Коя е Теодора?

Аз съм на 43 години, от град Габрово, омъжена, с две деца (на 12 и 14 години). Учила съм международен туризъм и счетоводство. В момента работя като бизнес анализатор в международна банка. Обожавам да пътувам, да ям, да готвя, да се ровя в готварски книги и блогове, и да разсмивам хората!

Какво те отведе в Швейцария?

След като дълги години живях (учейки и работейки) в САЩ, през 2009 моят съпруг получи оферта за работа в Базел и решихме да се преместим. Тук се роди и второто ни дете и така вече повече от 12 години живеем тук.

От кога си запалена по готвенето и кулинарната фотография? Кое пробуди страстта ти към тях?

По готвенето съм запалена от много малка, благодарение на покойната ми баба от Димитровград. Тя имаше искрено и безкрайно желание да се занимава с мен и да приготвя всякакви неща за хапване. Винаги нещо се печеше, пържеше и вареше в нейната кухня и тя ми даваше пълна свобода на действие! Страхотно изобретателна жена – от типа от нищо нещо да направиш. Това съм го наследила от нея. Другата ми баба и майка ми готвят много вкусно, и от тях пък съм научила други тънкости и вкусови комбинации. Моята съквартирантка от студентските години още ми напомня как съм ѝ готвила пиле с ориз и леща в малките кухнички в Студентски град. Аз обаче свързвам по-сериозното начало на страстта ми към готвенето с едно предаване на Джейми Оливър, на което попаднах, когато вече се бяхме преместили в Швейцария. Там той показваше как се готвят три ястия за 30 минути. Запалих се да направя едно зелено къри, купих си foodprocessor и от тогава се започна едно пълно потапяне в кулинарната магия, съпътствано с над 100 готварски книги, десетки миксери, уреди, странни съставки, тави и формички.

Разкажи ни малко повече за храната в Швейцария? 

Базел е на границата с Франция и Германия и храната тук е повлияна в много голяма степен от тамошните кухни. Типично ястие за нашия регион е Rösti, което представлява настъргани картофи, запечатани на тиган и гарнирани с най-различни топинги – например, рохко пържено яйце на очи, хрупкав лук, гъби и т.н. Обичам също така Älplermagronen, което е швейцарската версия на американските макарони със разтопен кашкавал. В тукашната версия се слага като гарнитура и запържен хрупкав лук, ябълково пюре и запържени наденички. За фондю и раклет, които са супер типични за Швейцария, знаят много повече хора, но честно казано, те не са от любимите ми неща за ядене. Аз не съм голям фен на месата, а те са главна част от тукашната кухня. Моите наблюдения са, че швейцарците не ядат огромни порции. Закуската е рано – обикновено мюсли или някаква закуска тип кроасан. Обядът е топла храна. Вечерята е сравнително рано (поне спрямо стандартите на нашето семейство), и е по-лека, нещо от типа на сандвичи, сирена, салата. Разбира се, има много различия в отделните краища на страната и в зависимост от традициите и произхода на семействата.

Може ли да споделиш с нас любима твоя местна рецепта?

Любимото местно ястие е Рьощи, коeто описах преди малко, както и Бирхер мюсли, които се приготвят с овесени ядки, мляко, сметана, настъргани ябълки и боровинки или малини – всичко се приготвя от вечерта и сутринта е готово за закуска.

Беше участничка в първо издание на онлайн уъркшопа ни “Тайните на вкусната фотография” с лектор Дани Ламбова, съвместно с Her Startup. Как ти помогна обучението и коя беше най-полезната за теб част?

Бих казала, че онлайн уъркшопът на Дани ме вдъхнови да изровя моя фотоапарат, който залежаваше в един ъгъл от доста време. Попаднах на курса случайно, докато разглеждах Инстаграм и ми стана интересно да видя какво ще представлява. Дотогава само се наслаждавах на красивите снимки в кулинарните блогове и не се бях замисляла много, много на тема кулинарна фотография. Най-полезната част беше базовото познание за настройките на апарата, основните насоки за композицията на снимките. За мен се открехна завесата с възможности и предизвикателства, които крие кулинарната фотография. Този курс ме накара да си купя книги, да се запиша на други уъркшопове и въобще да погледна на снимането на храна от друга гледна точка.

Хареса ли организацията на обучението и видеата? Полезна ли ти е учебната тетрадка?

Организацията и материалите за курса бяха много подходящи и ми допадна, че видеата можеше да се гледат в удобно за мен време, а не в определен час. Тетрадката също ми беше много полезна, за да си записвам главните неща, които веднага пораждаха още нови въпроси.

Би ли препоръчала онлайн уъркшопа “Тайните на вкусната фотография” на твои познати?

Бих препоръчала с две ръце този уъркшоп. След като приключи, аз продължих да поддържам връзка с Дани и бих казала, че благодарение на този уъркшоп си имам още един приятел-кулинар. Често се връщам към някои видеа и бележки от курса, вместо да се ровя из интернет за отговор на някой въпрос. Дани е невероятно вдъхновяваща учителка, с положителна енергия, ненатрапчивост и спокойствие в изказа. Това ми направи прекрасно впечатление.

Намираш ли своя баланс между работата и личния живот и как? Разкажи ни дали и как Швейцария стимулира баланса работа/личен живот?

Балансът между работа и личен живот е болна тема и много често липсва. Особено с работата от вкъщи през последните две години, имам чувството, че постоянно съм на работа, залепена пред компютъра. От друга страна, имах възможността да си намеря и малко време за кулинарни занимания, и да развия уменията си за печенето на хляб и други тестени изделия с квас. С моите колежки често се шегуваме, че ако не ти е включена камерата по време на онлайн срещи, съвсем спокойно може да се омеси един хляб, което наистина действа доста успокояващо. В Швейцария се работи доста, особено във финансовата сфера, но традиционно жените си стоят вкъщи или работят на половин работно време. Тази тенденция обаче се променя много бързо през последните години.

Как се грижиш за себе си? Как успяваш да “откраднеш” време за себе си и за какво?

Когато имам време, което е рядко, много обичам да разглеждам моите любими готварски книги, правя много разходки с приятелки, гледаме филми със съпруга ми, меся хляб, пека някой сладкиш и се опитвам да го снимам. Осъзнах колко много време и подготовка отиват в това да се направи една прилична снимка на храна, и за съжаление все нямам достатъчно, за да отделя на този процес така както ми се иска. Много обичам да играя и тенис. Въпреки че баща ми е професионален футболист, никога не успя да ме запали по спорта в детските ми години, така че на “стари години” се разтренирах и хвърлих в приятен шок най-вече моите родители, пък и себе си. Уменията ми в готвенето са много по-добри от тези в тениса, но благодарение на него открих една чудесна група жени, които с удоволствие похапват мои сладкиши. И без това вкъщи ни е трудно да ги изядем, защото както казва моят съпруг, аз нямам много мярка и готвя в промишлени количества – по много и за много!

Какво ново да очакваме от теб в близко бъдеще?

По-красиви и интересни кулинарни снимки! Иска ми се да включа по-жива материя в тях, да представям храната в по-реална обстановка, не винаги естетически стилизирана и перфектно подредена. За това ще трябва да размърдам моето финансово-счетоводно въображение и да видим какво ще се получи. Ако не стане, ще наблегна на тениса.

Снимки: Личен архив

 

Her Startup

От 2016 г. Her Startup помага за кариерната реализация на жени, които желаят да продължат развитието си и след период на майчинство, като изградят силен бизнес бранд или намерят реализация в компания, която предлага придобивки за баланс работа/личен живот.

More Posts - Website