Коя е Силвия Йонкова?
Това е много труден въпрос, сигурно щеше да ми е по-лесно, ако имах кратък и ясен отговор. Наскоро една приятелка ми даде много точно описание – „бодра откачалка“ , пълна с хаотични идеи, които се бият за свободна минутка, в която да бъдат реализирани (за съжаление обичайно отнемат доста повече време). Всичко това е под прикритие! Обикновено изглеждам като сериозна 30-годишна жена, съпруга, майка на две малки деца и книговезец.
Как се появи идеята за LibrArs Journals? Разкажи ни повече за тефтерите ти и процесът на изработката.
Идеите се появяват лесно, проблемът е да се реализират. Интересът ми към книговезването беше съвсем случаен – от една страна, редовно пишех в някакъв тефтер, от друга, винаги съм се занимавала в свободното си време с неща тип „направи си сам“. В един момент тези две потребности се срещнаха и започнах да се интересувам от темата. От направата на първия ми тефтер до съвсем беглото допускане, че това в някакъв момент може да бъде бизнес, минаха няколко години. От тогава, докато се появи LibrArs – още няколко. През това време четях, учех, пробвах, събирах инструменти и чак накрая се роди LibrArs – изцяло ръчно книговезани тефтери, изработени по традиционни методи или това, което си представя човек, когато чуе стара книга – жълтите страници, кожената подвързия, златната украса, релефното гръбче… Като онези книги, които обикновено гледаме само зад витрините в музеите, старите библиотеки, като от „Името на розата“, но сега човек може да държи в собствените си ръце и да прибере вътре на топло и сигурно собствените си мисли и мечти. Мотото ми е „за думи, които остават“, защото тефтерите ми наистина са направени така, че да останат. Не използвам никакви заготовки в процеса на работа. Всичко се прави от мен, ръчно. Разкроявам, прегъвам, шия, сглобявам, обличам кожата, полагам украсата. От хартията до готовата книга има десетки малки стъпчици и тънкости, които трябва да се направят. Старая се да работя с най-добрите материали – висококачествена дълготрайна хартия, растително дъбена ярешка кожа, ленени и копринени конци, варак от истинско злато и т.н. Това е начинът, по който са се изработвали книгите преди ерата на индустриалното книгопечатане, когато книгите са били особена ценност и са оцелявали векове. Материалите, техниките и инструментите са почти непроменени. Процесът е изключително бавен, но пък резултатът и удовлетворението си заслужават.
Кои са най-големите ти предизвикателства при изграждането на бранда ти и как ги преодоляваш?
Това е изключително нишов продукт за България, но с достатъчно голяма конкуренция в чужбина. Така че, от една страна, опитвам да си създам пазар тук – изработвам луксозен и скъп продукт, който обаче на пръв поглед върши същата работа като всяко тефтерче. Трябва да покажа на хората, че това е само на пръв поглед, че не им предлагам просто средство за писане, а вълшебството на книгата. Потребността, която искам да погаля е естетическата наслада, нуждата от изкуство и красота и не на последно място, че човек заслужава да запази мислите си на хубаво място. Да, за писане са, не само за гледане! В последно време опитвам да правя и кратки видеа, които да надникват в процеса на работа, и да не показвам само крайния продукт, а действителния труд и качество, които стоят зад него. В чужбина това е разработен пазар, в който трябва да съм конкурентоспособна и да си създам име сред вече утвърдени брандове.
Кои са твоите клиенти?
Хора с усет съм естетиката, които знаят как да поглезят себе си или близките си с хубав и смея да кажа, уникален подарък.
В момента те заварвам да учиш за сесия, какво учиш и как се насочи към него?
Бакалавърската ми степен е по „Финанси“, а всичко свързано с книговезването съм учила сама от книги, видеа, питане по фейсбук групи и въпреки че от повече от година съм майстор книговезец, имам още много за учене. По тази причина в момента следвам магистратура по Консервация и реставрация на хартия и книги в ХТМУ. Да учиш всичко сам е бавно, трудно, а понякога и почти невъзможно. Доколкото имам информация, това към момента е единственото формално образование в моята сфера у нас, а както казах, имам какво да науча и се радвам, че има къде да се случва това.
Имаш две малки деца, твориш и учиш – как успяваш да балансираш между всички свои задължения?
Баланс е много силна дума за хаоса около мен. Времето, естествено, не стига, не знам някой да му стига. Текущите приоритети се сменят всеки ден. Чистенето е сведено на санитарния минимум, готвенето е, колкото да имаме качествена храна (за кулинарни чудеса време нямам), разхвърляно е, играчките са навсякъде, прането е на куп и сънят… коя майка с малки деца не е свикнала да не спи така или иначе?! Но мога да имам подредена къща или сбъдната мечта. А децата изобщо не ги интересува колко работа имам, те искат гуш, приказка, разходка и като цяло моите планове не са техен проблем.
Наскоро сподели прекрасна фотосесия със съпруга си, за която лично ти беше ушила невероятните костюми. Разкажи ни повече за нея – как реши да го направиш, колко време ти отне, какво ти носи тази фотосесия?
„Единственият начин да се отървеш от изкушението…“, Не мога да споря с Оскар Уайлд. Костюмите бяха мъжки и дамски вариант на типична западна мода от средата на 18 век като целях не просто историческа визия, а максимална автентичност при моделите, платовете и техниките (е, ползвах и малко шевна машина, но повечето ших на ръка) – може да се каже, че наистина бяхме облечени с всичко, което би носил един човек от Просвещението. За дамите – риза, корсет, джобове, възглавничка за ханша, нагръдник, долна фуста, горна фуста, рокля и чорапи. Винаги съм харесвала този тип дрехи и сега просто осъзнах, че мога да си ги направя сама и… Отново имаше проучване, търсене на платове, рисуване на кройки, шиене, проби, разшиване, повторно шиене, но резултатът беше 4 месеца абсолютна наслада докато го правя и много смях докато държах в течение близките ми за случващото се. А те дори не бяха изненадани от начинанието ми! Фотосесията беше, защото не се сещам за друг повод да облека рокля от 18 век в България, както казах, през повечето време се старая да изглеждам нормална (е, нося си я вкъщи, но то не се брои).
- С какво се занимаваше преди да започнеш развитието на LibrArs Journals?
С деца, собствени. Покрай постоянните грижи за тях по цял ден и пандемията после, всичко, което съм правила преди това, ми се струваше като от предишен живот.
Защо се промени и какво е промяната за теб?
Дъщеричката ми беше на две и половина, а синът ми на 6 месеца, когато се роди и LibrArs. Децата са съкровища, но с две породени, психическото оцеляване на майката е подложено на сериозна опасност. Просто имах нужда от творчество, от време за себе си като отделна личност, от развитие и начин за емоционална почивка. Това беше стара мечта, на която ѝ дойде времето. И не че имах време за нея, но осъзнах, че единственият по-подходящ (свободен) момент ще е като се пенсионирам, изобщо не съм толкова търпелив човек. Промяната ми даде шанса да сбъдна една много смела за мен мечта, макар с цената на още повече физическо изтощение, но вътрешното удовлетворение е много голям стимул.
Можеш ли дадеш един съвет на дамите, които мечтаят за промяна, но все още не се решават да направят първите стъпки към нея?
Действие и търпение. Моментът никога няма да е подходящ, но с малки стъпки стават чудеса. Още се чудя как успях да се сритам сама себе си и да започна преди година и половина, но бавно нещата се получават.
Може да разгледате красивите тефтери на Силвия Йонкова тук.
Снимки с роклята: Trufev Studio, семейна снимка Photolux, снимки тефтери: личен архив
