Казвам се Ива Петкова и съм майка на 10-годишен младеж. По време на цялата си бременност не съм спирала да работя и да пътувам командировки – състоянието ми го позволяваше и с радост разхождах неродения си син из фабрики и заводи, защото се занимавах с индустриални минерали. Приятелките се шегуваха с мен, че ще родя бъдещия министър на икономиката.
Седмица преди самото раждане реализирах представянето на нов продукт за пазара, като събитието беше бляскаво, голямо и шумно. След първоначалния шок от новия член в семейството, постепенно си възвърнах контрола върху ежедневието и с умиление помня как продавах и организирах камиони за съседни държави, докато поспаливото кърмаче ядеше или спеше в скута ми. Компанията не възрази да ръководя нещата, доколкото положението ми на майка позволява, и така не загубих връзка с пазара, клиентите и динамиката на процеса.
Пълното ми завръщане се случи, когато бях готова – 10 месеца след раждането, а детето ми имаше своята гледачка. Пак не беше лесно и бизнесът беше подчинен на малкия човек, но имах късмет с работодател, който ми остави свободата да планирам според собствените си представи, съчетавайки двата приоритета – бебе и работа. Никой от тях не пострада, колегите ми също не усетиха усложнения.
Когато се довериш на служител, на който вече и без това си гласувал доверие още при назначаването му, той знае как да намери начин да съчетае майчинството си с интересите на компанията. Няма по-добър мениджър от една майка!
Права снимка: Десислава Разсадова
