Защо си позволявам да говоря по темата бърнаут?
Срещала съм се с това, бих го нарекла “изсмуващо енергията, приличащо на лепкав октопод чудовище”, точно два пъти. И два пъти съм се възстановявала, без чужда помощ, бавно, но с упоритост и позитивни мисли. Първия път – в чужбина, даже не знаех, какво ми се случва, а след втория мога да кажа, че вече съм специалист по измъкването от това неприятно състояние.
И защото вече имам деца, за които трябва да се грижа, съм се зарекла – никога повече да не ми се случва. А ако със съветите успея да помогна дори само на един човек – или да не попадне в тази ситуация, или да излезе по-скоро от нея, ще съм много щастлива.
Кои са осемте мита за бърнаута?
1. Бърнаутът е просто обикновена умора, пий едни витамини и ще ти мине
Да, ама не. Не минава само с витамини. Преди втория ми бърнаут се бях заредила с много витамини в офиса, като не пропусках и ден без тях. Чудех се, защо не действат. Работех нон стоп 6 месеца, лягах със служебните мейли, събуждах се уморена и тичах към офиса. Сънят не ми помагаше да си почина. Губех концентрация и интерес към емоциите около мен. Дори в почивен ден се чувствах като изцедена. Нямаше и ден, в който да съм свежа и отпочинала. Нищо не помагаше. А имах две деца – на 1 и 2 г., които имаха нужда от мен.
2. Когато си в бърнаут, всички ще те разберат
Ако никога не си преминал/а през това състояние, няма как да го разбереш. Колкото и да ти обясняват, все ще си мислиш “Я, виж я тази лигла, уморена била.”
Е, ако си преминал/а през бърнаут няма да получиш съчувствие. Поне не от всеки. Да не говорим за работодателя. Иска ми се повече работодатели да обръщат внимание на своите служители, особено тези, които са изцяло отдадени на работата си.
3. По време на бърнаута усещаш единствено психическо напрежение
Да, усещаш непрекъснато напрежение, но не само това. Спада и имунната ти система. Независимо, че пиеш вода с лимон всяка сутрин и се тъпчеш с витамини. Започваш да се разболяваш по-често и не разбираш защо. Хващаш настинки от най-малкото, като те продължават повече от 1-2 дена. Главата те боли. Понякога много и често.
След първия ми бърнаут бях много зле физически. Получих мигрена. Страшно главоболие, което не минаваше от нищо и беше денонощно. Цели 2-3 месеца. След проба за лечение с различни болкоуспокояващи без абсолютно никакъв ефект, лекарят ми препоръча да стоя повече на тъмно и тихо, за да мине по-бързо. Както и да ходя често на спа. Навън беше слънчево 350 дни в годината, пусках пердетата и се молех да спре по-бързо. Посещавах редовно спа, плувах. Организирах си и пътувания. Логично – не можех да работя активно в това време, за мой късмет имах някакви макар и малки спестявания. Ходех често на интервюта за нова работа, но знаех, че докато не ми премине, няма нито да намеря, нито да започна. Преодолях го с изключително много търпение, спокойствие,положителни мисли, както и с любовта на моя приятел, а днес съпруг.
4. От професионално изтощение страдат основно слабите личности
Грешка. От бърнаут най-често страдат силните личности, горящи в работата си, с високи цели, желание за големи постижения и склонни да игнорират баланса, за сметка на тях. Хората, които са склонни непрекъснато да излизат от зоната си на комфорт. Както и спортистите, които дълги години са се развивали в конкурентна среда и работата е един вид състезание за тях. Слабите, малко ангажираните, тези на които обикновено не им пука особено, или както се казва у нас – само си “клатят краката в офиса” и клюкарят – те не стигат до бърнаут. Никога.
5. Усещаш бърнаута само по време на работа
Започваш да усещаш умората още в офиса и на работното място. Но истинската умора и болестите започват едва след като се отделиш от работната среда и стресът, на който си бил/а подложена/а. Усещането е по всяко време – 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
6. Е добре, уморил/а си се от работа, какво толкова. На всички ни се случва. Ще вземеш седмица – две почивка и си нов човек
Де да беше така. Но уви, не е. Когато се будиш, ще си уморен/а -и то дълги месеци подред. Ще загубиш интерес към веселите неща, както и към тъжните. Просто няма да можеш да се ангажираш с каквито и да е било емоции извън твоя свят, защото бърнаутът ги е изсмукал и те е оставил напълно безчуствен/а. Ще се чудиш, защо е така и кога ще мине. Ще пътуваш. И на новото място пак ще се чувстваш така. Ще се връщаш и няма да има промяна. Ще се питаш, кога ще ми мине. Имай търпение. Много търпение. И мисли положително. Ще се оправиш, сам/а или с чужда помощ. Но ще отнеме време. Повече от седмица, две. Първият ми бърнаут продължи около 5-6 месеца в най-острата фаза и година в по-поносимата. При втория ми беше нужна 1 година, за да се почувствам 90% отново аз и още една, за да се възстановя на 100%. Днес се чувствам прекрасно, без никаква следа от “прегарянето”. И което е по-важно – зная как да се предпазя от него.
7. Нямате нужда от помощ – с всичко сами се справяме. Нали?
Лично аз не ползвах помощ, просто защото не знаех какво ми се случва. Не знаех как и защо съм стигнала до това състояние. Мислих, че се случва само с мен и затова не потърсих помощ, а просто очаквах да мине и се опитвах да живея както преди.
После, години след това, попаднах на термина бърнаут някъде в интернет и се зачетох. Открих пълно съвпадение с моя случай. Разбрах, че много хора са били или са в моята ситуация и намерих отговори на много от моите въпроси през годините. А това е страшно важно – отговорите. За да може да се избегне в бъдеще. Защото едно е да ти е зле, когато се грижиш само за себе си, а друго когато си 1, 2 или повече деца, които разчитат основно на теб. Не искаш да те няма за тях през първите им години – нали? Искаш да чувстваш всеки миг, да се смеете заедно, да плачете заедно. Е, затова потърси помощ. Независимо дали преди или след изтощението, ако се справяш трудно сам/а – потърси помощ.
8. Причината за бърнаута е много работа
Ще дам едно уточнение – за да изгориш в една работа, трябва първо да гориш в нея.
Тоест, явно много я обичаш и даваш всичко от себе си, даже и повече. Това е факт. А когато обичаш това, което правиш, не чувстваш умора, можеш да работиш много дълги извънредни часове и дни, и да се чувстваш жизнен/а, здрав/а и щастлив/а.Тоест, твърде много работа няма да те доведе до бърнаут.
А какво тогава?
И двата пъти, преди да получа бърнаут, работих много – дълги работни дни, вечери, уикенди. Но обожавах това, с което се занимавах и не ми тежеше много. Бях щастлива. Особено първия път. А кога започна умората и изтощението?
Доказано е, че има два типични случая, в които човек попада в капана на професионалното изгаряне:
1. Ако сте тип А, като мен. Ако сте енергичен/а, упорит/а, борбен/а, винаги търсещ/а нови начини за решение на различни казуси, комуникативен/а, екстроверт, с нови идеи и голям опит, но попаднете в среда, която ви ограничава и нямате възможност да докажете уменията си, да осъществите идеите си или да направите каквато и да е промяна; ако сте поставени по-продължително време в среда и сред колеги, които спират инициативността ви, проактивността ви, задушават креативността, независимо от причините;
2. Ако сте характер, който винаги обича познатото, рутината,пасивността, да върши задълженията си винаги по строго определен ред и никога не е излизал от средата си, но ви поставят за по-дълго време в една много динамична работна атмосфера, в която всеки ден нещо се променя, има нужда от нови решения, нови идеи.
Бих добавила и още един случай – ако по някаква причина започне конфликт с вашия пряк ръководител, който по една или друга причина се превърне в психически тормоз от негова страна, викове, др. за по-дълго време, това би довело отново до бърнаут. Както виждате, в този случай няма никакво значение нито качеството на работата ви, нито количеството й, нито вашия характер. Нужно е да поставите много ясни граници.
Написах тази статия с цел да помогна, дори и само на една от вас, да разпознае симптомите на бърнаута, докато е още на границата, за да се спре, да се замисли и да не премине тази граница. Защото, за да се върнем обратно ще са нужни много време, енергия, а по пътя ще загубим хубави емоции и различни възможности. Наскоро създадох и тези 16 специални картички от мои акварели – “Любов към себе си”, всяка една със специално послание за най-важната любов – тази към себе си. Сигурна съм, че ще ви помогнат да не пресечете тази граница. Или, ако вече сте я преминали, да се възстановите по-бързо и да се предпазите в бъдеще. Пристигат в представителна крафт кутия. Разгледайте повече за нея тук.
Картички Любов към себе си
Последвайте ни в Instagram
