Какво е лукс за теб? Може би ще започнеш да изброяваш марки скъпи автомобили, дрехи, почивки в 5 звездни хотели, екскурзия до Дубай и още… Нали? Нещо недостижно за всеки, красиво, с обещаващи реклами за един различен, безгрижен живот, в който ти и семейството ти сте усмихнати и щастливи.
Ами да, но не. С години живях в мегаполис, в който материалното е издигнато на пиедестал, където не е достатъчно просто да караш Ролс-Ройс, а той трябва да е специално персонализиран за теб в Англия, да е с едноцифрен номер закупен на търг, на цена 5-6 милиона долара, номера, не колата. Работейки в шоурум на същата марка, всеки ден се срещах с този вид лукс, на съвсем различно ниво. Персонализиране на автомобила – подарък за рождения ден на любимата с табло, цялото украсено с диаманти изписвайки нейното име, отново подарък скъп автомобил за любима, този път приятелка, тайно от жената (бележка за търговеца – не изпращай традиционните цветя за поздрав на жената!). Да, тези истории нямат край и са една от друга по-любопитни и запомнящи се.
Обединява ги стремежът към богатство, показност, непрекъснато сравнение с околните – каква марка автомобил шофират, в кой квартал живеят, какви дрехи носят… Сюжетните линии в тези региони са две – на местните жители, едно време, не толкова отдавна, изкарвали прехраната с рибарство и перли (преди да открият петрола) и експатите, каквато бях и аз. Голяма част тях, след сблъсъка с този материализъм от различно ниво, преминават през тотална личностна промяна. Но всъщност са просто добре платена работна ръка на местните жители. И докато при голяма част от първите, да получиш първата си кола Ферари на 18 г. е напълно очаквано и нормално, да притежваш яхта за милиони на 25 г., защото семейството ти получва всеки месец наем от няколко собствени небостъргача в града, отново за милиони, е ежедневие, то за експатите нещата стоят малко по-различно.
Голяма част от тях, заслепени от безгрижния начин на живот, липсата на данъци, уреденост, бързо променят ценностната си система. С всеки изминал ден започват да искат повече – по-бърза кола, по-голяма къща, спират да посещават квартали, които не отговорят на изграденото в представата им ниво, спират да комуникират с хора, които не отговарят на същото това ниво. Затварят се в скъпия квартал, придвижват се с ултра модерна кола до престижния им офис или ресторант, фитнес клуб, голф игрище и така годините минават в единствен стремеж за повече. И те го достигат, но отново не е достатъчно, защото мерилото за повече на местните жители е недостижимо за тях.
Какво е лукс за мен, след като в продължение на години наблюдавах как живеят ултра богатите и се докоснах до историите им? Вечерите в Бурж Ал Араб бяха реалност, организирах събитие в Емирейтс Палас, посещавах различен остров всеки уикенд с приятели. Запознах се и с шейхове, разговорите с които бяха изключително прости и непринудени, лишени от всякакво его и комплекси. (държа да отбележа, че постигнах това единствено и само благодарение на работата ми като експат).
И промених представата си за лукс и дефиницята за успех. Кога? Когато се връщах летата в България.
Работейки в меката на материализма, успях да съхраня ценностите си, като за първи път успях да оценя истинския лукс около нас, а именно
-
Късче синьо небе през лятото
Може да караш супер скъпа кола с 100 км/ч по Шейх Заейд роуд, но няма да се насладиш на звезди в небето, а през деня то е с изключително потискащ сив цвят, всеки един ден. Особено натрапчив през лятото. За да видиш късче синьо небе, трябва да отскочиш до Оман или до летището.
-
Свеж планински въздух и дива гора
Палми, камили, пясък, екзотика. Вълнуващо и чаровно. Да, ако отидеш за месец, два. Ако останеш с години, като мен, започваш да си мечаеш за планината – но не тази в Ал Ейн или Рас Ал Кайма, единствено скали и никаква есествена зеленина. Започваш да мечтаеш за гледката към Витоша, с която толкова си свикнал сега, че изобщо не оценяваш. За уикенд разходка до Алеко или Боровец, които за теб са били ежедневие преди, но когато ги няма, започват страшно много да ти липсват. Да, заменяш ги с басейн, изкуствени палми, изключително добре поддържана зеленина, чистота. Но дивото ти липсва, гората е в сърцето ти и нито един басейн, даже този с делфините в Атлантис, от който ти се усмихват примамливо “инфлуенсърите” в опитите си да ти рекламират един успешен и щастив лайфстайл, не може да замени това чувство – разходката на Витоша, брането на диви ягоди, търкалянето на кучето в реката, свежият въздух, който струва повече от онзи регистрационен номер 5 за 5-6 милиона на Ролс-Ройса по-горе.
-
Летният дъжд
Слънцето е прекрасно нещо, Витамин Д, щастие, настроение. Но събуждайки се със слънце около 354 дни в годината, без и следа от облаче, (пустиня все пак) започваш да оценяваш дъжда в пълната му красота. И дори да имаш възможността да си купиш 10 различни модела скъпи маркови очила и да ги сменяш всеки ден, в един момент започваш да жадуваш за дъжд, буря, светкавици и гръмотевици, малко облаци. Да усетиш мириса на тревата след дъжда и свежестта във въздуха след бурята. Първата си буря в пустинята преживях в мола, буквално. Затварят магазина и правят изкуствена буря пред него, като атракция. В ОАЕ вали около 5-6 дни в годината, като не просто вали, а залива всичко и буквално трябва да си доплуваш някак до вкъщи. Два пъти съм попадала на подобни наводнения, това не е просто дъжд, а потоп. Някъде четох, че правят изкуствени бури като изстрелват ракети в облаците. Не знам дали е така. Но нищо не може да се сравни с ромоленето на летния дъжд по напечената ламарина и свежият въздух след него.
-
Разходка пеша до центъра на София
Не знам дали оценявате какъв лукс е да можеш да стигнеш до центъра на София пеша и да се разхождаш понякога с часовета там. В големите мегаполиси, в които животът е по-скоро състезание, нямаш тази възможност, защото за да достигнеш където и да е от един в друг квартал, ще ти е нужен автомобил или градски танспорт. А разходката в квартала е като разходка в добре поддържан чист аквариум. Приятна, но скучна. Внушителни сгради, строени с огромни бюджети в рамките на минимално време, но без прашинка история.
-
Щастието с малко, тук и сега
Когато пътуваш към жадуваната си лятна ваканция на някой гръцки остров изпитваш истинско щастие, нали? Да мислиш и планираш тази почивка – също. Но истинският лукс, успех, е да изпитваш щастие тук и сега, а не там в Гърция. Да си щастива и докато работиш, защото обожаваш професията си, независимо колко доходи ти носи. Да си щастлив в кварталната градинка или парк, защото оценяваш точно този момент там, той няма да се повтори никога. Да си щастлив и на село, в старата къща на баба, защото носи толкова спомени и те зарежда. Да си щастлив дори и да не можеш да пътуваш, защото намираш историите около теб, или пък ги създаваш. Успех и лукс е да постигнеш това състояние на духа. Защото повече и всичко не е точно перфектната формула за щастие.
-
Да можеш да разговаряш с родителите си лице в лице, а не единствено по Скайп
Безценно. Особено след последната една година, мисля всички се убедихме в това, нали?
-
Истинските приятели, които са до теб и когато ти е трудно
Когато имаш повече материални блага, ще бъдеш заобиколен от много познати и “приятели”, всеки ще те търси да се видите и ще поддържа връзка с теб. Обаче това няма да е точно заради теб, а заради социалния ти статус, защото и те ще искат да се докоснат до него. В първата си работа в ОАЕ бях заобиколена от много “приятелства”. Помогнах безрезервно на повечето от тях – дадох подслон на едни, на други служех като пътеводител в страната на чудесата, създавах връзки помежду им, помагах, събирах, развозвах. Каних на гости познати от България, бях им частен турстически водач с изискан климатизиран транспорт по местните стандарти на живот. С бонус безплатен престой. И те бяха до мен. В момента, в който изпадах в трудност, в бърнаут, и трябваше да се разделя временно с всички материални блага в тази държава, докато не се възстановя и намеря нова работа там. Защото работодателят в ОАЕ общо взето притежава целия ти живот – заплаща за наема на жилището, колата, тока, водата, бензина, храната, визата, застраховката, билета за вкъщи, лечение и лекарства, ако се налага, абсолютно всичко, което преди си смятал за бонуси и облаги. И изведнъж всички тези познати, на които безрезервно си помагал или правил турове с престой в приятен квартал, се изпаряват. Няма ги.
Обаче остават един – двама, които яростно се вкочват в теб и са на всяка крачка във възстановяването ти. Дори и то да отнеме година или повече. Предлагат ти помощ, подслон, докато отново стъпиш на краката си. Тези 1-2 приятели са истинския лукс.
-
Балансът в теб
Да работиш много и градиш успешна кариера е прекрасно. До толкова, до колкото успех отговаря на вътрешните ти стремежи и цели, а не е наложен модел от семейството или обществото. Ако не е резултат от огромни комплекси за себедоказване, а ти носи вътешен мир и спокойствие. Ако си в баланс, първо със себе си, а след това с останалия свят. Може да искаш да работиш денонощно и това да те зарежда. Или единствено да се грижиш за децата, и това да е смисълът за теб. Може да се опитваш да балансираш работа и личен живот, и да се намираш в това вечно търсене. Важното е, да е твоето нещо, да те прави щастлив, да идва от твоя център. Да не е наложена представа за успех отвън. Върешният баланс е лукс, който малко от нас притежават днес.
-
Свободата да можеш да играеш
Помниш ли как се забавляваше като дете? Как играеш днес? Често ли се усмихваш и забавляваш? Лукс е да запазим детското в себе си, докато порастваме.
-
Доброто здраве
Истинският лукс днес е здравето. Доброто здраве.
А какво е лукс за теб? Сподели.
-
Искаш ли да работим заедно? Виж с какво мога да ти помогна тук.
-
Събрах преживяванията си от ОАЕ в електронна книга, искаш ли да научиш повече?Пиши ми на sylvia@herstartup.today
