Коя е Филипа Александрова?
Аз съм военен пилот във Военноморските сили, пилот на хеликоптер AS565MB Panther и AS365 Dauphin и единствена жена в пилотския колектив. Останалите колежки са част от Военновъздушните сили на Република България.
Професията ти, военен пилот, е рядко срещана професия за жена. С какво те привлече тя? Какъв е твоя път до успешна реализация като военен пилот?
От малка си мечтаех да стана пилот. Аз съм от София и всяка година с трепет гледах парадите за 6 май, също и тренировките преди това. Почнах бавно да се интересувам от това, какви са ми възможностите и накрая се реших да кандидатствам. През 2009 г. ме приеха. Бях единствената жена от 40 кандидатки, която мина Авиолекарската комисия и другите изпити, за влизане в Националния военен Университет, факултет Авиационен (понастоящем, факултета е отделен университет). Пътят е дълъг и с много четене, както по време на обучението, така и сега. Дори по време на майчинството си позволявам да чета на спокойствие всичките документи, както за вертолетите, така и нормативните документи, които обезпечават нашия безопасен полет. Професията е много активна и бих могла да кажа, че не страда от сивота. Всеки ден и всеки полет са различни. Удоволствието от добре свършената работа и гледката от „офиса“, обаче напълно си заслужават.
Кои са най-полезните и интересни за теб обучения, през които си преминала до момента, преди да станеш военен пилот?
Преди да вляза във Военния университет, учех физика в СУ и бях част от Университетския аварийно спасителен отряд (УАСО). Минала съм обучения по Първа помощ, бях част от отбора по Първа помощ на Европейското състезание в Словакия през 2008г (FACE – First Aid convention in Europe) и бих могла да кажа с гордост, че се радвам да бях част от тях.
Разкажи ни за един твой (не)обикновен работен ден?
Толкова са много. Ще си кажа първия.
Пилотите който летят над големи водни пространства, имат липса на отправни точки в периферното зрение, което пречи на възприятието за скорост и височина. На първия ми полет над морето, въпреки, че висотомера (на който трябва да вярвам) ми показваше 200 фута над водната повърхност, имах чувството, че ще се гмурна всеки момент. За моя радост, на втория си полет нямах такъв проблем.
Кои са трите неща, които обожаваш в работата си?
Полета, предизвикателството и мекото кацане.
Кои са най-силните ти лични качества, които ти помагат в професията днес?
Амбиция, упоритост и любовта към нея.
Срещаш ли предразсъдъци в личен или служебен план? Ако да, как реагираш?
Срещам и се старая да не реагирам веднага, а да обмислям преди да направя или кажа нещо. Приела съм част от нещата, не го приемам лично и преди всичко се старая да сложа нормални граници, но още съм в процес на слагането.
Последвайте ни в Instagram
Вероятно спецификата на професията ти налага чести, по-дълги и непланирани отсъствия от вкъщи. Как намираш твоя баланс работа/личен живот с две малки деца? Успяваш ли да го намериш?
Старая се. Важно е в момента в който се прибера да съм максимално настояща във взаимоотношенията си с децата и мъжа. Също, се занимавам и с народно пеене в един хор „Медени гласове“ с ръководител Петя Драгнева и рисуване. Чрез хобитата си, успявам да дам и личен пример на дъщеря ми която също пее народни песни.
Ще ни споделиш ли три твои съвета за ежедневна грижа за себе си?
Аз си имам сутрешна и вечерна рутина. Сутрин след като стана, преди децата, се грижа за лицето и тялото си, правя си кафе и си представям деня, какво искам да направя като задачи и в какво ще се старая да се променя. Вечер, след като ги приспя, отново лицето, тялото и мисловен отчет дали съм успяла. През деня ям плодове и пия много вода, все пак личния пример е важен.
Важни ли са личните ни граници и умението да казваме “не”? Как ги защитаваш ти?
Важно е! Много! Все още ми е трудно, не винаги успявам, но се старая. Преди всичко гледам да съм реалист и да уважавам човека срещу мен, докато ги поставям. Например, никога пред хора, без грубо отношение, нещо позитивно вмъкнато и твърда граница до последно.
Какво е основното, на което искаш да научиш дъщеря си с твоя пример?
Да не спира, да действа. Да се бори и да знае, че може, без значение, какво казват и мислят другите.
Какво би посъветвала дамите, които поради наложени стереотипи мислят, че не са достатъчно силни или добри да успеят в типични “мъжки” професии или индустрии?
Този стереотип е излишен. Отдавна на запад са показали, какво могат жените, просто ние сами се спираме. Една жена може всичко, стига да поиска.
Можеш ли да споделиш емоциите си след началото на войната в Украйна с няколко думи .
Смесени ми бяха емоциите. Осъзнавам хуманитарната криза, особено като майка с второ дете на една година и половина, просто е ужасно. От друга страна като военен осъзнавам и причините ( без да ги извинявам) за началото. Искрено се надявам всичко да приключи скоро и Украйна да се възстанови от икономическата криза максимално бързо.
Каква мечтаеше да станеш като малка?
Пилот
Без какво не можеш на самотен остров?
Кафе
Любимата ти далечна дестинация за почивка е…
Япония
Снимки: Личен архив и Петър Петров.
Всички права са запазени. Части от текста или целия не могат да бъдат публикувани от никой без съгласието на Her Startup.
Прочете също: Тайната на моето щастие е свободата
Желаете ли да работим заедно? За партньорства тук. За бизнес обучение тук.
