.

Какво си пожелаваш за 2021 г.?

Силен имунитет и антитела 🙂 Пожелавам здраве, за да имаме сили за новите приключения, които ни предстоят, средства за да имаме свободата да рискуваме, както приятели и близки, с които да споделяме. 

 

Снимки: Личен архив Ирина Пандева

Може да намерите Ирина в галерията й в Банско – улица Пирин No.4

Както и онлайн: Интернет страница, Facebook, Instagram

 

Her Startup

Her Startup помага за кариерната реализация на жени, които желаят да продължат развитието си и след период на майчинство, като изградят силен бизнес бранд или намерят реализация в компания, която предлага придобивки за баланс работа/личен живот.

More Posts - Website