Изабел е една от онези ярки личности, които имат собствен стил, различни таланти, преливащи се един в друг, а когато се опиташ да я опишеш в едно изречение или да направиш някакво общо стандартно определение, се затрудняваш. Познато. Нека се опитам все пак.
Изабел е майка на три деца, обожава фотографията и рисува мечти, режисира цветя, които не само измисля, изработва и снима, но и е изградила успешен бранд. Всъщност няколко бранда. За всяко дете по един бранд. И не на последно място пише. И то много завладяващо. Оставям тя самата да разкаже повече.
Изабел може да намерите на тези места O’lala DecoStudio, Mingle-mangle BeautyJumble , Mingle-mangle Photojumble, както и на много други, разбира се …
Кога се появи желанието ти да снимаш? Кое ти носи най-голямо удовлетворение да запечатваш с камерата си?
14-годишна, една събота с баща ми се качихме в таванската ни стая. От съкровищницата с прашни спомени, се подаде тежка черна чанта, облицована отвътре с червен филц. Неговият Zenit бе първия фотоапарат в ръцете ми, никога няма да забравя аромата на обективите и тежестта им на детското ми рамо. Появата на децата ни не беше онзи проблясък за залитане към фотографията, каквото е клишираното разбиране за повечето жени фотографи днес. Месеци след като първите ми текстилни цветя получиха своята малка, но скъпа за мен популярност, си дадох сметка, че искам повече от представянето им. Междувременно, наблюдавайки играта на децата, ми хрумна, че би било чудесно да ги снимам така неподправени и истински. Предполагам, че моето начало и скромното ми развитие като фотограф до голяма степен се случиха благодарение на това, че проявих пристрастие към улавянето на ценните моменти между хората и искрите в техните емоции, вместо в статични пози и усмивки. Фотографията за мен никога не е била самоцел и средство за изразяване на всяка цена, затова и нямам грандиозни планове да превръщам бизнеса си в масов продукт. Много хора вече имат усещането, че сесиите им оставят следа, че заедно създаваме тяхно лично изкуство насред интимното им пространство, че получават спомени от тяхната си уникална история и преживявания. Щастлива съм когато имам възможността да давам това от себе.
Какво ти носи изработката на аксесоарите и бужутата от плат?
Усещането да вдъхнеш живот на парченце плат в ново цвете, е като да бъдеш създател на физическото измерение на душата ти. Важно е всяко едно да бъде себе си, да бъде припознато от собственика му, да бъде познаваемо като стил и визия. Усещането е като да съм много богата жена в извън материалния свят.
В допълнение на фотографията и цветята от плат, и пишеш. Разкажи ни.
Първите ми писаници бушуваха твърде дълго преди да започна да ги съхранявам в блог. Бяха емоционални и въвлякоха сърцето ми в една често изливаща се логорея из блогосферата. С времето се укротих и приспах блога. За момента не изпитвам нужда да ни бъде съвременик, тъй като това лято Мария Илиева, автор на известния блог LaMartinia, ме покани да пиша за Parentland. Участието ми в сайта е ценно точно толкова, колкото навремето бе създаването и развитието на собствения ми блог. Щастлива съм, че съм част от градивен авторски екип, който споделя личните си истории с усет към интелигентен хумор и доза самоирония, но и обвързан с теми, близки до различни възрасти и създаващи усещането за ценната роля на малкото, за да се случи голямото.
Имаш три деца, най-малкото от които е на 5 г. Коя е тайната рецепта да съчетаваш всички тези роли, като ти остава време и за теб?
Времето не ми принадлежи и да твърдя, че успявам да се справя с всичко, би било огромна заблуда. За десет години родителство се научих да си прощавам и да не съдя себе си твърде сурово. Децата ми растат с майка, която е постоянно ангажирана, а те са си самодостатъчни в техните си игри и занимания. Случва се да идват с мен на сесии; докато работя у дома, непрекъснато има някой около мен, който чете или шумоли. В началото се тревожех, че ги ощетявам и че идеята ми да бъда пълноценен родител всъщност се отдалечава до невъзможност с нарастването на ангажиментите ми. Но днес вярвам, че просто им давам добър пример – когато полагаш усилия и се раздаваш в работата си и в семейството си, виждаш как това се връща към теб.
Как почиваш?
Изобщо не помня какво е това „почивка“. Семейните ни пътувания за мен са вдъхновяваща смяна на работната среда, докато мъжът ми е на басейна с децата. Напоследък си позволявам кратко бягство към фитнес залата – само там изключвам телефона и съзнанието си за външния свят. Активен велосипедист съм целогодишно – усещането за свобода, скорост и сила е несравнимо.
Как преминава един твой ден…
Всеки ден е на бързи обороти. Всеки има своя си заряд, план и задачи за осъществяване, сред които цари приятен творчески хаос. Общото е, че започва в прегръдките на три сладки същества и завършва пак там. Между тях е дневната рутина с водене на децата към училище и детска градина, работа спрямо постоянно изплъзващия ми се график, изкушаващ чат с приятелки, отговаряне на мейли или съобщения, бързане към куриера за доставка на поръчките, обратно към училище и детска градина. Всички важни разговори с трите ми хлапета за отминаващия ден се случват в колата насред задръстванията. Домакинстването ме преследва в тъмната част от денонощието – търся на кого да го подаря завинаги.
Как намери първите си клиенти?
Те ме намериха – приятелки, които ме препоръчваха на техни приятели.
Кое е твоето вдъхновение?
Всичко видимо и невидимо за очите.
Винаги ли си искала да работиш за себе си?
Всъщност никога не съм искала да работя за себе си. Следвах общоприетия път – университет, кариера, семейство. Майчинството с третото ни дете бе моето време за експерименти. И за избухване, буквално. Исках да изляза от рамката на кариерното си развитие и задушаващата офисна среда; исках да разполагам с времето си и да бъда пълноценен родител, но същевременно да участвам както винаги в семейния бюджет; исках да възстановя влечението си към рисуването и да създавам нещо с ръцете си, което да изразява моята душевност и да бъде мой мъничък остров на спасението от ежедневието; исках моята съкровищница на тавана да е бъбрива, емоционална, жива.
Днес прочетох много приятна мисъл, цитирам я по памет: „Ако мислиш, че предизвикателствата са рисковани, продължавай с рутината – тя е смъртоносна.“
Най-голямата ти гордост…
Най-накрая мъжът ми повярва в мен…
Балансът за теб е…
Не съм го открила още, вероятно защото не го търся достатъчно добре. Избягвам крайностите и обобщенията, клишетата и следването на път, различен от този, който си представям за себе си.
Какво би посъветвала други майки с малки деца, които желаят да започнат свой проект?
Може би е добре да знаят, че лесният път е да бъдеш една от многото в навалицата. Трудното е да откриеш собствения си стил и да удържиш на изкушението количество за сметка на качество.
Моята страст е… да бъда наблюдател и свидетел на Живота
Денят ми започва с… “бързо, ставайте, пак се успахме!“
Любими книги… нямам не-любими
Още мотивация и вдъхновения директно в пощата ви. Абонирайте се тук.
