[divider style=”none”]
[/divider]
Всичко започна 2 години преди да родя и да стана майка.
Бях с около 15 кг над желаното тегло. Не се чувствах добре в кожата си. Ходех на фитнес и всеки ти казваше да се храня “ниско-въглехидратно”, каквото и да означаваше това.
По онова време не разбирах от хранене. Не знаех колко захар е малко и колко е много.
И така започна моето търсене в света на здравословното хранене – четене на много статии, хранителни лекции, дори пресмятане на калории и търсене на баланс – коя храна какво носи на тялото ни.
Преди да забременея бях постигнала моята толкова искана промяна и ето, че един ден видях двете чертички на теста за бременност. И всичко започна отначало – ами сега?
Как да се храня докато съм бременна? Да спра ли фитнеса? Трябва ли захар за мозъка на детето и ако да – колко? Отново четене на много статии, лекции и търсене на отговори.
Преди да родя бях качила само 9 кг., без лишения и само с рационално хранене. Родих моята малка Принцеса и щом дойде момента да я захраня, всичко започна отново – “Ами сега?”
Колко и с какво да се храни тя? Захар – кога и колко? Изобщо как да се храня аз, за да се чувствам добре и как да храня нея, за да изградя един здрав детски организъм?
Толкова много въпроси. Но вече бях попадала там, на този кръстопът и поех по своя познат път: да чета и да се развивам в тази посока.
По онова време учех магистратура “Предприемачество, иновации и финанси” и бях на конференция. В една от презентациите ни показаха натуралните овкусяващи млякото сламки “Sipahh” като пример за иновативен, бърз, лесен и забавен начин да даваме на децата така желаното сладко, без да се притесняваме като родители.
И получих отговор на въпросите и търсенията си. Толкова исках този продукт да е достъпен и за българските деца. За нашите деца. За да растат здрави, умни красиви, без да ги лишаваме от любимото им сладко, а давайки им го с грижа.
С такава грижа, на която е способна само една майка. И някак естествено това се превърна в моя мисия, в мое верую, в моята работа и моя живот.
Какво се случи с мен за година и половина в това предизвикателство?
“Моята голяма стъпка” е доста точно заглавие – понякога ме е страх, понякога летя от въодушевление, а понякога искам да се завия през глава и да дочакам по-добри дни.
В собствения бизнес имаш постоянното чувство, че трябва да вършиш нещо, за да продължаваш напред. Не можеш просто да убиваш време в офиса, защото убиваш себе си.
Казват, че трите най-пристрастяващи неща на света са алкохола, наркотиците и работата на заплата. Мисля, че и трите се отказват трудно и има абстиненция – трепериш като лист на моменти, а в други си щастлив, че това е зад гърба ти.
Страх те е на моменти и това е. Даже бих казала, че се наслаждаваш на моментите, в които не те е страх. Нещото, което ме отказа от корпоративната работа, бе усещането, че друг определя колко е потенциала ми.
Е, нещата в собствения бизнес не се развиха както аз си представях. Вярвах, че хората и големите компании ще видят потенциала в иновативните здравословни продукти за деца. Не, че не си написах “домашното” – бизнес план, пазарни проучвания и прочие. Колкото и теоретични знания и практически умения да имам, всъщност идеализмът ми в комбинация с рутината, с която работят големите играчи на пазара на бързообортни стоки ми изигра лоша шега. Постигнала съм плановете си за продажби на 50% от прогнозираното, а каузата ми за хранене на децата с по-малко захар, може би и в по-нисък процент.
Вярвам в здравословния песимизъм, в това да “теглим чертата” на неуспехите ни, да ги споделяме и да предпазим други от тях, да ги оценим и да се адаптираме към пазара с нови сили.
Затова споделям ТОП 3 уроци, научени по трудния начин:
#1
Големите играчи играят с големи
Получих отказ от всички вериги супермаркети – ВСИЧКИ. Тук не става въпрос за зле пресметнати надценки, липса на рекламни материали или липса на стратегия. Когато се опитате да продадете на верига супермаркети, ви искат или голяма входна такса, големи връзки или да сте голям играч. А най-добре и трите.
Много фирми, работещи с тях ми казаха в директен разговор, че никога, никога веригите няма да направят жеста да работят с малка фирма като мен.
Дистрибуционни фирми на бързооборотни стоки: за една година и един месец имах десетки откази, три договорени (София, Пловдив, Бургас). Търговците им са свикнали да продават стоки на Големите играчи на пазара. Масово децата се хранят с това, което се рекламира по телевизията.
#2
Lean методологията е върхът, стига да имаше всеобщо разбиране какво е това
Рядко може да обясните и да получите lean услуга или цена, защото сте стартиращ бизнес.
Да, има добри похвати, които са приложими. “Four Steps to the Epiphany” на Стив Бланк е книгата, която определено ми е помогнала да видя как да грешим без да фалираме.
#3
Няма да срещнете разбиране, че правите бизнес с кауза – поне не в първата година
Аз съм Диляна, на 30 години: жена, майка, вечно забързана в ежедневието, с лична кауза за хранене на децата по-качествено, с по-малко захар.
Аз не съм голяма корпорация, предлагаща поредния продукт за деца. Аз съм майка като вас – търсеща най-доброо за детето си, искаща това да достигне и други като мен.
Истината е, че това са факти, които не трогват големите играчи на пазара, даже напротив.
Затова и реших, да изместя каузата си изцяло на НПО почва и в момента създавам първия в България блог с кауза: “Здрави деца”. Обичам иновациите и точно затова, уеб страницата на блога ще бъде без реклами. Като НПО, блогът вече има спечелен проект по Google Adgrants, тоест сайтът е подкрепен с рекламен бюджет. Спонсорираните постове ще бъдат изнесени изцяло във Фейсбук и Инстаграм. Нека читателят ми да има право да избира дали му се четат реклами.
И за баланс, здравословен позитивизъм накрая
“В края на живота си човек не е това, което другите са вярвали, че е възможно, а това което сам допуска за възможно. Няма невъзможни неща и винаги, когато някой каже, че нещо не е възможно, някъде по света има хора, които всяка сутрин се будят и го постигат. Хората съдят за възможните и невъзможните неща според собствения си кураж, убеждения и желание да излязат от зоната си на комфорт. Невъзможното просто изисква малко по-дълго време.” (Инес Субашка)
