Her Startup: Коя е Йоана Александрова?
Джо: Аз съм Йоана, но някак си Джоана, или на кратко Джо, винаги ми е било по-насърце, а и приятелите ми ме наричат така – от там и името на моя бранд – Джо дизайн (Jo Design). Аз съм преди всичко майка на две деца и след това творец. Любовта ми към изкуството винаги ме е съпътствала през целия ми живот. Още помня красивите илюстровани издания на Ермитаж и Айвазовски, които майка ми колекционираше и аз разглеждах в захлас. Нямам художници в рода, но пък имам занаятчии из старите ми Великотърновски и Варненски родове. Може би някъде в микса се е получил този творчески порив, който е водещ за мен.
Никога не съм изучавала изкуство в чистите му форми, може би странях именно от академичността и исках сама да развия моя собствен стил, вместо да бъде вкарана в рамката на нормата. Средното ми образование беше в Немската езикова гимназия в Ловеч с немски и английски език, а след това реших да следвам архитектура.
Her Startup: От архитект до художник върху коприна. Как се осмели да направиш тази кариерна промяна?
Джо: По време на следването ми аз не съм рисувала, макар че в архитектурата присъства една творческа комплексност, която обединява в себе си много неща. Сама по себе си е изкуство във висша форма и това ме привлече. Доста години стажувах и после работих в архитектурни бюра, но се наложи да прекъсна заради майчинствата ми и нуждата от пълноценна грижа за децата ми. Архитектурата е професия, която изисква отдаденост и може би ще изчакам още малко децата ми да пораснат, преди да започна отново да работя по специалността си.
Her Startup: Разкажи ни за любовта ти към рисуването върху коприна?
Джо: Преди много години ми подариха картина с оригинален батик от Индонезия и бях до толкова привлечена от изяществото и уникалността й, че си казах – аз просто трябва да се науча да правя това!
Беше малко преди да забременея с първото си дете и по време на майчинството ми реално за първи път имах времето и спокойствието да последвам творческия си порив. Записах се на курс при една много мила дама и се запознах с основните техники за рисуване на коприна, а след това ми стана нещо като хоби-в-хобито да намирам старинни древни техники от Япония, Китай и Индонезия. Започнах да се снабдявам с материали, като в един момент рисувах с бои от Франция, контури , които се произвеждаха само в Нова Зеландия и грундове от Америка и Азия. Беше доста скъпо хоби и реално така открих своя Етси магазин – за да мога да го финансирам, без да утежнявам семейния бюджет. Започнах да рисувам по малко и да експериментирам докато бебето спеше или през нощта. След раждането на второто ми дете се върнах да работя като архитект за няколко години. Но след напрегнатостта в работата през деня, децата вечер и нуждата ми да се успокоя рисувайки само през нощта, тъй като нямах никакво свободно време за почивка, започнах да се чувствам зле здравословно и тогава реших, че нещо трябва да отпадне. Така се преориентирах изцяло към творчество от вкъщи и създадох Jo design.
Her Startup: Колко време ти отнема да нарисуваш един копринен шал? Кои са основните етапи?
Джо: Различно е. Опита определено ми помага, защото виждам предварително завършения шал и вече знам с точност с коя техника да постигна най-добрия търсен от мен ефект. Но обичайно най-дълго ми отнема избистрянето на идеята и скицирането на композицията. Понякога рисувам един модел със седмици. Особено тези с горещ восък – батик. Восъка наслагвам на слоеве, които после изварявам в специален, конструиран от мен уред за професионална фиксация – така восъкът пада, а цветовете стават вклинени във фибрата на коприната и съответно трайни и блестящи. Но понякога е наистина трудоемко. Самата сложност на процеса също ме привлича. Така е и с архитектурата, предполагам. Но след това задоволството е още по-голямо.
Her Startup: Един от любимите ти мотиви са шаловете с пеперуди. Разкажи за любовта ти към пеперудите
Джо: Един от най-интересните процеси в живота е именно пътя на трансформация на пеперудата от гъсеница, през какавида, до крайния вариант – красивата и свободна пеперуда, разгърнала крилете си в пълния си блясък. Тази житейска метафора ме вдъхновява. Може би донякъде се стремя и моя житейски път накрая да е свободен и красив като литналите пеперуди, които така обичам да рисувам.
Her Startup: Твориш в собствено студио. Защо реши да работиш извън дома и до колко важно за нас, майките, е да имаме подобно малко „убежище“?
Джо: Моето студио е съвсем миниатюрно и се надявам някой ден да си намеря голямо и просторно местенце, в което да се развихря. Но и това беше огромна стъпка. Всъщност аз бях превзела детската стая на дъщеря ми и страстта ми към колекционерство на всякакви художествени материали съвсем я превзе. А ето тази ситуация стана катализатор да си намеря ателие. Всъщност беше много комична, защото една вечер, след някаква беля, казах на децата всяко да си отиде в стаята и дъщеря ми, макар и съвсем мъничка, каза – ама аз си нямам стая?! И тогава разбрах, че трябва да отделя нещата. А и честно казано е трудно да се вдъхновявам между пералнята, готвенето и чистенето. Сега разделих нещата и някак и творческият процес ми е по-лек и плавен. Но доста често децата са при мен в ателието.
Her Startup: Колко време ти отне да наложиш творчеството си в България?
Джо: Не зная дали изобщо съм го наложила, но се радвам, че хората харесват, това което правя с много любов и внимание. Особено милите думи ме карат да продължавам да творя. Рисуването върху коприна не беше толкова популярно, радвам се че стана по-известно и все повече творци разбират магията на коприната. Това е наистина един целебен процес на творчество, което е и функционално. Тук също имам лек паралел с архитектурата.
Her Startup: Кои бяха най-големите предизвикателства в бизнеса ти през последните няколко години?
Джо: Тривиални неща като покачването на цените на материалите, жонглирането между деца, кариера и творчество. Да остана във вдъхновение…и може би най-предизвикателното от всичко е това , че подобни творци като мен, за да бъде изкуството им на показ, се налага да посветят не малко време и усилия в социалните мрежи. Това се превърна във важна и неотменна част от ежедневието на всеки творец. Аз се научих да правя видеа, с които да покажа процеса по създаване на един шал. Но ми отнемат наистина много време.
Her Startup: Цени ли се изкуството на художниците у нас?
Джо: Има и ценители, да. Моите неща по принцип са, както обичам да казвам, за търпеливи ценители, тъй като аз никога не правя компромис с качеството на материали и рисунък. Колкото по-сложен дизайн правя, толкова повече ми харесва. Но това оскъпява и е по-времеемко. Разбира се, мога да правя и доста по-елементарни неща, но просто натурата ми не е бързооборотна.
Her Startup: Успоредно с работата ти в България, развиваш успешно и Етси магазин. Сподели ни за най-интересната ти поръчка от Етси
Джо: Най-интересната ми поръчка от Етси беше за една йога гуру в Пуерто Рико. Нейните ученици колективно ме бяха избрали да сътворя шал по Кабала. Стана наистина уникален. Трябваше и да пристигне в определено време и беше доста предизвикателно да намеря куриер, който да достави до толкова отдалечен остров. Но намерих в крайна сметка. Целият процес беше запомнящ се. Накрая ми изпрати лични благодарности и снимка с шала, което ме направи наистина щастлива и удовлетворена като творец. Да радвам хората с нещо красиво ме зарежда.
Her Startup: Имаш две малки деца, едното със специални потребности, които отглеждаш предимно сама. Как успяваш да съчетаваш грижите за тях с работата?
Джо: Да бъда съвсем честна – много е трудно. Реално имам много малък прозорец за работа , тъй като уча почти всеки ден със сина ми и му помагам, а дъщеря ми сега е първи клас и също има нужда от повече подкрепа. За да съм пълноценна за децата ми, кариерата на архитект трябваше да отпадне. Но те са на първо място и съм благодарна на Бог, че ме е дарил и с още нещо, което ми се отдава и което да ми дава повече свобода. Може би ако не бяха децата ми, нямаше да рисувам изобщо.
Her Startup: Включват ли се и те да творят с теб?
Джо: О, да. Постоянно. Баткото също започна да прави много интересни неща, а малката определено рисува в пъти по-добре от мен на тази възраст. В ателието застилам работната ми маса с бели листове и често тя ме радва с много рисунки по тях. Когато времето позволява, пред ателието ми слагам масички, а децата от блока рисуват на воля заедно с мен и моите деца.
Her Startup: Как те балансира творчеството по време на майчинствата ти? Имаше ли време да твориш през този период?
Джо: Именно през този период започнах да обръщам внимание на вътрешния ми творчески порив и да имам време да го превърна в хоби. Така се успокоявах при стрес – беше моята утеха и своеобразно бягство в един нов свят на красота и изящност.
Her Startup: Кои са знаците, че сме намерили призванието си?
Джо: Аз също все още го търся. Изглежда не съм създадена да правя само едно нещо. Имам цял кашон с идеи, които чакат децата ми да пораснат, за да реализирам и тях. Но едно е вярно – ако правиш, това което харесваш – няма да имаш и един ден работа. Един житейски оксиморон, който успях да осъществя превръщайки хобито ми в основна дейност.
Джо: Постоянно мисля нови колекции и интересни неща , които ми дават тласък напред да творя с още по-голяма страст. Някой ден планирам да направя и изложба от картини. Аз не рисувам само шалове, рисувам и с други медии. Смятам, че един творец трябва непрестанно да се развива и да разтяга пределите на таланта си, за да постигне още по-големи висоти и удовлетвореност. Може би тогава човек намира призванието си.
Her Startup: Какво би посъветвала майките, които имат талант, но се страхуват да започнат собствен творчески бизнес?
Джо: Всяко начало е трудно. Така както повечето се страхуваме и не сме готови да станем майки, но сме изключително щастливи и благодарни, когато създадем един прекрасен живот – така донякъде и тук. Страх винаги има, аз също се притеснявах дали изобщо някой ще хареса и оцени, това което прав. Дали има смисъл в България. Но да, има. Когато един творец е автентичен и влага сърце и душа в това, което прави, усъвършенства се и споделя своето творчество със света – няма как да не бъде забелязан в един момент.
Ключовите думи са постоянство и усъвършенстване. А когато добавим и движещата сила на творческия порив, мисля, че получаваме формулата за успех на твореца. Разбира се, от хоби да се превърне в работещ бизнес, трябва да се обърне внимание на чисто законовата страна на нещата, но за тази цел има специалисти и винаги е най-добре да се обърнем към тях.
За връзка с Джо, последвайте страницата й във Фейсбук, Instagram, ТикТок или посетете сайта й тук.
