Работа за себе си и три малки деца – сценарии без децата вкъщи през деня
Обикновено работната седмица с три малки деца протича сравнително организирано. В момента малката е спряна от градина за кратко. През седмицата баба и дядо я гледат и каляват за следващото посещение на детската градина. Оставаме с двамата й братя, които сравнително самостоятелно с подготвят за учебния ден, раници, дрехи, т.н. Разбира се, уикендите се налага да прочиствам раници и преглеждаме учебници и тетрадки, но в работната седмица се оправят сами. Кой каквото забрави вкъщи служи за урок, да не забравя следващия път. До скоро, когато забравяха нещо, аз тръгвах към училище да нося, но вече не, защото няма как да се научат да не забравят.
В 8.00 всички деца са по заведенията си, като ги взимам около следобяд. Тоест имам спокойно време за планираните на дейностите през деня. Как разпределям времето?
Започвам деня с кафе, на компютъра, с най-приятните ми неща – за добро начало на деня. След това продължавам с планиране на деня и по-неотложните неща. С времето се научих да не се виня или напрягам, ако не успея да ги свърша по план, просто премествам за следващ ден. Правя си списък в тефтера какво е добре да отметна днес, но не непременно; обикновено правя списък за дейности през следващите 2-3 дена. Опитвам се да отделям поне 1-2 часа за грижа за себе си, упражнения, четете на полезна информация и връзка с медицински лица по дългия ми път в търсене на лечение на невропатията ми. Опитвам се да изнеса тази грижа на преден план, и при сценария работа от вкъщи без децата, успявам да отделя време.
Около 1.5-2 часа през деня са за домакинска работа. Всеки ден пускам по 1 или 2 перални, готвя, оправям тук-таме след децата, когато излезнат на училище, чинии, др. Правя го в почивките. Познато, нали?
За работа отделям около 5-6 часа на ден, като всичко е много относително. Но когато съм сама, мога да планирам по-добре и ми се получват регулярни около 6 часа работа на ден (почивките отиват в домакинска работа или просто почивка на тялото, защото не мога да седя продължително).
Работа за себе си от вкъщи с едно болно дете
Работата от вкъщи с едно болно дете е с една идея по-предизвикателна. Приоритет е грижата за него, след това ученето с него вкъщи (ако има възможност), на заден план остават домакинската работа и грижата за себе си, която в този период се изразява основно в носене на маска и приемане на повече витамини, за да не се заразя и аз. Много рядко си взимам болничен, просто защото ако някой се разболее то става внезапно, аз вече имам планирани дейности в този период и няма как да ги стопирам. Последният пример е петото издание на онлайн обучението ни на тема Етси, когато малкият ни син беше с температура вкъщи, аз активно провеждах записванията за обучението, рекламата му, както и комуникацията със записаните. Когато имаш собствена дейност, да си вземеш болничен за гледане на болно дете вкъщи е лукс. Полагам всички грижи, необходими да се възстанови, разбира се, но докато спи, работата продължава. В този вариант успявам да работя около 2-3 часа на ден, често вечер, когато баща им се върне.
Работа за себе си от вкъщи с две болни деца
Преди около две седмици имах този казус, като момчетата имаха много упорита хрема, която продължи дълго. Първо вкъщи остана големия, а малко след него и по-малкия. Работата от вкъщи за себе си с две малки болни момчета на 9 и 10 г, е с две идеи по-предизвикателна. В този случай грижите са по две, ученето вкъщи също. Времето за домакинска работа е никакво, основно вечер след като легнат. Грижата за себе си продължава да е само носенето на маска, инвестицията в авирон рапид за цялото семейство става на дневен ред. Разходите в тези дни за лекарства са значителни, а времето за работа е сведено до отговори на по-спешно зададени към мен въпроси. Голяма част от енергията ми след като им дам лекарства, чай, преминава в това, да им намирам занимания, за да изразходват енергията си в по-градивна посока, от тази да се карат и спорят. Нещо, което става неизбежно след 1-2 дена затворени в вкъщи. След седмица в този режим, имам нужда от минимум 1 ден само за себе си.
Работа за себе си вкъщи с три болни деца
С огромна благодарност на бабите, които помагат и в подобни моменти – да разделим здравите от болните. Рядко ми се случва да работя с три болни деца вкъщи, но съм имала подобни случаи – когато малката беше около 2 годишна. Разбира се, времето в този случай е изцяло за нужните на децата, основен приоритет. Обикновено това е моментът, в който и аз се разболявам, кучето и то, да не остане назад, така че всички се гледаме вкъщи. Време за нещо друго, каквото и да е – никакво. Никаква домакинска работа, освен готвене, прането се трупа с дни, работата стои на stand by, до второ нареждане. Липсва ми работата в подобни моменти, защото тя ме разтоварва, но в дните в които сме малко по-добре, започваме заедно някакви творчески занимания и това е достатъчно. Опитвам се да мисля позитивно и скоро и това преминава.
Съвети ли казахте?
Не мисля, че мога да давам особени съвети в тази насока, нито да водя някакви обучения по темата. Но споделям част от от опита си тук, в случай че мислите, че сте сами и не успявате да се справите. Можем да се справим, просто не с всичко на един път. А понякога и не успяваме, но не е ок да се виним. И все пак, ако трябва да споделя някаква моя насока, то тя би била:
- Ако усещате, че не се справяте, търсете помощ. Не се правете на героиня, като поемате всичко сама. Всяка помощ е безценна;
- Ангажирайте бащата на децата, ако ги отглеждате заедно, защото той не просто помага, а също ги отглежда;
- Споделете с приятелка, с близки, защото в трудни моменти, менталното ни здраве е също толкова важно, колкото и физическото; споделете в групата ни Mom-friendly компании в България – ще се учудите колко други майки имат точно вашите предизвикателства. Попитайте ги, може да ви насочат;
- Ако имате възможност, наемете помощ – за почистване на къщата, за гледане на децата, за всичко;
- Грижете се по-често за себе си. Направете щастието приоритет в живота си.
