Доника Дякова-Врашкова е работеща майка на две деца, която започва кариерата си в УниКредит Булбанк преди десет години. Днес тя е наш гост, като ще ни разкаже какви са били предизвикателствата пред нея при започването на новата работа с дъщеря в първи клас, как преминава един обикновен ден, какви са придобивките за млади родители, предлагани от банката и какво е нейното хоби, което я зарежда с нови сили и енергия.
Как и кога започна кариерата ти в УниКредит Булбанк? Какви бяха предизвикателствата пред теб при започването на нова работа с дъщеря в първи клас?
Кариерата ми в УниКредит Булбанк започна в средата на 2008 г. като “специалист продажби” в един от централните филиали на банката. За разлика от сега, когато на новите служители се предлагат въвеждащи обучения, ние учихме всичко в движение. Беше предизвикателство: за много кратко време да науча голямата гама от банкови продукти за физически лица и паралелно с това да работя с няколко банкови системи. Сега, поглеждайки назад си мисля, че може би това ми е помогнало да се мобилизирам и благодарение на ината, който имам, да докажа на себе си и другите, че мога да се справя. В същата тази година дъщеря ми тръгваше на училище и трябваше да й бъда пример. Тя е добро и ученолюбиво дете и нямаше нужда да й се напомня, че има домашни, или че трябва да се упражнява. Трябваше й обаче време, за да свикне с новите приятели и изискванията на учителите. Аз използвах всяка възможност, за да се разхождаме в парка и да разговаряме. Така, със споделяне на новите неща, които и двете учим, преминахме плавно през новостите и за двете ни.
Как премина развитието ти в банката през последните десет години?
През ноември 2009 г. заех нова позиция “специалист отношения със заможни клиенти”. За мен беше добра възможност да надградя уменията си, тъй като поемах портфейл от клиенти, който трябва да бъде развиван постоянно. Първото, което си поставих за цел, е да опозная всеки един от клиентите, за да мога да съм им максимално полезна и да предлагам правилните продукти за тях. Първо проверих кои от тях имат рождени дни, после тези които имат имени. Искаше ми се първото ми обаждане, да не е просто „здравейте аз съм новият ви банкер“ , а да ги поздравя с личния празник и след това да кажа коя съм. Всички, които до края на годината нямаха лични поводи ги прозвънях, за да им честитя Коледа или Нова година. Така спечелих много от тях като приятели и до ден днешен, въпреки че осем години не съм във филиала, все още ми се обаждат да ме търсят за съвет, след което посещават и филиал на банката.
През юни 2010 г. във вътрешния портал на банката видях, че има обявена свободна позиция за одитор. След разговор със съпруга ми (все пак ми предстоеше да пътувам често), и получавайки неговата подкрепа, аз си подадох документите. Седмица след интервюто ми се обадиха, че съм одобрена и мога да започна мечтаната работа. През септември 2010 г. вече бях една от екипа на “Управление вътрешен контрол”
Разкажи ни за професията одитор и какво удовлетворение ти носи тя
Вътрешният одит е независим поглед върху дейността на банката. Работата на одитора е свързана с много срещи с колеги от различни структури, проверка на документи и процеси, провеждане на интервюта, събиране и съпоставяне на информация от различни източници. Смело мога да кажа, че работата ми носи удоволствие. Удовлетворението идва в последствие, когато колегите, които си проверявал, ти припомнят какво си им казал или посъветвал.
Кои са трите неща, които най-много харесваш в работата си?
Трудно ми е да ги степенувам, а и те не са само три.
Едно от нещата , което най-много ми харесва е, че трябва да се учи ежедневно. Средата, в която работим, е много динамична; променят се процеси, въвеждат се нови системи и технологии, което изисква да се придобиват нови знания.
На второ място бих сложила контакта с различни колеги, който винаги ми носи удовлетворение. Всеки един от тях е по своему специален и аз обичам да ги опознавам, катото и да откривам положителните им качества.
Като трето любимо бих определила възможността да участвам при провеждането на “Въвеждащите обучения” за новите колеги. Обожавам срещите с новите колеги. Това е моментът, в който мога да им кажа, че ние от одита не сме „враговете, които идват да ги проверяват“. Иска ми се още в началото на работата си в банката да разберат, че ние сме техни партньори.
Имаш две деца, едно от които е само на две годинки. Как премина преходът от майчинството ти обратно на работа?
Предвид факта, че отсъствах само една година, през която периодично се чувах с колеги, не бих казала, че съм се откъснала от работа. Едни ми звъняха да ми кажат, че са изпълнили мерки и ще изпратят документи като доказателство за затварянето им. Други ми се обаждаха, защото искаха съвети по отделни казуси.
Важна роля в този момент изигра семейството ми и най- вече в лицето на съпруга ми, тъй като пое голяма част от грижите за децата. А когато след натоварен ден се прибереш и те посрещнат три усмихнати лица, умората от работата изчезва и се презареждам.
Компанията предоставя ли придобивки на младите родители, които им помагат да запазят баланса работа – личен живот и какви са те? Кои ползва ти при връщането ти след майчинството?
Банката предлага различни социални придобивки. Една от тях е гъвкавото работно време. Още със завръщането ми от майчинство говорих с преките ми мениджъри и с Директора на управлението и поисках да се възползвам от тази възможност. От всички тях срещнах разбиране и подкрепа, да използвам по-кратка обедна почивка, за да мога да си тръгвам по-рано от работа. В София 30 минути по-ранно тръгване е от голямо значение.
Как успяваш да балансираш успешно служебните ангажименти с отглеждането на двете деца?
Дали успешно балансирам служебните с личните ангажименти трябва другите да кажат. Аз зная, че се старая да отделям нужното време и за двете неща, като се стремя едното да не пречи на другото.
Как преминава един твой обикновен ден?
Сутрин първо извеждам кучето в парка – имаме кокер шпаньол, който има нужда да изразходи много енергия.
След разходката в парка е ред на кафето и времето за мен. После следва събуждане на малчо, който допълнително ме зарежда със своята усмивка и пълни с обич очи. Следва подготовката и водене на ясла. В 8.00 вече съм на работа и започват задачите ми по текущия одит, съчетавани и с други ангажименти, било то срещи по проекти или отговор на запитвания от колеги. Всеки ден по своему е шарен и динамичен. След работа разхождам отново кучето и се отдавам на семейството си, вечеряме и си разказваме как е преминал денят ни. На дъщеря ми и предстои да си избира университет ( сега е в 11 клас) и от сега за нас емоциите са големи и това е тема, която присъства в ежедневието ни. След вечеря е времето за четене на приказки и забавни игри. Неописуема е с прости думи детската радост при показването на новата книжка. Привидно всеки ден си прилича с другия, но в действителност всеки нов ден е по-хубав от предходния.
Имаш интересни хобита – изработка на торти и цветя от хартия. Как те зареждат те и откъде намираш време и за тях в препълнения си с ангажименти ден?
Да, моят начин за релакс и емоционално разтоварване е приготвянето на торти и букети от хартиени цветя. Не знам дали мога с думи правилно да предам емоцията, която изпитвам творейки торти, но за мен това са моменти на вълшебство. Стремя се вкусът и визията на всяка торта да съответства на характера на човека, за който е предназначена. Първият хартиен букет, който изработих, беше за моя много близка приятелка. За нея бях направила и торта изненада за рождения й ден. Исках и букета да е специален. Тя много обича бонбони и затова реших да пробвам да й изработя цветя, в който има сладките изкушения. Резултатът ми хареса, като така продължих и с букетите.Правя ги, когато цялата къща притихне и заспи.
- Статията е с партньорството на УниКредит Булбанк
