Коя е Милена Попова?

Напоследък много често ми се случва, хората да ме представят на свои приятели като художник, а това все още ме изненадва и ми се струва забавно и много интересно, сякаш се отнася за някой друг. Със сигурност знам, че на този етап от живота си, съм от онези щастливци, които са получили неочакван подарък от съдбата, за който съм благодарна всеки ден – способността да виждам, да чувствам, да преживявам природата и красотата и да я откривам непрекъснато във всичко около мен, а това е неизчерпаем източник на вдъхновение и радост.

В живота си съм многолика и съм едновременно всичко, което искам да бъда или което е необходимо да бъда. Често пъти се оказвам в противоречиви роли. Имам късмета да съм майка на две страхотни деца – син на 20 години, вече самостоятелен и независим и дъщеря на 10 г., с която за радост, все още прекарвам много време в разговори, общуване и майчински грижи. В същото време съм жена, спътница в живота, дъщеря, приятел, стопанин на котка и куче, пешеходец, велосипедист, шофьор, скиор, често съм творец, мечтател, романтик и поет, а в същото време, когато е необходимо – прагматик и стратег. Освен това съм доброволец и изглежда попадам в категорията на социалните предприемачи.  Децата и младежите, с които работя, се обръщат към мен на малко име, но помежду си ме наричат учителка или госпожа, а това определено ме кара да се усмихвам.

Експериментирам, често се отдавам на щурите си идеи и трудно намирам спокойствие, докато не разбера какво ще се случи с някоя идея. По образование и дългогодишен професионален опит съм HR ръководител, но честно казано, тази е последната област, с която се асоциирам или свързвам в момента.

Обичам да се разхождам, обожавам да пътувам, запленена съм от морето, а бягствата сред природата са ми необходими, като въздуха.Обичам спонтанните хрумвания за кратки пътувания, малките бягства, дните, в които се качвам в колата и напълно сменям перспективата поне за ден, два, три. Мечтая някой ден да прекарам няколко месеца в някое закътано, зелено място извън града, заедно с платната и боите ми. Търся баланса между безумната динамиката на градския живот и естествения ритъм на природата, но както изглежда, все още съм далече от намирането му.

От HR в артист. Как се случи тази трансформация?

Да, наистина в артист. Работих като HR в продължение на 17 години в компании от различни сектори. Бях привързана към работата си и хората, с които работех, харесваше ми. Наред с рутинните дейности, дори имаше място за свобода и креативност. Честно казано, случвало се е да имам много интересни и вдъхновяващи периоди, работейки като HR. Тази професия обаче, може да бъде и доста натоварваща, заради ежедневното, интензивно общуване с огромен брой хора и не само с тях, но и с техните проблеми в организацията. Напуснах работата си, преуморена, претоварена, с класически бърнаут и с огромна празнота, която се откри пред мен. Последвалият период на търсене и промяна, беше един от най-тежките в живота ми.

Едва след време осъзнах, че работейки толкова години в компании от  корпоративния свят, бях попаднала в много порочен стереотип – вярвах, че успехът е всичко, че най-важно е да съм надеждна и да вървя по стълбицата, вярвах, че всяко кривване встрани, разкриващо някаква по-различна или ярка индивидуалност, може да се смята единствено за слабост. Моята представа за мен самата беше, че съм значима, необходима, полезна, уважавана, одобрявана … и когато останах без тази роля, личната криза беше неизбежна. Останах само аз, без обвивката си, с един огромен страх да работя отново в компании, с усещането, че съм абсолютно безполезна и неспособна и без каквато и да била перспектива за бъдещето.

За щастие, вярно е, че времето лекува. Постепенно започнах да мисля как да продължа, как да съчетая това, което харесвам, с това, което ми бе дал опитът в компаниите и така стигнах до двете основни начинания в живота ми понастоящем – моите картини Milena Popova Artist и организацията в обществена полза, която създадох през 2018 г. – Be pARTFoundation.

Разкажи ни за настоящите ти проекти и как ги започна?

Може би най-важният ми проект понастоящем съм аз и моите картини. Това е животът  ми в момента. За мен живописта е нещо невероятно – копнеж, пътуване, потъване, въздействие, дух, докосване, съмнение, радост, изразяване – всичко. Нещо, без което не мога, защото то вече се прояви в живота ми и пробуди сетивата ми – надявам се, обратен път назад да няма.

А защо и откъде накъде изкуство? Може би, защото все още в мен живееше споменът от детството ми, когато посещавах едно вълшебно място – детската художествена школа Захари Зограф в град Самоков и може би, защото творчеството у мен чакаше момента да се прояви отново, макар и след много години. Започнах да рисувам отново преди около три години. В началото ми беше необходимо малко повече осмеляване и  творческа среда, което открих в  класовете по живопис на художниците Георги Петров и Александър Сергеев в студиото на Арт Академи. Благодарна съм безкрайно много и на двамата! На Георги – за свободата и невероятния размах в творчеството му, които завладяха и мен, а на Саша – за търпението, уроците и тихото му, приятно присъствие.

Другият ми проект понастоящем е  Be pART Foundation, моята малка организация в обществена полза, която ми даде формата и начина да оказвам подкрепа на деца и младежи със специални потребности, на деца със заболявания или талантливи деца, чрез включването им в творчески дейности, занимания по изкуства, арт фестивали, детски конкурси. А това носи много вдъхновение и усмивки. На практика съм сама в това малко социално предприемачество и разчитам на моя труд и помощта на 10-на страхотни доброволци. Все още нямам опита на големите организации в привличане на средства и работа по проекти. За добро или за зло, все още организирам дейността, така както мога и както я усещам, до голяма степен интуитивно. От повече от година използвам творческо пространство в сградата на Академия Никола Тесла – красива, старинна, къща в центъра на гр. София. Там, заедно с доброволците, организирахме страхотни арт фестивали и творчески ателиета в подкрепа на деца, поне докато пандемията не промени изцяло ситуацията. За няколко месеца се наложи да прекратя всички дейности, които се провеждаха на място. В същото време загубих и основния източник на приходи за дейността на Be pART– съвместните инициативи и тиймбилдинги, които провеждахме с компании от бизнеса.  Но отново ще повторя – всяко зло, за добро. Това, което се случи в последствие е, че за периода на изолацията, дейността на Be pART, отстъпи пространство заличното ми творчество.  Имах време за уединение, много четене, почивка и рисуване.

Напоследък разбирам, че всичко в този живот ни се дава точно навреме – и доброто, и трудностите, и уроците, и хората, които срещаме, дори и болестите и страданията.  В момента творя, рисувам, доброволствам сама и може би за първи път осъзнавам, че формата (формалната организация, красивото творческо пространство) не е толкова важна или със сигурност не е водещата и на всяка цена. Рисувах много през месеците на изолация. Като всеки творец, преминах през противоречиви емоции – големи съмнения, радости, вдъхновения, но като цяло, периодът за мен беше творчески. През есента направих първата си самостоятелна изложба „Мое лято“ и отпечатах първата си стихосбирка.

Още една много хубава промяна се случи в живота ми през последните месеци. В резултат на една случайна среща се запознах се с младежите от градина Вдъхновение – първата българска градина, отглеждана от хора със специални потребности. Бях много неуверена преди първата ни среща, страхувах се от своята реакция, защото просто не познавах и ня бях свикнала да общувам с хора като тях. Притесненията ми се изпариха моментално, оказа се, че се срещнах с прекрасни, открити и сърдечни младежи. Намирам много радост в общуването с тях.  Поне 1-2 пъти в седмицата ги посещавам в Божурище, за да прекараме малко време заедно в творчески занимания. Все по-често успяваме да изработим наистина красиви неща. А градината им е вълшебна! Започнах да мечтая заедно с тях за бъдещото реновиране на техния център и създаването на специално място за творчество там.

Къде намираш вдъхновение по време на изолация?

В начина, по който живея в момента, в свободата, във възможността да планирам сама времето си, в разнообразието на дните ми и в същото време, в уединението в моето таванско ателие, където рисувам. О, това е вълшебно време, само за мен! Все повече забелязвам всичко около мен – красотата, цветовете, нюансите, светлината, природата. Със сигурност месеците в ограничение и невъзможността да пътувам и да бъда близо до природата, обостриха сетивата ми. Започнах да рисувам много пейзажи и цветя.

Кои са най-големите ти предизвикателства в изграждането на бизнес бранда ти по време на пандемията?

Мисля, че този момент е много подходящ за изграждането на бизнес бранда. Най-после се освобождава време за дейностите, които преди са били на по-заден план, заради всичко друго, което винаги се е оказвало по-спешно. Това, което искам да постигна през тази година е да бъда все по-разпознаваема като творец, да създавам картини, които въздействат и докосват и да ги представям така, както подобава на изкуството. Може би най-голямото предизвикателство пред мен, в изграждането на имиджа ми като творец, е фактът, че нещата се развиха много бързо след първата ми изложба. Ден преди изложбата ми се наложи да създам Facebook страницата, да подготвя визитки и да взема стихосбирката си от печат. Много бързо се наложи да контактувам с клиенти, оказа се, че вече ми е необходима по-систематизирана информация за творбите в уеб страница, отчетност и т.н. Разбирам също, че е важно да се отнасям с уважение и отговорност към изкуството си, така, както и към клиентите. Това е свързано с допълнителна работа, постигане на качество и изпипване на детайлите.

Коя е предпочината от теб социална медия и защо?

На този етап ползвам най-активно Facebook – Milena Popova Artist,  Be PART Foundation и други специализирани страници, в които представям картините си. През тази година планирам да създам Etsy магазин, уеб страница и Instagram профил.

Включи се във второто ни издание на тема Etsy, което се проведе есента. Полезно ли ти беше?

Включих се, защото програмата на обучението ми направи впечатление – всички необходими аспекти бяха обхванати и то с много примери от практиката. По време на обучението се оказах доста заета, но бях наясно, че ще отделя време за магазина през зимните месеци, така че създаването му предстои през този февруари. За да бъде успешно, разработването на Etsy магазин изисква подготовка.

Какви са плановете ти за 2021 г., до колкото може да си правим планове?

О, мечтая за лятото, за дълъг път, за зеленина, за свобода, за гледки, където можеш да пуснеш погледа си надалече, за платна, за рисуване навън, под небето, за бавни дни.

Надявам се, че ще съм здрава и аз, и близките ми и че като цяло, годината ще бъде по-спокойна и по-свободна. Бих искала да започна да живея по-бавно, да съм по-свързана със себе си, да балансирам повече между всичките си роли и да постигам, но с повече спокойствие и лекота.

Би било чудесно, ако през годината успея да организирам отново арт фестивали, да продължа работата с младежите от градина Вдъхновение, да направя уеб страницата, Etsy магазин, да възобновя работата с компаниите и т.н. Предстои ми участие в две изложби, за които засега знам със сигурнос. И все пак, преди всико, бих искала да имам повече баланс и да прекарвам повече време сред природата.

Какво би посъветвала дамите, които искат да развият своя творчески потенциал?

Бъдете смели и следвайте вътрешния си глас! Не се съмнявайте в себе си, дори и да ви се струва, че в този момент не сте на верния път, не се отчайвайте, просто продължете – вашето нещо е някъде там и чака вас. Обърнете внимание кои са моментите, когато се чувствате най-свързани със себе си и сте най-близо до това, което искате да постигнете в творчеството си, кога изразявате себе си най-пълно и автентично. Ако е необходимо, потърсете подкрепа – творческа среда, обкръжението на други творци, съвети, професионални консултации. Това ще ви придвижи по-бързо.

Не забравяйте себе си, търсете източника на вашето вдъхновение, зареждайте се, почивайте си, огледайте се, вижте красивото, свързвайте се с това, което обичате, поспрете за малко, дишайте, постойте на слънце, наслаждавайте се.