Който и да се опитва да ви убеди в това, че еди коя си „нова схема“ за мислене и/или действие ще ви оправи живота, реши всичките проблеми и ще ви доближи до безсмъртие – не му вярвайте!
Нови схеми рядко има. Има вариации на фундаментални истини и изпробвани начини. Има решения за много неща, които са описвани и синтезирани още от времето на гръцката митология и епохите на Аристотел и Сократ. В днешно време ги рециклираме, тук там обогатяваме, разбира се, но стъпваме на основи, които са положени преди хилядолетия.
Започвам така, за да подчертая това, че старите, изпитани и предъвквани стотици пъти модели са един от най-добрите и резултатни подходи за решаване на големи, основни и традиционни спънки. А днес проблемът е този – блуждаещият ни мозък, който изглежда работи предимно в наш ущърб, ако не го навигираме съзнателно. Проблемът, с който ще се справим е негативното, критичното, безплодното мислене, което води до редица отдалечаващи ни от успеха последствия.
Има 2 основни вида блуждаеща мисъл, която е добре да контролираме, ако искаме да постигнем целите си. Било то в бизнеса, отношенията ни с околните или каквото и да е друго.
- Самокритична блуждаеща мисъл … до припадък…
„Не съм достатъчно добра“, „Не съм красива като нея“, „Нямам късмет“, „Дебела съм като всички жени във фамилията“, „Изгубила съм трениниг отдавна“, „Мързи ме“, „Не ме бива в …“ , „Не съм толкова смела“, „Никога не съм била добра в…“, „Винаги оплесквам…“, „Глупачка!“, „Прасе!“, „От училище още ме беше страх да…… и до сега е така.“, „Не мога да се справя“, „Разочарована съм от себе си.“, „Не съм толкова силна колкото си мислех“, „Направи се на пълна идиотка.“, „За нищо не ставам“, „Слаба съм“, „Лоша майка съм“, „Не съм успешна бизнесдама, а една лъжа, която се опитва само“ … списъкът не е безкраен, но ще отнеме време да го съставим от край до край. Учудващо е колко енергия и усилия полагаме, за да се хокаме по различни (не много оригинални) начини. А вие?
- Колко от тези сте си казвали и продължавате да си повтаряте в свободното време?
- До какво мислите, че водят такъв род мисли? Позитивни или негативни последствия/действия?
Но нека не задълбаваме.
- Негативни мисли за другите хора и средата
„Много труден икономически период е“, „Сега е много рисково“, „Хората гледат само как да те прецакат“, „На никого не трябва да се има доверие“, „В нашата страна така става – само с познанства и връзки“, „Държавата не прави нищо, за да помогне“, „От жените се иска всичко, на мъжете им е много по-лесно“, „Животът е труден“, „Работата от 9 до 5 е затвор“, „Мразя градския транспорт“/ „Мразя задръстванията“, „Колегите ми са идиоти“/ „Шефовете ми са идиоти“, „Няма работа“ и т.н.
- До какво мислите, че водят и този род мисли и изказвания? В тяхно следствие по-скоро позитивни или негативни са действията ви?
Е, виждате на къде отивам. Скоро очаквате да ви кажа как да мислите и колко добре за вас е да сте позитивни.
Ноооо преди това, нека ви „изненадам“ малко със…. стари схеми.
Защо въобще има значение какво и как мислим? В крайна сметка можем да твърдим, че сме малко по-сложно и (а, дано) умно устроени, за да бъдем подвластни единствено на мислите си. И до известна степен е наистина така. Поради това, не винаги е изцяло вредно да се самокритикуваме или да си кажем, че „шефът е идиот“.
Напротив, преди да се самообвиним в това, че не стига, че не сме идеални, ами и не мислим правилно (отложете за малко допълнителния удър с камшик за назидание, моля) – трябва да отчетем красивото приложение на това да сме негативни.
Този негативизъм има чар – като този на лошите момчета!
Когато всяка от нас си позволява да е негативна – било то към себе си или други/друго, то ние си даваме разрешение да си починем. Когато „икономическата среда е ужасна“ ние автоматично подаваме сигнал, че няма какво да направим и решението на нашите проблеми НЕ Е в наши ръце. Можем да се оттървем от изискванията за действие. Когато си казваме, че сме дебели („като всички жени във фамилията“ или „след раждането“, или „с моя забързан начин на живот, който ме кара да ям все боклуци на крак“) ние отново си даваме разрешение и снемаме отговорността от себе си. Когато се самокритикуваме, понякога се чувстваме и по-добри хора (парадоксално), защото е обратното на самолюбието, на нахалството, на егоцентризма, които са ни набити като едни от най-лошите черти, които човек може да притежава. Много по-страшни от „мързела“, например. Понякога ни се струва по-благородно да се наричаме „мързеливи“, защото поне сме искрено лоши, а не грешно обичащи се!
Негативното мислене или самокритиката също ни позволява и да се съжалим, в резултат на което си отдаваме любов и грижа. Ако си кажем, че сме „дебели, като всички жени във фамилията“ оплакваме злата си участ и си даваме правото да се погрижим за себе си като се завием с топло одеало и си вземем кофичка сладолед с голяма лъжица… Обичаме се за момент такива, каквито сме и сами се подкрепяме в тази трудна за нас ситуация на „генетична обреченост“.
Използваме негативните и самокритични мисли – за наша облага. Всеки човек прави неща, които на пръв поглед са очевидно в него ущърб. Но реалността е, че монетата има две лица, а негативните, на пръв поглед, поведения/думи/мисли ни носят ползи, които обикновено категоризираме (макар и несъзнателно) като по-важни от очевидната цена, която плащаме в замяна.
Обяснено с практичен пример, ситуацията изглежда така: да получим моменти на собствената си любов, грижа и одобрение, като си дадем разрешение за кофичка сладолед, несъзнателно оценяваме като по-важно от здравето, външния ни вид и дългострочната липса на самочувствие.
И така, сега разбирате защо е толкова често срещано поведението на „негативизъм“.
Обикновено то ни:
- Избавя от отговорност
- Позволява ни да се самосъжалим, в резултат на което – да се обикнем и погрижим за себе си
- Не изисква действие от наша страна
- Предизвиква околните да ни обърнат внимание
- Кара ни да се чувстваме важни/ специални/ с уникални проблеми
- Дава ни повод да сме част от общност (хората се сближават като говорят за проблеми)
Аз го правя, вие го правите, всеки го прави понякога и в това няма нищо страшно или обричащо. Трябва обаче да си дадем сметка за реалността и това, което си причиняваме с такъв вид поведение наистина.
Краткосрочните печалби от негативното и не конструктивното мислене не оправдават цената, която плащаме за тях! Животът категорично се променя към по-добро тогава когато РЕШИМ да превключим на по-висока предавка – тази на градивното мислене.
1-ва стъпка е на направите равносметка.
Кои са моите любими негативни мисли?
- Коя е любимата ви тема за оплакване с приятели/ с партньора?
- Кои са критиките, които най-често отправяте към другите – на глас или наум?
- Какво негативно си казвате, когато се погледнете в огледалото?
- Какво негативно си мислите най-често докато пътувате в метрото/автобуса/ колата и сте на автопилот?
- Кои са другите ви предпочитани и най-чести негативни мисли?
След като сте ги индентифицирали минете към
2-ра стъпка – за всяка мисъл, която открихте идентифицирайте ползата, която ви носи.
- Какво получавам аз от това?
3-та стъпка – за всяка мисъл, която открихте идентифицирайте цената, която плащате за поддържането и.
- Какво ми коства като се придържам към тази мисъл?
- Какво губя сега от това, че се придържам към тази мисъл?
- Каква е цената, която вече съм платила в резултат на негативната мисъл/ думи?
4-та стъпка
7 дневно пренастройване с правилни въпроси.
Т.нар. ни негативни мисли са отговор на некачествени въпроси и моля да приемете тези думи буквално.
Всяка мисъл е резултат от въпрос. Ние мислим чрез въпроси. Това, се случва толкова бързо, че не го забелязваме, тъй като мозъкът ни е свикнал и трениран. Качеството на въпросите, обаче, определя качеството на отговорите и в последствие това на нашите мисли. Когато се наричаме по най-грубия възможен начин – „Прасе“ това е следствие на простичък лош въпрос от рода на „Защо не мога да отслабна?“ – „Защото си Прасе!“.
Представете си, че сте компютър на когото му се задават команди. Командата е „Намери отговор на въпроса „защо не мога да отслабна?“ – Автоматично вашата машина търси най-подходящите думи. „Защото сте генетично устроени така“, „Защото се тъпчете“, „Защото е трудно“, „Защото не спортувате“, „Защото мъжът и децата ми пречат/ не ме подкрепят“ и т.н. Виждате, че и с най-добри намерения е трудно машината да отговори на „Защо не мога да отслабна“ с „Започнете да обичате спорта“ – няма логична връзка.
Ако, обаче, зададете правилен въпрос, който предразполага към градивен отговор вашият компютър ще се отзове със същата готовност. Негова задача е да изпълнява каквото искате от него. Вместо да се питате „Защо не мога да отслабна“, заменете това с „Как мога да отслабна здравосовно и приятно“ – „Като започнете любимото си хоби да танцувате отново“, „Като ставате 15 мин. по-рано, за да имате време да закусвате сама без децата и партньора“, „Като рисувам всеки път когато ми се дояде шоколад“ и т.н. вашият мозък ще използва капацитета си в градивна посока.
Когато негативна мисъл дойде в главата ви – като например, „не ме бива в…“ веднага задайте градивен въпрос, който обикновено започва с КАКВО или КАК. „Как да стана по-добра в…?“, „Какво би ме накарало да се почувствам по-добре?“. Отговорите, които ще предизвикате неминуемо ще бъдат ориентирани към разрешаване на проблема от колкото към констатиране на негативни (съмнителни) факти.
7 дневно предизвикателство:
Нашето предизвикателство е да опитате задаването на правилни въпроси само за 7 дена. Ако постигнатото не ви е по вкуса винаги можете да се върнете към старите си начини. Ние обаче се съмняваме, че бихте искали. Не оставяйте съзнанието си да блуждае в негативизъм. Намерете градивни начини да задоволите нуждите си от любов, внимание и почивка като не плащате висока, дългосрочна цена, която ще се отрази не само на вас, но и на вашите близки. Поиграйте с фундаменталните принципи описани по-горе и не взимайте нито тях, нито вас самите твърде сериозно. Не се захващате с квантова физика и решаване на нерешени уравнения. Захващате се с това да си донесете малко повече светлина, слънце и позитивизъм на дневен ред. Нещо, което макар и не сложно е така определящо.
Лесното не е без стойност!
Насладете се на големи победи с малко усилия. Понякога е възможно.
Повече за автора Валентина Долмова тук.
