Дали да кандидатствам за помощи като самоосигуряващо се лице по време на дистанционното обучение? Този въпрос стоеше пред мен за един два дни миналата седмица, когато бях изпаднала във временно колебание – ще се справя ли с всички планирани дейности в платформата за декември, с двама ученика в първи и трети клас на дистанционно? Ще успея ли да отделя нужното време за работа, с две малки, пълни енергия момчета у дома, в продължение на почти месец? (благодаря на родителите ми за помощта със сестра им, нямаше да се справя сама и с тримата в този момент). Но и двама е взривоопасна комбинация, особено когато единият е в първи клас и още няма изградени навици за учене.
И така. За нашето семейство, ако прекъсна дейност, помощта би била 915 лв. Хм, звучи добре – да получавам, докато гледам децата вкъщи… А и да не работя. Обиковено все работя нещо, те болни, аз болна, болни и учещи вкъщи, аз след операция, всякакви комбинации… Къде без доход, къде с доход. След майчинството не ми се беше случвало да имам възможност да се концентрирам само върху малките.
С тези лежерни мисли, реших да проверя какви документи се изискват, като планирах, че ще ми отнеме не повече от час. Е, отне ми един следобяд… Лутах се между НАП, социалните служби, четох онлайн от различни източници, попитах и в групата mom-friendly компании в България. Получавах различни, понякога противоречащи си отговори. Започнах да се изнервям. Завърших деня изключително объркана, нервна и изцедена от усилията да сглобя в точна и ясна последователност – какво точно се изисква. Като един перфекционист с документацията и ISO човек, се почувствах леко глупава.
Реших да си почина, и на сутринта да огледам всичко на свежа глава и да попълня. Речено, сторено. На сутринта, след като вече всичко ми беше почти ясно, поне към дадения момент, попълних всички нужни документи, инструктирах мъжа ми каква бележка се изиска от неговата работа и почти готова, се обадих отново на източника на информация за кратък последен въпрос. Оказа се, че точно в този момент се сменят изискванията. Нови… Видях ги. Имах един въпрос и по тях, но реших да не губя отново деня, а да оставя всичко отново за понеделник.
Събота. Маките часове на нощта. Първокласникът пристига и съобщава, че му се повръща. Нищо му нямаше последните дни, но на милия понякога не му върви и му е случват такива неща точно в най-запомнящите се моменти. На 15.09 преди две години си счупи ръка в детската. На 15.09 тази година се разболя точно на другата сутрин и пропусна първата седмица в клас. Сега точно преди първото му дистанционно обучение…
Събота сутрин. Болен и немощен първокласник, трескава подготовка на дома за разпределение на “класните стаи” и “офисното пространство”, опит за преаранжиране на интериора, за да създаде удобство на всички вкъщи. Кучето обикаля енергично около нас и не знае какво точно се случва. И така, отнесена във вихъра на промените покрай новия локдаун, опитваща се да намеря центъра в себе си, въпреки болника преди началото на дистанционното и въпреки изнервените хора, с които цял петък контактувам – кой заради Черния Петък, кой заради локдауна, кой защото просто е такъв, взимам решение, че няма да кандидатствам за помощ от държавата за частничия локдаун.
Да, майка съм на три деца, с двама ученика в първи и трети клас и работя от вкъщи за себе си. Но ще продължа планираната дейност декември защото:
- Нямам търпение да споделя с вас какво сме ви подготвили! Изненадите са повече от една
- В здравословни количества, работата ме центрира – особено в трудни и напрегнати моменти. Помага ми да не мисля за негативни неща или да потъвам в битовизми
- Връзката с толкова интересни дами, майки или не, със собствена дейност, или търсещи реализация в компания, би ми липсвала страшно много три седмици
- Не знам още колко промени ще настъпят в документацията за помощите по време на извънредното положение, но предполагам ISO човекът в мен, не би се чувствал комфортно. А тялото чува всичко, каквото казва ума.
Изобщо няма да е скучно, работа, дистанционно, къща, без да броим кучето. Знаете… Сигурна съм, че има много работещи майки, които не могат да се отделят от процеса на работа, с малки деца на дистанционно вкъщи. Няма да ни е лесно, няма да сме спокойни, винаги усмихнати, но ще е запомнящо се. Ще овладеем организацията до съвършенство, за кой ли пореден път, ще мислим че се проваляме, а всъщност всеки ден ще бъде един огромен успех, с който трябва да се гордеем. И да запаметим.
И ето, споделям с вас първата ни изненада – новият ни онлайн курс “Продуктова фотография вкъщи”.
Ако и вие като мен сте решили да не спирате да се развивате в това турбулетно време, да се подготвите по-добре за нов старт след края на втория локдаун, значи сме от една порода.
Не, основната цел на тази статия не е да ви споделя за курса ни, макар че той е важна част от нея. А да ви уверя, че не сте сами. Не сте неспособни, не сте се провалили, а е съвсем нормално да се чувствате понякога отчаяни, ядосани и без надежда. И аз се чувствах така, съвсем наскоро. Всъщност и аз понякога се чувствам така. Но намирам някаква сила и се оттласкам нагоре.
И така, очакват ни интересни седмици.
До скоро и се пазете,
Силвия
