Разкажете за вас

Ние сме Александър Николов, Димитър Панайотов, Емилия Найденова, близначките Йоанна и Цвети Любенови и, разбира се, десетина баби, без които още щяхме да се чудим и маем как да започнем. Повечето сме в средата на 20те – 25 или 26-годишни, докато моята баба Веси (най-добрият тийм мениджър) е на 72.

Аз съм завършил фотожурналистика в University of the Arts London, Димитър – журналистика в СУ, Еми – Българска филология, а близначките – реклама във Виена.

С Димитър се запознахме през 2012г. и скоро след това започнахме да работим по различни проекти, основно медийни. С Еми учихме заедно по време на магистратурата ни при проф. Нели Огнянова, а с близначките сме дългогодишни приятели – още от гимназията във Варна.

Ядрото на екипа сме баба Веси, Митко, Еми и аз. Митко и Еми се заеха с текстовата част по проекта, както и маркетинга, с баба Веси избирахме прежди и плетки, а тя също се нае с нелеката задача да намери още жени, които да плетат, като е и стриктен качествен контрол. Йоанна и Цвети ни помогнаха с идеи, избора на шрифтове, направиха ни лого, докато аз поех визуалната част, координацията, изработката на сайта и започнах постепенно да решавам повечето скрити проблеми по започването на бизнес проекта.

Защо социален проект?

Първата версия на “Plet” се роди преди 3-4 години, докато бях още в университета. Тогава учихме основно за фотоистории и разкази. Още тогава знаех, че „Plet“ трябва да е нещо повече от шал, изплетен от възрастни жени. „Plet“ трябваше да е „История вплетена в шал“, фото проект, разказващ за селото. Именно затова, ние решихме да не предлагаме просто физически продукт, а да позволим на хората да се потопят в света на жената, която го е направила чрез персоналната фотоистория, която се намира във всяка кутия. Скоро ще започнем да показваме и още истории от българското село, които няма да са свързани само с плетене, а с ежедневието на хората. „Plet“ е планиран като многослоен проект, като важна част от него е да осъществим връзка между поколенията – предлагаме качествен и съвременен продукт със семпъл и модерен дизайн, представен по красив начин, но изплетен от жени, за които новите технологии са извън семплия им начин на живот.

Защо социален, защото това е отговорност към обществото. Основният принцип, по който работим е, че не е правилно само да взимаме от хората, трябва и да даваме на тези, които имат нужда.

Едно от най-важните решения беше да позиционираме „Plet“ така, че да не предизвикваме съжаление. Целта на „Plet“ е да каже, че просто даваме възможност на бабите да правят това, което искат и за честния си труд ще получат честно възнаграждение и това, че те са заслужили да им помогнем, защото те помагат на нас – просто симбиоза.

Насочени сме изцяло към интелигентни и образовани хора, на които няма нужда да казваме каква е ситуацията в България с възрастните хора, всичко ни говори за нея.

Как стартирахте и какви бяха мотивите ви?

Като всяко начало, стартът беше труден и умишлено късен. Този сезон решихме да пуснем тестово проекта, за да видим как ще се приеме в България, да получим обратна връзка и да предложим нещо по-добро следващата зима.

Започнахме късно поради ред причини, първата, но не и най-ключовата, е финансова – правим всичко с наши средства. Следващата е производствен капацитет. Тъй като продуктът е изработен ръчно, а жените са възрастни и малко на брой, не искахме да започваме в началото на зимата въпреки че имахме тази възможност. Щяхме много да ги натоварим и да отнемем част от удоволствието, което им дава плетенето. Друг проблем беше изборът на прежда. Държахме целият цикъл да е затворен в България и изборът на качествена българска прежда не беше лесен. Имаше много варианти за много добра такава, произведена в Турция и на много по-ниска цена, но ако го бяхме направили, щяхме да отнемем важен за нас елемент от идентичността на „Plet“. Това решение доведе до по-висока цена на крайния продукт, но удовлетворението, че предлагаме бутикови изцяло български шалове, които не са масово производство, е по-важно за нас.

Визуалната ви идентичност, снимките и интернет страницата са запомнящи се. До колко е важно това при стартирането на бранда ви и кой се грижи за тях?

Това, как да представим „Plet“ визуално беше един от най-важните елементи, поне лично за мен като фотограф. Снимките трябваше да са с атмосфера, подхождаща за целия бранд и да доразвиват неговата идентичност, докато уеб страницата трябваше да е съвременна и възможно най-технологична. Първата среща на нашите потребители с „Plet“ е чрез нашия сайт и неговата мисия беше да успеем да ги задържим като предложим качествено съдържание – комбинация от текст, фотография и дизайн. Интересен факт за снимките е, че не са правени в постановъчна среда – всичко е така както си е по принцип, част от бабите заеха, че ще бъдат снимани и се бяха подготвили (облекли с най-хубавите си дрехи), докато другите ги изненадахме.

 

Какви са предизвикателствата пред вас при развитието проектa?

Основен проблем е възрастта на част от жените – някои от тях имат нормалните за тези години проблеми, не виждат добре и се уморяват бързо. За това правим всичко възможно да не ги натоварваме прекалено. Не им поставяме цели – всяка баба работи, когато поиска и по колкото поиска. Eдинственото, на което твърдо държим, е безкомпромисно качество в изработката. Решихме, че вместо да засипем с работа малък брой жени, можем да разпределим работата на повече хора. По този начин хем включваме повече баби и увеличаваме социалната значимост на проекта, хем, който желае и има възможност може да плете повече.

Друг проблем, който идентифицирахме, е достигането до най-бедните региони като Северозапада, накъдето искаме да се насочим, но когато не си местен достъпът е ограничен. Въпреки това вече сме изготвили план за действие и се надяваме постепенно и поетапно да обхванем различни части от страната.

Как откривате бабите, които да се включат с плетива и от къде са?

За сега повечето от жените са от с. Гурково (Балчик) – селото на моята баба. Тя ни помага много, защото познава много от жените и знае кои и колко добре биха се справили. Друг регион, откъдето също има няколко жени е Плевенско, а скоро започваме разширение, защото имаме нужда, а и много от хората, до които достигнахме започнаха да ни препоръчват техните собствени баби. Все още основният начин да намираме нови хора е чрез препоръка на приятели и познати.

Разкажете някоя запомняща се история на баба, която е представена от вас?

Повечето от бабите са съвсем обикновени хора – обичат живота на село, а като ги посети някой е събитие за тях. По-интересна е историята на баба Маринка. Тя е била зоотехноложка в тогавашното ТКЗС и страшно много обича животните. Има три кучета и над десет котки. Като влезеш на двора, навсякъде бягат котки, но стоят само навън. Вътре е чисто до педантичност. Всички хора я уважават и определят като изключително добър човек. На времето мъжът ѝ искал да стане художник – изрисувал местното политбюро, но дошъл някакъв кмет от друг град и му казал, че не става. Той взел, че се отказал и сега на 80 години признава, че това е най-голямата му грешка. Иначе домът на баба Маринка е покрит от дърворезба (направена от мъжа ѝ). Преди няколко месеца им занесох техните снимки – бяха много щастливи и изключително благодарни.

Държите само на качествени материи за изработка на изделията. Разкажете повече.

Задължително условие за нас беше да използваме единствено качествени материали и затова се спряхме основно на мериносовата вълна – добър и сравнително по-достъпен естествен материал. Голяма част от хората знаят за множеството нейни предимства като мекота и лекота, чудесна регулация на телесната температура и антибактериални свойства – с „Plet“ искаме да предложим комбинация от физическа и душевна топлина.

Другият материал, с който работим, е в съотношение 50% мериносова вълна и 50% полиестер. Избрахме тази комбинация заради много по-ниската цена на полиестера и по-ниската крайна такава, издръжливостта на материята – по-дългото запазване на цвета след многогодишна употреба и вариациите от цветове, които ни предложи конкретната прежда.

Как решавате какви дизайни да предложите с бабите?

Всеки наш дизайн започва на хартия като съотношение на цветове и форма. След това следва консултация и експертно мнение на жените – баба Веси и леля Ванче. Те казват кое е възможно да се реализира и кое не. Следва промяна на първоначалния дизайн ( ако е нужно) и избор на плетка, подходяща за него.

Друго, което правим, е да дадем свобода на бабите да експериментират и да бъдат креативни, като работят само по наши насоки и с предоставена комбинация от цветове – 70% от опитите са успешни, а бабите радостни, че са дали още повече от себе си. Чувстват „Plet“ като нещо тяхно, което е на 100% вярно – ние правим лицето, а те са ръцете и душата.

За връзка с Plet тук в социалните медии тук и в Instagram

Снимки: архив на Plet 

 
Ако желаете да представите бранда си при нас, пишете тук.

Her Startup

От 2016 г. Her Startup помага за кариерната реализация на жени, които желаят да продължат развитието си и след период на майчинство, като изградят силен бизнес бранд или намерят реализация в компания, която предлага придобивки за баланс работа/личен живот.

More Posts - Website