Маркетинг и скука?

Да работиш в маркетинг отдел на голяма международна компания, особено когато си на 24 г., е изключително вълнуващо и интересно. Да, понякога уморително, но от тази, приятната умора – на добре свършената работа и зареждащите срещи с десетки интересни хора – всеки един ден.

На 24 г., след като отговорих на обява, получих възможността да работя като маркетинг асистент, а по-късно и специалист, в Балкан Стар – представител на няколко автомобилни марки по това време, включително и на Mercedes-Benz. Едни от най-интересните активности, част от задълженията ми (след организацията на събития и връзката с журналистите) беше работата с много популярни музиканти, както и продуктовите позиционирания в техни клипове.

Когато чуете маркетинг в голяма компания, последното, с което трябва да го свържете, е скука и офисна работа. Да, работи се  в офис, но поне 50% от времето беше в движение, срещи извън него, събития, др. Да работиш в маркетинг екип, върви ръка за ръка с много динамика, работа понякога по 10-12 ч. на ден, която изисква, но и много дава. В коя друга “офисна” работа би имала възможността в един ден да шофираш стилен нов автомобил, с “куфари с фалшиви банкноти” в багажника и реквизит за банков обир, и да бъдеш спряна от полицията? Да се обясняваш на Бойко Борисов, който съвсем случайно преминава на работния  терен, че всъщност не обирате банка и като финал да летиш с малък самолет?

Това е един от онези мои работни дни, които просто няма как да забравя. Наскоро писах статия за продуктовото позициониране на бранд, за който работих преди време, във филма “Сексът и града”. Днес ще Ви разкажа за продуктовото позициониране на друг автомобилен бранд – Chrysler, в музикалния клип на Д2 100 години, който придоби изключително голяма популярност и беше на първо място в различни класации. Помните ли го?

Може ли документите Ви?

И така, два от моделите на Chrysler бяха избрани да вземат участие в клипа – характерният Chrysler PT Cruiser, в който или се влюбваш или намразваш от пръв поглед – емоциите около него винаги са крайни, и елегантният Crysler Sebring, който всички обичаха. Отделът ни по това време беше малък, двама души с маркетинг мениджър, като на мен се падна честта да отговарям за два от автомобилите и съблюдавам позиционирането им по време на снимките.

Запознати сте, предполагам, със сюжета на клипа – банков обир, красив модел, двама мъже влюбени в нея, бомба и полет с малък самолет. Снимките на клипа, поне частта в която участваха автомобилите, продължиха около два дни, на различни локации в София и извън нея. Аз шофирах PT Cruiser-a към мястото на “банковия обир” – Телефонната палата в центъра на София, а в багажника му пътуваха куфарите с реквизита – парите, пластмасовите оръжия, маските за обира, белезници. Отгоре на всичко, като демо кола тръгнала за снимки, нямаше рег. номера и разбира се, по закона на Мърфи, бях спряна от полицията. Наложи се да обяснявам подробно, защо няма рег. номера и да се надявам, да не отварят багажника, защото не знам дали само обясненията биха свършили работа в този случай. Не стигнаха до реквизита, но за миг адреналинът ми се изстреля на необичайни нива – една от многобройните ситуации в кариерата ми, която вдига нивото му до нехарактерни високи стойности за една уж “офисна работа”.

Младежи, какво правите тук?

На основното място за снимки, в което се провеждаше “обира” – Телефонната палата, десетки хора работеха перфектно в екип за осъществяването на клипа. Разбира се, предварително бяха получени всички разрешения за снимки. Това беше първото ми подобно участие в заснемане на музикален клип и много се вълнувах. Всичко ми беше интересно и любопитно. Емоциите се сменяха ежеминутно – от смях, приятни разговори, овладяване на възникнали сутиации, до повишаване на адреналина.

И тъкмо когато си бях позволила да се отпусна за миг и насладя на целия “обир”, както и на повторенията на сцените с красивото момиче, което трябваше да бяга бързо по стълбите, а не като модел, до нас спря автомобила на Бойко Борисов, по това време кмет на София – случайно преминаващ от там.

– Младежи, какво правите тук? Какви са тези маски, оръжие, сирена?

Не видя камерите ли, или просто му беше любопитно какво се случва, но тонът му беше сериозен.

Отново обяснения, от мен и от екипа, отговарящ за заснемането на клипа. А на следващия ден в пресата публикуваха негова снимка на терена на заснемането на клипа,  с ясно видим Chrysler Sebring. Без да очакваме, имахме медийно отразяване още преди клипът да е излъчен.

Един полет с малък самолет за финал на работния ден?

Пропускам всички други сцени с Дичо на различни локации в София и извън нея, като ще спомена само последната – малко летище извън София, мисля беше на Божурище, на което главният герой полита с малък самолет. Разбира се, в самолета имаше опитен пилот, а самият Дичо попита дали има някой, който иска да го замести в кадъра, в който той отлита. Трябваха ми няколко минути да се съглася. Решение, което още се чудя как бях взела, след като днес изпитвам страх от летенето със самолет (не от самото летене, а от това да не падне). Явно адреналинът ми вече беше на едни нива, които имаха нужда от поддръжка…Няма на наблягам на факта, че това беше първият ми полет с подобен самолет, а каскадата в края на полета ми донесе сърцебиене, което си остана до края на работния ден, дори и след като се върнах на работното ми място в офиса.

А когато колегата ми ме попита как беше, накратко, единствено споменах, че малко ми се вие още свят от самолета, иначе всичко беше перфектно.

С приятни емоции споделям и тук клипа на песента 100 години на D2, в който клип кратко участие имам и аз – в самолета във финалната сцена съм.

Силвия Трифонова

Mайка на три деца, основател на Her Startup, консултант комуникации, дълги години маркетинг & PR на международни иновативни компании в България, a по-късно и за 13 държави в Близкия Изток

More Posts

Follow Me:
LinkedIn