Наскоро в групата “Mom-friendly компании в България” зададох въпроса за това, има ли в групата многодетни майки и какво работят, а също и каква е грижата им за себе си, имат ли помощ извън тяхното семейство? Като многодетна майка тези въпроси ме вълнуват ежедневно. Учудих се и се зарадвах, колко много многодетни майки има в групата, а на някои от тях зададох и следните въпроси за целта на статията тук.
- Как съчетавате отглеждането на децата с кариерата?
- Ползвате ли помощ в отглеждането на децата (извън семейството)?
- Как се грижите за себе си?
- На какви придобивки от работодателя бихте се радвали като многодетни родители (или имате в момента)?
Диляна Георгиева
След дълъг епизод на паническа тревожност, паник атаки и депресия се научих, че трябва да “забавям” темпото, да се наслаждавам на малките, ежедневни процеси (като миенето на чинии и застилането на леглата с чисти, хладни чаршафи), да отделям целенасочено време за почивка, за четене на хубави книги, рисуване.
Елеонора Янкова
Деца и кариера
Понякога се получава с лекота, друг път е ужасно трудно. Адаптивността е ключова компетентност за един родител.
Имам три деца, две от които са близначки. И двамата с мъжа ми сме в ИТ сектора, но така се получи, че той се развива повече, а аз (по свое желание) преди една година смених екипа и сега съм на по-административна позиция в същата фирма. Това ми позволява гъвкавост на графика и добро планиране. Преди това дейността, с която се занимавах 10 години, беше много динамична, често имаше непредвидени ситуации. С едно дете и семейството наблизо успявахме да се справяме чудесно, пробвахме и с трите как ще е, защото много си харесвах работата, но беше прекалено натоварено.
За нашето семейство сме избрали такъв режим, в който аз съм по-гъвкава, работя основно от вкъщи и мога да реагирам в случай на нужда. Мъжът ми също има такива опции, но естеството на неговата работа предполага по-голяма натовареност.
Помощ с грижите
Редовно. Освен прекрасния бонус да сме от един и същ град с роднините си (макар и повечето от тях да работят), използваме всички налични съседи, приятели и познати, в случай на нужда. За кратко имахме и детегледачка, когато близначките бяха малки, която идваше веднъж седмично за няколко часа да ги гледа.
Грижата за себе си
Няколко пъти седмично използвам обедната си почивка за ходене на някакъв вид спорт. Веднъж седмично се старая да излизам с приятелки, а веднъж на няколко седмици си взимам поне един ден, ако не и целия уикенд, за почивка или пътуване.
Придобивките
В момента имам чудесни придобивки и съм много щастлива, че съм при такъв работодател. Никога за тези години не съм имала проблеми с болнични, отпуска или работа от вкъщи (когато имахме право само на няколко дни). Имаме хубав социален пакет, ваучери, здравно осигуряване, различни намаления, карта за спорт. Може би единствено бих се радвала ако имаше опция за безплатно здравно осигуряване на цялото семейство към моя пакет. Смятам че това е огромен бонус. Картите за спорт за придружители също биха били прекрасен жест, ако се направят платени от работодателя.
Калина Гочева
Децата и кариерата
Имам 4 деца, но към момента не работя. Децата са на 13 години, на 9 години и близнаци на 3 години. През май месец карах курс към SoftUni QA Basics, и сега продължавам с QA Fundamential, който приключва в края на годината, през Декември.
Помощ с грижите
Отглеждам децата си с моят съпруг и техен баща. Той е работещ в семейството и съответно той ми помага. Не можем да ползваме услугите на професионален детегледач, а и не желаем.
Грижата за себе си
Грижата за нас, всъщност сме ограничени физически,тъй като две от децата са доста малки и палави и дори на заведение не можем да седнем. Веднъж, два пъти в годината пътуваме до Бургас на почивка, а и да видим и свекърва ми, често пътуваме и до Балкана, на село при баба ми.
Фризьорски салони не посещаваме, защото аз подстригвам всички у дома (обичам да работя с коси и ми се отдава, не съм се занимавала професионално). Всъщност, всички тези удоволствия са ни далечни, тъй като имаме син с дцп /дясна хемипареза/, който се нуждае от ежедневни рехабилитации и това е основното, за което мислим – как да му помогнем да започне живота си без страхове и как да се чувства по-пълноценен. Вечер обичаме да оставаме сами, когато заспят децата и да споделяме размисли и емоции от преживяното през деня. За здраве винаги намираме както средства, така и време и начин. Като цяло не усещаме липса на нищо, може би възможността да се виждаме с приятелите си.
Придобивките
Бих била благодарна на всичко свързано с децата/допълнителна грижа (ако се налага да отсъствам повече от вкъщи), допълнително здравно и най-вече, разбиране от страна на работодателите, когато водя сина си на рехабилитации. Като цяло, за бъдеще, ще търся работа която ще е изцяло дистанционна и гъвкава, дори и вечерни смени ако мога, защото най-важно за нас е грижата за децата и рехабилитациите на сина ни. Особено, след като в последният месец специалистите отчитат огромна положителна промяна в състоянието му. В този ред на мисли, щом поставям и аз такива критерии за търсене и започване на такава, дори не очаквам и висока заплата.
Елица Кокончева
Даяна Млъзева
Децата и кариерата
Здравейте. Аз съм Даяна на 29 години и съм майка на три деца. Първото ми дете е на 6 години и го родих, когато бях студентка втори курс. От раждането на дъщеря ми до ден днешен нямам прекъсване на образованието ми и до някъде работата ми. Дойдохме да живеем в София 2014 г. с мъжa ми, тогава мое гадже.
Помощ с грижите
Родом сме от Велико Търново и съответно бабите и дядовците на децата ни са във Велико Търново. Нашите родители са млади, толкова млади, че майка ми тази година става на 49 години. Съответно са активни, работещи хора, които нямат време да бъдат активни в отглеждането на внуци. Съответно от 2017 г. до днес ние си гледаме децата сами. Винаги е било така и не виждам това как би се променило. Естествено, дъщеря ми посещава градина. Второто ни дете е на 2 години и до скоро го гледах вкъщи. От март месец ходи на ясла, защото родих третото ни дете и просто не си представях, че ще се справям с тодлър и бебе, учене за адвокатски изпит и работа. Завършила съм право. С първото ми дете завърших право семестриално. С второто ми дете успях да си взема изпита по юридическа правоспособност, а сега с третото ни дете се подготвям за адвокатския изпит. Междувременно работя с баща ми и мъжът ми и по точно върша юридическата работа в една счетоводна кантора, когато се налага и за клиентите на кантората. Преди да родя второто ни дете, работех при адвокат, който се занимаваше с бежанци и насилие над деца и жени – хуманитарна работа, която много харесвах, но се наложи да напусна, поради Ковид. Та, в момента може да се каже, че работя за себе си.
Извън семейството ми, нямам особена помощ за децата. Понякога имам приятелка, която помага, ако имаме нужда с мъжът ми да идем на работна среща или някакво събитие, на което сме поканени. Сега, напоследък майка ми и баща ми идват на 2 месеца някъде да виждат децата и ние се възползваме да поспим или да идем на кино.
Въпреки липсата на помощ никога не съм забравяла за себе си и мисля че това е разковничето в енергията ми. Всеки месец си ходя на маникюр, фризьор, козметик и психолог. Извън това се старая веднъж на няколко месеца или когато може и всеки месец да излизам по женски.
Истинате е, обаче, че многодетния родител е много полезен, най-малкото е добре организиран и знае как да работи под напрежение.
Аз от хората, които не смятат, че е задължително многодетните родители да имат привилегии в работата. Смятам, че всяка майка, без значение с колко деца трябва да има възможността да работи от вкъщи, когато децата са болни. Трябва да има бонус за първия учебен ден да децата си и право да води децата в работата си, за да може да работи в летните периоди или когато от държавната градина са решили, че детето има неизлечим сопол или въшки. И да, казвам въшки, защото моята дъщеря са я връщали за това без да има такива. А ако работодателят не може да осигури тези неща, няма проблем, може и само да ни даде работа и да не ни гледа като болни от краста.
Мария Петрова
Деца и кариера
Имам 3 деца на 7, 3.5, и почти 2 години. Голямата ми дъщеря е ученичка на целодневна форма на обучение. Синът ми ходи на детска градина, но в голяма част от времето е вкъщи, както се случва с повечето деца на тази възраст. Малката ми дъщеря не посещава учебно заведение за момента. Планираме да тръгне на детска градина евентуално след около година.
Работя в IT сферата, занимавам се с process management. Имам опция за home office и това помага изключително много за отглеждането на малката ми дъщеря, както и когато някой от по-големите са болни в къщи. Съпругът ми се занимава с проектиране на мебели. В неговата сфера като цяло не е типично да се работи remote. Въпреки това той лично си е договорил тази опция в дните когато трябва аз да работя от офиса или има повече от едно дете в къщи.
Като цяло бих казала, че работата от дома заедно с деца е доста предизвикателна, изисква сериозна концентрация, умение да се вършат няколко неща едновременно и най-вече екип, който не се дразни от присъствието на деца, кучета или други любимци на фона.
По мои впечатления, повечето международни компанни попадат в горната графа, главно поради закони, свързани с дискриминацията, на които по света се гледа много сериозно.
Дебело искам да подчертая, че работата от вкъщи не е болничен, не е и майчинство, децата не могат да бъдат обгрижени по същия начин, по които биха били, ако човек се занимава единствено с тях. Въпреки това, при добро желание, може да се постигне здравословен баланс. Също е важно да има известна гъвкавост на времето, по което се случват срещите, ако има такива, за да може да се стиковат с режима на децата.
Помощ с грижите
В нашето домакинство задълженията са разпределени сравнително поравно и също по интереси. Готвенето е нещо, което съпругът ми прави с удоволствие и затова е негова задача. През това време аз спортувам. Къпането на деца, приготвянето на дрехи за следващия ден, раници за училище и т.н. са мое задължение, така че аз поемам след като се върна от спорт. Докато приготвям децата за лягане, той прибира съдовете и пуска миялната. Прането обичайно се случва през деня измежду другите задължения и го прави този, които е у дома в конкретния ден. Почистването се случва във времето между края на работния ден и прибирането на децата в къщи. Обичайно дейностите по прането и почистването са за мен, но ако съпругът ми е вкъщи, а аз не съм, ги поема той. Воденето и взимането на децата също е разпределено между двамата – единият води, другият взима, като се стиковаме спрямо работните си ангажименти.
Пиша ги тези неща толкова подробно, защото за мен за успешното отглеждане на деца и особено на повече деца, е от изключителна важност таткото да е равностоен и да поема своя дял от домашните задължения. Нашият татко също така участва наравно с мен във всички ангажименти, свързани с децата. Това важи за прегледи на децата при лекар, ваксини, зъболекари и изобщо всичко и не е резултат на чист късмет, а на много разговори, ясни изисквания и добро желание и от двете страни.
В момента не ползваме помощ извън семейството. Имало е моменти, в които сме ползвали детегледачка, но това се е случвало предимно епизодично и когато детето беше само едно. В случаите, в които се налага да се излезе и дете или деца да останат вкъщим ползваме дядо за кратки интервали от време. Това се случва сравнително рядко.
Грижата за себе си
Аз не съм от жените, които ходят редовно на салонни процедури, така че това не е част от ежедневието ми. Ако имам нужда, бих могла да го включа в графика си и да се разпределим със съпруга ми, но съм установила, че за мен е по-удобно да извършвам правя повечето от тези неща вкъщи.
Нещо, което редовно ме извежда навън е плуването. Плувам почти всеки ден. През уикендите го комбинирам с урок по плуване за голямата ми дъщеря в същото време, през седмица ходя сама вечер за по час, докато съпругът ми приготвя вечерята.
Извън плуването, се старая да се наспивам, за което co–sleeping-а и кърменето допринесоха изключително много докато децата бяха по-малки. Също се старая да се храня здравословно.
Придобивките
Една безценна придобивка, на която се радвам в момента, е възможността за допълнителна здравна застраховка за децата ми, на която половината стойност се поема от работодателя. Тъй като децата на тази възраст боледуват доста често, за мен е незаменимо да мога просто да си запиша час и да ги заведа в предпочитания ми спешен педиатричен кабинет. Това ми спестява изключително много време и средства.
Другата незаменима придобивка е, разбира се, хибридният модел на работа. В IT сектора той не е нещо ново, но наблюдавам, че покрай пандемията доста фирми и в други сектори се отвориха за тази идея, което е голямо облекчение. Аз лично предпочитам да не работя изцяло от къщи и ходя в офис два дни седмично. Това, обаче, си е лично мое предпочитание и е по-скоро цел социализация и освежаване чрез смяна на околния пейзаж.
С дъщеря ми ползваме с удоволствие Multisport и Multisport kids карти, осигурени от работодателя ми.
Оценявам високо и фирмени благотворителни инициативи, в които могат да се включат и децата в семейството. С голямата ми дъщеря боядисвахме пейки в Южния парк през пролетта в рамките на такова събитие. Смятам, че за нея това преживяване имаше страхотен възпитателен ефект.
Снимки: Личен архив на дамите, представени в статията
