Коя е Мила Печенякова? 

Аз съм фотограф и пътешественик влюбен в природата и живота навън. Пътувам често като начините на придвижване търпят промени и развитие в годините – от пътешествия с колела из близки и далечни страни, през мото пътувания, до посещаване на различни планини по света, с цел изкачване на определени върхове.

Кога се появи любовта ти към фотографията и как я разви в своя професия?

Всичко започна в гимназията и училищния Фото клуб. Не е трудно човек да се запали да снима, а съчетанието с честото ми излизане в планината беше добра комбинация. С годините пътят ми във фотографията мина през много стадии и различни жанрове – от просто ученическо хоби, през следване в НБУ на тази специалност, до същинската работа като фотограф. В началото основно снимах в планината – пейзажна фотография, кадри на катерене и алпинизъм, ски. Това се разви в снимане на различни други дейности, спортове на открито, архитектура (повече екстериор, но и интериорни кадри понякога), събития, travel фотография. По-късно се появи интересът към хората като същински модели на снимките ми. В последните две-три години започнах да развивам по-сериозно работата си с контролирана светлина в студио и на локация и снимането на портрети.

Защо е важно според теб, хората да обръщат внимание и да имат отношение към фотографията и снимането на портрети – лични, семейни, по работа?

Снимането на портрет като цяло е отговорна задача. Има различни видове портрети, но ще се огранича до личностните, които най-често се случват, когато става дума за работа с обикновени хора, а не с модели или актьори по даден проект. Първо фотографът има за цел да постигне добра комуникация с човека насреща си, за да може да разбере той/тя какъв е, какъв е характерът му. След това задачата му е да успее да предаде тези качества на човека в кадъра, чрез светлина, композирането на модела, понякога чрез декори и други съпътстващи елементи.

Защо смятам, че е важно хората да имат отношение към добрата фотография – за всички нас тя е средство за запазване на спомени. Когато след години видим кадри на цялото семейство от важно събитие или нечий портрет, то те трябва да бъдат качествено заснети, а не посредствени. Затова като изпълнение носим отговорност ние – фотографите. Също както и за възпитаването на визуална култура у нашата публика.

Фотографията е важна, защото тя става история – историята на нас самите, на нашето семейство, когато говорим за заснемане на празник или портрет на цялата фамилия. Фотографията е и нашето представяне, първо впечатление, което оставяме в отсрещния човек, когато става дума за портрет, свързан с нашата работа.

Моята работа сега е свързана с тези видове портрети – лични, семейни и бизнес насочени. Не е задължително всички те да бъдат снимани винаги в студио, често се случва да бъдат в дома или навън, ако говорим за лични и семейни сесии. Също така портретите могат да бъдат заснети и на място в офиса на клиента, ако става дума за бизнес или корпоративни потрети.

Кои са най-големите ти предизвикателства при развитието на бизнес бранда ти?

Първото предизвикателство беше самото измисляне на бранда – избистрянето на концепцията, името, направата на логото и цялостната визия след това.

В момента непосредствените ми предизвикателства са налагането и задържането на пазара, тъй като страницата на Little Portraits съществува от относително скоро. Опознаването и научаването как да поддържам маркетинг частта на работата си, също е интересен момент, с който се налага да се справям.

Също така предизвикателно е измислянето на различни теми за портрети. Подготвянето и изграждането на подходящи, красиви и в същото време ненатрапващи се декори, фонове и допълнителни елемнти, които обогатяват различните видове сесии (лични, семейни, детски). Например – предстои ни времето на завършване на училище и имам идеята заедно със сценографка, с която сме работили и преди, да измислим стилна визия на декори, за да може да предложим красиви студийни портрети като спомен на завършващите абитуриенти. По аналогичен начин могат да бъдат реализирани и сватбени студийни портрети. Това е нещо, което изключително рядко се случва у нас, в повечето случаи сватбената фотография остава изцяло в своята събитийна и ситуационна, репортажна страна.

Отделно от всичко гореизброено, остава постоянното учене и развиване на собствените умения в снимането, експерименти с осветление, експерименти с начина, по който разполагаш и композираш хората, развиване на уменията за постпроцес и обработка на кадрите.

Разкажи ни за любовта ти към пейзажната фотография. Как те зареждат пътуванията?

Обичам да пътувам, независимо дали е на ново място или на някое вече познато. Харесвам самия процес на пътуване – потеглянето, придвижването, комуникацията с местните хора, храната. Имало е немалко случаи да се уморявам от пътуване, но просто минава време и желанието се връща. В това отношение любовта ми към пейзажната и travel фотография е нещо, което със сигурност няма да отмине. С времето установявам, че всеки следващ жанр, през който минавам, има своето въздействие върху това как виждам пейзажите и как ги снимам. Затова обичам да повтарям локации и да се връщам към места, на които съм била, защото виждам нови неща в тях. Ако преди години мислех, че за да направи добър пейзажен кадър, човек трябва да отиде на трудно достъпно място, то сега виждам и откривам “кадри” на много по-ежедневни локации, дори от прозореца у дома.

Покрай стреса и мръсния въздух в големия град, все повече млади двойки и семейства търсят своето “убежище” сред природата на село. Как те зарежда природата?

Това да бъда навън, сред дървета и зеленина е нещото, което ме зарежда напълно. Често съм се улавяла, че един уикенд в планината се усеща като да съм била цяла седмица извън града. Това беше и причината да решим със съпруга ми да преместим дома си извън града, където самият процес на излизане и достигане на гората, например, е много по-пряк и бърз.

Какви съвети може да дадеш на други жени, които все още търсят своята страст, но не могат да я открият. Къде се крие тя? Защо, според теб, е нужно да я следваме?

Първо и много важно за мен е да знаем, че тази страст не е нужно да бъде само една, а също и че се променя с времето. Сега страстта и цялата енергия могат да бъдат насочени примерно във фотографията, но след време, човек може да поиска да бъде майстор на керамика, да преподава или каквото друго ни хрумне.

Второто е, каквато и дейност да сме захванали в момента, да не се отказваме, а да завършваме различните етапи на развитие. Това е доста индивидуално, но всеки знае кога една работа е доведена до завършеност. Точно това дава свободата и да променяме дейностите си и ако искаме, да минем към следващата.

Също е важно да помним, че е ок да правим грешки, на всеки се случва. Просто след тях трябва да можем да си вадим съответните уроци и да не ги повтаряме.

Къде се крие страстта е нещо строго индивидуално. Единственият общ съвет, който според мен може да се даде е – човек трябва да пробва. Ако му се въртят идеи в главата, но не е сигурен, че ще се получат, не е сигурен, че наистина ги иска или че е достатъчно добър, то просто трябва да опита и да поработи в съответната посока. Ако това наистина не е било неговото нещо, то със сигурност ще е придобил много ценен опит в много отношения и в много от стъпките по постигнатето и разработването на дейността. А този опит е изключително ценен за следващата ни посока на действие.

Сутрин не мога без… Кафе!

Любима моя далечна дестинация… В последно време любими и много посещавани са Черна гора и Албания.

Социалните медии за мен са… Средство за комуникация.

 

Статията е в партньорство с Little Portraits 

Може да намерите Мила и тук.

Снимки: Личен архив

Снимка на Мила (първата): Ивайло Петров

Her Startup

Her Startup помага за кариерната реализация на жени, които желаят да продължат развитието си и след период на майчинство, като изградят силен бизнес бранд или намерят реализация в компания, която предлага придобивки за баланс работа/личен живот.

More Posts - Website