Днес продължаваме серията разговори със служители на УниКредит Булбанк, които успешно постигат баланса работа/ личен живот благодарение и на корпоративната култура на банката. Представяме ви Мария Иванова – майка на момче и момиче и търговски мениджър. Как се е развила нейната кариера през последните 13 години от стажант до мениджър, как е преминал преходът от майчинство обратно на работа, какво удовлетворение й носи работата и още, може да научите тук.
Как и кога започна кариерата ти в УниКредит Булбанк?
Започнах като стажант през 2005 г. По онова време бях току-що завършила, вече омъжена и работех като администратор в един малък хотел в Благоевград, за да имам някаква работа на първо време. След като завърших, нито за миг не съм спирала да търся работа в сферата на финансите, с цел реализация по специалността. Така се озовах в офиса на банка Хеброс – по онова време на интервю за стаж. Директорът ме прие, разговаряхме, записа си номера ми на едно хвърчащо листче и аз си тръгнах. Тогава реших, че няма да се получи, но бях длъжна да опитам. След месец ми се обадиха и ме поканиха отново на среща. Беше неочаквано и изненадващо за мен. Срещнахме се отново, направиха ми предложение и ми обясниха, че стажът е неплатен и само за срок от 2 месеца, като след като приключи не могат да ми гарантират, че ще ме наемат за постоянно. Реших да опитам. В онзи момент за мен беше по-важно, че ще имам възможност да започна да трупам опит в сферата, в която исках да се развивам. И така вече 13 г. аз съм част от УниКредит Булбанк с дългогодишен опит и стаж зад гърба си.
Как премина професионалното ти развитие в банката през последните 13 години?
Както вече споменах, започнах като стажант през 2005 г., а само 6 месеца по-късно бях назначена първоначално по заместване, а след това и на постоянен трудов договор като специалист обслужване на клиенти, а в последствие специалист продажби. През 2007 г. се роди първото ми дете – моят син, като се наложи да отсъствам, но не за дълго. През 2008 г. бях отново на работа като специалист продажби в открития по това време Кредитен център на банката. Кредитният център беше специализиран в продажбата на кредитни продукти. Тази позиция заемах до 2011 г., когато се роди второто ми дете – моята дъщеря. Докато бях в майчинство, Кредитният център беше закрит и година след това ми предложиха да се върна като Специалист продажби във филиал Благоевград. Година по-късно бях преназначена на позиция Консултант индивидуално банкиране в същия филиал и имах поверен портфейл от заможни клиенти, който трябваше да управлявам и развивам. След успешното ми представяне като консултант индивидуално банкиране, в края на 2016 г. ми направиха предложение да заема позицията Търговски мениджър, на която съм и в момента. За мен беше както възможност, така и предизвикателство, и то в точния момент, когато вече имах нужда от промяна. Управлението на клиентите е едно, но управлението на хората от позицията на мениджър е съвсем различно.
Разкажи ни за задълженията си като търговски мениджър и какво удовлетворение ти носи тази длъжност
Позицията ми е доста комплексна, а част от задълженията ми се състоят в – организиране постигането на резултати чрез планиране на дейностите и анализиране на постигнатото; предложения за подобрения ; определяне на подходящи канали за комуникация и обслужване на нови клиенти и увеличаване броя им, и много други. Списъкът включва и други задължения, но най-важното за мен е да бъда до колегите си и да им помагам по-всякакъв начин в изпълнение на служебните им задължения, индивидуалните им цели, както и цялостното им представяне и израстване в банката. Успехът на всеки един от тях, както и признанието на клиентите след добре и професионално свършена работа са нещата, които ми носят удовлетворение, зареждат ме и ме мотивират.
Кои са трите неща, които най-много харесваш в работата си?
- Изграждането на трайни и устойчиви взаимоотношения базирани на доверие с клиентите и колегите
-
Работата в екип и това да се чувстваш полезен за останалите
-
Възможностите за професионално развитие, социалната политика и корпоративната култура
Имаш две деца, момче и момиче на 7 и 11 години. Как премина преходът от майчинството обратно на работа?
Аз съм от хората, които обичат да бъдат сред хора и социалните контакти им липсват. Както за мен така и за децата считам, че социализацията е от съществено значение и колкото по-рано, толкова по-добре. Синът ми тръгна на ясла на 1г. и 6 м., а дъщеря ми на 1 г. и 1 м. И двамата бяха прекрасни и изключително послушни и безпроблемни при отглеждането бебета. Имах възможността да ги кърмя по 10 месеца и може би затова връзката ми с тях е много силна. Не боледуваха.
Постоянно бяха сред много хора и с баща им ги водехме навсякъде с нас още от съвсем мънички. Ето защо и преходът от майчинство към работата ми с тях не беше труден и както аз, така и те бързо се адаптирахме. Осъзнавах ясно, че животът от тук нататък няма да бъде същия, но аз бях готова за това и просто трябваше да направя промени в организацията. Все пак вече имаше още някой, който зависи от мен, но нещата се подредиха от само себе си първия път, а втория беше още по-лесно. Имах близките си, които ми помагаха страшно много. Работата ме зареждаше, караше ме да се чувствам добре, а така бях по-пълноценна и за децата си.
Кои придобивки на компанията за млади родители намираш за най-полезни за теб?
Допълнителното здравно осигуряване за членовете на семейството, изплащане на еднократни суми при раждане на дете, детска градина, гъвкаво работно време, допълнителен почивен ден за рожден ден, почивна база и възможност за почивка със семейството, корпоративна заплата за почивка и отдих, както и всички инициативи от страна на банката, като например тази с подарък за всяко детенце на служителите, което тръгна в първи клас, организирането на детски коледни партита.
Как успяваш да балансираш успешно служебните си ангажименти с отглеждането на двете деца?
Трудно наистина. Това си е истинско предизвикателство за всяка майка включително и за мен. Благодарна съм, че имам до себе си моя съпруг и родителите ми, на които мога да разчитам по всяко време и най-вече, че имам най-прекрасните и разбрани деца на света. Другото е въпрос на организация и дисциплина с цената на много енергия и жертви от двете страни. Опитвам се при всяка възможност да разговаряме, за да съм в течение на проблемите им – сутринта на път за училище, вечер на път за вкъщи, като ги питам как е минал деня им, всичко наред ли е, с какви проблеми са се сблъскали днес, имат ли нужда от нещо. Наложили сме си правило вечер да сме всички заедно на масата, като телефоните, таблетите и всякакви такива странични дейности са забранени, за да имаме възможност да споделяме един с друг. И аз и съпругът ми се опитваме да бъдем винаги до тях, да не им липсва нищо и да прекарваме повече време заедно, но не винаги ни се получава за съжаление, поради многото ангажименти. Въпреки това даваме всичко от себе си те да растат в една спокойна среда и с ясното разбиране на нещата и защо те се случват по този начин, за да бъдат подготвени за живота. Наслаждаваме се пълноценно на времето през което сме заедно, независимо къде сме във всеки един момент.
Как преминава един твой обикновен ден?
Ставане в 6:30, 30 минути джогинг или гимнастика за събуждане, душ, събуждане на децата и приготвяне за работа и училище. В 7:50 вече сме пред училището и аз продължавам към офиса. 8:00-8:15 вече съм там и е време за сутрешното кафе с колегите, защото вкъщи не винаги ми остава време. След което започва работния ден изпълнен с много емоции и напрежение до 18:00 ч. След работа пазаруване, прибиране на децата и вкъщи обичайните неща за всяка домакиня – готвене, чистене, домашни, подготовка за следващия ден, но най-важното е, че успяваме да седнем всички заедно на масата, и докато си говорим със съпругът ми, си правим компания. Скоро всички сме уморени и се приготвяме за сън. Обичам да оставам насаме със себе си в късните часове и да се наслаждавам на спокойствието на нощта след преминалия на бързи обороти ден.
Кои са любимите ви семейни дестинации извън града?
Обичаме да бъдем сред природата при всяка възможност се възползваме – преходи в планината, лагеруване на палатки с приятели, на село, в парка, а лятото задължително на море.
Статията е с партньорството на УниКредит Булбанк АД
