Днес ще говоря за фирмените събития през погледа на организатора на събития или както е модерно днес – ивент мениджъра. Наричан накратко тук ИМ.

Докато гостите се забавляват, похапват, социализират и се наслаждават на програмата, избрана специално за тях, организаторът на събития не просто работи, той преживява пика на няколко месечни или седмични подготовки, безсънни нощи, планове, стратегии, калкулация на бюджети, координация на изпълнители и още, и още. ИМ знае, че след този ден ще има нужда от поне ден почивка, но до тогава има много време, много неща да се случат и много детайли да се отметнат.

А какво се е случило преди датата на събитието, малко хора знаят по-добре от ИМ. Каквото започна като просто една папка на компютъра, се разви в сериозна стратегия и перфектен бюджет, премина през десетки малки стъпки, които лека-полека завършваха картината на неговия краен шедьовър, който щеше да оживее точно днес и то пред стотици гости. Шедьовър, който няма как да се случи и без всички намесени партньори и екипи. Човекът в сянка, който организира цялата тази еуфория – от поканите, до подаръците за гостите. Който знае на сън всеки един детайл, всеки вкус, всяка песен, всеки гост. Който може да управлява умело целия спектакъл, без да се набива на очи, като всичко това му носи невероятно удоволствие.

Преди събитието, ИМ не спи съвсем спокойно. Събужда се понякога, пише си на жълто листче какво да не забрави за следващия ден и пак заспива кротко. Знае, че всеки детайл е важен и не оставя нищо на случайността. Контролира процесите и партньорите балансирано – нито прекалено взискателно, за да не ги загуби, нито прекалено меко, за да има ред все пак. ИМ знае, че ако не планира успеха на събитието от рано, ще причини излишен стрес и умора не само за себе си, но и за всички, с които работи по проекта. И планира. От рано. Няма право на пропуск.

ИМ знае, че трябва да се подготви и за план Б. Ако спре тока, ако вали, ако някой партньор не дойде, ако, ако… Прави план Б за всяка ситуация, защото това е част от задълженията му.

И ето го отново в деня на събитието. Развълнуван, очакващ, с усмивка на лице и готов да организира, защото това не само му се отдава, носи му радост, но и умее да го прави добре. Преглежда всеки един малък детайл лично. Прави забележки, похвалите оставя за накрая. Умерено критичен е. Държи непрекъсната връзка с клиента или мениджъра си. Не хапва нищо. Знае вкуса на всяко ястие, но днес не е тук за да яде или пие, няма много време за това.

ИМ е готов да пътува. В страната, извън нея, навсякъде, където трябва да бъде организирано събитието. Няма значение дали е -15 или +46 градуса навън, дали трябва да прекоси няколко континента, дали изпитва страх от летене или не. Голяма част от страховете са опитомени от много време, а всеки нов проект е просто следващото ново предизвикателство.

Това е Ивент Мениджъра.  Познавам го токова добре, защото е част от мен още от детските ми години.

Ако и вие мислите, че подобно ежедневие ще е вълнуващо за вас, че това е призванието ви, свържете се с мен.