Здравей, Цвети. Беше наш гост в началото на 2017 г.. Какво се промени при теб от тогава до сега? Коя е Цветомира Йоцова днес?
Привет. О, много неща се промениха. Първото, както се разбира и от въпроса, е че вече отново съм Йоцова, а не Ангелова. Едно много щастливо събитие за мен. Преди това, обаче, се появи още едно, трето детенце в нашето семейство – в началото на 2018 г.. Продължавам да развивам “Вълшебен възел” наред с опитите за дейност като дула за раждане. Големи предизвикателства са тези времена с Ковид и всичко останало.
Как успяваш да жонглираш между развитието на бизнеса си и отглеждането на трите малки деца като самотна майка?
Не знам доколко успешно балансирам. Със сигурност често залитам. Но като цяло съм организиран човек, ефективен и обичам това, което правя. А децата, поне големите две, вече почти на 6 и 8 г., са големи помощници. Малкото на 3 г. се оказа голямо предизвикателство, да си призная. Така че балансът е тънък и често го губя. Тогава си давам тайм аут, отделям време за себе си, да мисля, да се успокоявам.
Какви проблеми на родителите решаваш с предлаганите от теб услуги?
Опитвам се да направя услугата си все по-холистична. Не просто да уча родителите как да вържат бебето в слинг. Това е една прашинка в родителството. Работя в посока цялостни съвети за новите родители и подкрепа с информация. Съответно развивам услугата си към курс и консултация за бъдещи или нови родители, с които да покрием разнообразие от теми, касаещи бременност, раждане, първи месеци с бебето – кърмене, бебеносене, захранване, сън, игра, развитие.
Защо е важна ролята на дула?
Защото дава една опора в много силен за семейството момент, компетентна и подкрепяща личност, която е здраво стъпила на земята и може да бъде и вашия център.
Как преминава един твой (не)обикновен ден днес?
Аз живея на село и същевременно доста пътувам. Така че ставам доста рано, опитвам да е преди децата, невинаги успявам, закуски, чайчета, малко време за размисъл и се мятаме на въртележката. Голямото ми дете сега завършва първи клас. Сутрин децата играят на двора, аз работя малко, отговарям на съобщения на страницата, оправям нещо у дома, после отиваме някъде на разходка край селото или на плаж на реката. Ние сме от тези плажуващи целогодишно. Правим си храна за разходката. Евентуално може да имам ходене до град за пратки – това са ергономичните носилки, които отдавам под наем. Не ходя всеки ден, защото градовете са ми на час път. Виждаме се със съседи и приятели. Четем книжки. Стоим си на хамаците на двора, кося трева, ядем череши. Всякакви неща.
Като многодетни майки, не е рядкост да оставим грижата за себе си на заден план, просто защото трудно намираме време за себе си. Кои са твоите малки тайни за грижа за себе си?
Опитвам се всеки ден да правя множество дребни и приятни неща плюс по-големи. За съжаление не тренирам особено интензивно, поне не колкото ми се иска, но ходя да бягам и правя упражнения за мобилност и разтягане, дихателни практики, водени медитации. Когато съм в град, задължително ходя на пол денс, за мен това се оказа любим спорт, въпреки че съм начинаеща. Чета книги, слушам подкасти и лекции – това в категория полезно и приятно, обаче. Ходя сред природата, ходим на плаж. Имам уикенди без децата, виждам се с приятели.
Защо е толкова важно да поддържаме връзка с природата?
Това е естественото състояние на нещата, човекът е част от природата. Не му е присъщо да процъфтява в бетонната джунгла, там просто се оцелява. Забавеното темпо, вглеждането навътре, лекотата в душата, заземяването са нужни на всеки човек.
Не спираш да се развиваш и в момента учиш за магистратура. Разкажи ни повече за нея и плановете ти в тази посока. Какво желаеш да промениш?
Започнах задочна магистратура Начална училищна педагогика в ЮЗУ. Да си призная, голяма хапка ми идва наред с другите ми ангажименти, времево, финансово, всякак. Отново семейството ми ме подкрепи за тази стъпка. Споделяла съм преди за интереса си в сферата на алтернативното и неформално образование. Така че ми се прииска нещо да раздвижа и тук. Синът ми е в първи клас в местното училище в Маджарово. Наложи се да преодолея себе си и вижданията си за образование, които се въртят около unschooling /relaxed homeschooling. За щастие, на този етап средата и процесът си оказаха добри за детето.
Има ли други проекти, върху които работиш в момента? Кои са те?
Да, но с доста бавно темпо. Моя съученичка много ме мотивира да развия и представя по-добре себе си и услугите си цялостно. Така че предстои реорганизация на нещата. Искам да предложа по-широк спектър от теми и консултации за родители. Съответно и подобрявам уменията и квалификацията си.
Паралелно поемам и групи туристи, които водя в района. Показвам птици, имам ботанически тур, някои забележителности. Това е допълнителен доход за мен и възможност да не забравя интересите си в сферата на консервационната биология и екотуризма. Вторият етаж от къщата ми е наличен за гости в платформата AirBnb и е добра възможност за хора, които искат да надникнат в живота на село и да се докоснат до място със запазена природа и богато биоразнообразие.
Взе решение да отглеждаш сама децата по време на пандемията и изолацията. Трудно решение, в труден момент. Кое ти даде сила да тръгнеш по пътя на тази голяма за теб промяна?
Просто предишното статукво беше неприемливо за мен. Беше въпрос на оцеляване. Подкрепиха ме много хора – близки приятели, по-далечни познати, семейството ми. Една невероятно общност от жени ми подаде ръка и ми даде тласък, за което съм им вечно благодарна.
Къде да търсим опората, когато всичко познато около нас се променя със скоростта на светлината, включително и това, което сме смятали за опора?
Вътре в себе си, разбира се. Когато сме намерили собствения си динамичен център, външните сътресения са само на повърхността, но вътрешността е стабилна.
Какви съвети би дала на други жени, които в момента преминават през твоите предизвикателства, но нямат смелостта да направят първата крачка към промяна?
Много е трудно. Знаете ли, аз бях от тези, които много високомерно тръбяха как не биха търпяли еди какво си отношение. Но така хубаво и бавно се окопах и сварих, като жабите в онзи експеримент, нали го знаете – бавно, бавно повишаваме температурата и те се сваряват живи, без да усетят. Така и аз открих, че съм приела за нормални едни адски нередни неща, които ми се случваха. Разбира се, както всяко нещо, първата стъпка е осъзнаването на проблема. Да си призная, аз съм един много привилегирован човек. Получих много, много, много помощ – емоционална подкрепа, с информация, с логистика, финансова, ако щете. Приятели, по-далечни познати и дори клиенти, които разбраха какво ми се случва. А баща ми беше неотклонно зад мен. Със сигурност всички тези хора направиха промяната за мен възможна и по-лека. Със сигурност свърших своята част, обаче. Започнах много да чета за домашното насилие във всичките му форми, нарцисизма, как да се измъкна от подобен род отношения, опитвам различни форми на терапия за себе си и децата, работя много върху себе си. Моята есенция е просто го направете, има подкрепящи организации, неформални общности и групи.
Децата като грижа или един малък успешен отбор? Как ти помагат те?
О, малък успешен отбор определено. Моите деца са едни чудесни малки хора, с които преминаваме успешно всякакви предизвикателства. Освен, че ги обичам, ги и харесвам като личности. Много са ми интересни и обожавам да правим неща заедно, доставяме си преживявания постоянно. Не искам да си спомнят детството си с майка, полудяваща, че някой си е размазал палачинката по масата или пода и вечно заета да им обърне внимание. Четем книги, играем игри, гледаме филми, ходим на разходки, посещаваме забележителности, крепости, водопади, ходим на ресторанти заедно, паркове, виждаме се с приятели, творим. Паралелно се занимават самостоятелно, когато аз имам нужда от време. Освен най-малкият, който засега, вече споменах, ме кара да полагам екстра усилия в ежедневието с него, но пък това е “щипката сол” в ежедневието ни.
Може да намерите Цвети тук:
Снимки: Личен архив
Последвайте ни в Инстаграм
