Ако бяхме изцяло логични и рационални същества, всеки от нас щеше да прави това, което е най-добро за него/нея. Уви, не сме. А „самосаботажът“ е парадокс, който ни напомня със своята студена, миризлива пот именно за това.
Емоционални и подвластни на влиянието на чужди, непроверени светогледи, ние сме попивателни гъби на всичко заобикалящо ни. От ранна възраст започваме да възприемаме поведението, вярванията и навиците на родители, учители, приятели и средата. Без възможност да поставим под въпрос цялата тази информация, ние често просто сме взимали за даденост това, което ни се е предлагало. От „не тичай, ще изстинеш“ до „парите не растат по дърветата“ – ние сме сформирали и затвърждавали ценностната си система както и тази на нашите вярвания. Много от нас изживяват целия си живот, стъпвайки на вярвания, които са възприети до тийнейджърска възраст и никога не са ги променили. Вечни младоци, разбирате ли. И колкото и мило да звучи това, толкова и смешно е човек на 60 години никога да не се е запитвал до колко е вярно, че „ако не си изядеш яденето, циганчето ще те пребори“. Е да, може и да преувеличавам, но то е само за да направя излюстрация. A има и шанс съответния пример да не е толкова далеч от истината, и в резултат да си имаме работа с наднормено тегло.
Някои големи късметлии са захранвани само с градивни вярвания за себе си и света около тях. Например „всичко е възможно, стига да поискаш“, „всяко положено усилие се възнаграждава стократно“ или „аз мога“ са прекрасна основа за това, човек да се осмели да върви напред, ВЯРВАЙКИ, че светът е устроен по начин, който ще го подкрепи.
И тук е важно да отбележим следното – няма значение дали вярването е истина или не. Тотални истини почти няма. Има обаче множество лични интерпретации, които сформират моя и вашия светоглед, и които определят в крайна сметка качеството на животите ни. Тоест аз и вие живеем в един и същи свят и до голяма степен сме изложени на едни и същи икономически, социални и обществени фактори. Ако аз обаче вярвам в поговорката, че „парите не растат по дърветата“, а вие вярвате в това, че „всяко положено усилие се възнаграждава стократно“, нашите действия и решения ще бъдат до такава степен различни, че най-вероятно броят на пътите, в които вие ще се опитате да изградите нещо, ще надминава толкова моите, че шансът ви да бъдете възнаградени за усилията си, неимоверно ще е значително по-голям. Този който вярва, че усилията му няма да са напразни, ще ги полага и неизбежно ще успява.
И тук идва мястото на самосаботажа. В едно опростено причинно-следствено уравнение, самосаботажът се проявява поради някое не толкова конструктивно или лошо вярване. Е, тогава – проста работа! Разбираме кое е това глупаво препъни камъче, махаме го от обувката си и … „те заживели щастливо“. За съжаление обаче, нещата не стоят точно така. Повечето хора имат както добри, така и не толкова добри, противоречащи си вярвания едновремено по една и съща тема. Ето това води до най-често срещания потресаващо нежен и незабележим самосаботаж. Той така умело заличава следите си, че понякога дори на гребена на позитивната вълна, мислейки си, че сте наистина на правия път, този който сте искали, не виждате подлятата вода.
Нека ви разкажа моя абсурд по отношение на работа, успех и пари. Аз имах следните вярвания:
1. Успехът се постига само с много труд, а аз съм мързелива.
2. Аз винаги постигам всичко, което съм решила, защото съм много работлива и упорита.
3. Човек няма нужда от много пари, а само от достатъчно. Всичко отгоре е ненужно и срамно.
4. Парите са прекрасно средство. Колкото повече имаш, толкова повече добро можеш да направиш.
Виждате парадокса, нали! Поради позитивни вярвания като 2 и 4 аз успявах често да стигна до някъде… някъде далеч, тъй като съм си позволявала да посягам към осъществяването на различни идеи и проекти. От това да съм много успешен консултант до това да създам собствена коучинг практика с много доволни клиенти. Когато обаче нещото, към което се стремях, станеше твърде близо или парите ставаха повече – аз започвах да се самосаботирам, като стремглаво взимах грешни решения, започвах да харча или буквално да раздавам пари, докато отново не стигнех до ниво, с което се чувствам комфортно. Ако нищо от това не помогнеше, направо се отказвах и започвах нещо ново. Нещо, което нямаше да е толкова близо до реален успех. Бях факир на това да вдигам нещо на крака от нищото, но не и да се радвам на последствията и на успеха. Защо е така?
Защото е невъзможно да живеем в разрез с това как виждаме себе си и света, независимо дали нашата гледна точка е вярна или не.
Подсъзнанието ни винаги ще намира начин да сме в тон с вярванията и ще насочва действията, и фокуса ни към това да доказваме тяхната истинност. Аз вярвах, че успехът се постига само с много труд, а аз съм мързелива. В момента, в който успехът реално идваше, аз вдигах ръце и си казвах, че не мога повече. Доказвах си, че не съм направена за това, независимо от всички положени усилия, които предхождаха този етап. Без да се замисля, аз живеех на тийнейджърски автопилот.
Добрата новина е, че вярванията ни са нещо, което можем да променяме с логика, а самосаботажът е контролируемо животно, което заслужава каишка. Ето как да направим първата най-решаваща крачка.
Направете списък с вашите вярвания като под всеки номер можете да напишете колкото искате и имате вярвания. Колкото повече идентифицирате, толкова по-добре за вас. Тук ще наблегна на такива, които могат да са пряко свързани с предриемачеството и успеха.
Вярвания за мен самата:
Аз съм/ не съм…
Аз не мога…
Аз трябва/ Аз не трябва …
Вярвания относно хората:
Хората са/ не са…
Хората ще…
Хората имат/ нямат…
Мъжете …
Жените …
Вярвания относно успеха и парите:
Успехът идва/ не идва…
Успехът е/ не е …
Парите са/ не са…
Богатите са/ не са…
Вярвания относно живота:
Животът е…
Животът трябва/ не трябва…
В живота …
Можете да направите същото и за други сфери като семейство, връзки, кариера, деца, родители…
Когато идентифицирате негативно вярване, което ви дърпа назад, отделете го настрани и отговорете на 5-те въпроса по-долу:
1. Oт къде идва това вярване?
2. От къде зная, че е истина?
3. Какво ми е струвало и продължава да ми струва да вярвам в това?
4. Ако реша да го оставя сега, какво ще се промени в живота ми?
5. В какво избирам да вярвам вместо това?
Мислите ни до огромна степен определят това, какъв живот живеем.
Погрижете се във вашата мисловна градина да няма плевели, които задушават идеите, креативността и работоспособността ви.
Отделете си времето, което заслужавате.
Времето, което е необходимо, за да видите плодовете на усилията си. Посадете семена, които ще се грижат за вас в бъдеще.
Покажете не само на себе си, но и на важните хора в живота ви, че е възможно да имаш това, което искаш.
Успех! Време е за цъфтене!
Trackbacks/Pingbacks