Наскоро в социалните медии споделих чужд коментар, свързан с реакцията на кралското семейство във връзка с интервюто на Меган и Хари с Опра. Осъзнах, че със споделянето не съм успяла да предам позицията си, затова реших да споделя тук и моето мнение, от гледна точка на комуникациите в този казус.
Но преди да премина на комуникациите в конкретния случай, нека да започна с това, че изключително добре разбирам и съм емпатична към всяка жена, преминала през депресия, паник атаки, предизвикателна и трудна бременност, черни мисли по време на своята бременност. Менталното здраве на бременните жени е изключително важна тема, която не трябва да се подминава. Не споделям това просто от желание за харесване или включване в някаква общност на поддръжниците на менталното здраве на бременните и родилките, или от страх да не бъда заклеймена като нечувствителна по темата.
Чувствам емпатия, защото бях там – в едно от най-тъмните и най-страшните места за всяка бременна – не просто депресия, макар разбира се това чувство, независимо от какво е породено, не трябва да се подминава. Живеех в 3 тъмни седмици, най-страшните ми седмици в живота, с непрекъсната нечовешка болка, болка която те кара да крещиш, да не можеш да седнеш или легнеш, 3 седмици без сън, в които не можех и да ходя, защото бях получила и пареза на крака. Бременна. Седмици, в които не можех да пия силни болкоуспоителни, за да пазя бебето. Седмици, в които търсех адекватна лекарска помощ, но не я получих. И в крайна сметка се наложи да ме оперират – бременна. А вечерта преди операцията, сама в болничната стая, след 3 седмици болка, която не пожелавам на никого, не спирах да плача от страх, от съмнения, от притеснения. Но вече бях достигнала дъното, както ментално, така и физически. Болката ме беше отчаяла до краен предел. Да, ако не бях бременна, ако не беше дъщеря ми, която трябваше да съхраня, не знам как бих преминала през този период.
Депресията по време на бременност, или след нея, може да има различни лица – може да е в резултат от физическия ад, през който преминаваш, може и да е резултат от друго преживяване – но винаги е еднакво важна и е нужно да се търси помощ. За моята депресия помощта беше в ръцете на хирурга, както и комуникацията с вас (макар и да не го споделях). За друг е разговор с доверен приятел или психолог. Ако сте бременна или млада майка, която е депресирана и има тъмни мисли, поговорете с приятелка или с психолог. Не очаквайте някой друг да ви направи час със специалист – направете го сама, няма нищо срамно, нито лошо. Ние сме много по-силни, отколкото си мислим, че сме. Но понякога имаме нужда от помощ.
Връщайки се към комуникациите в казуса, ето няколко неща, които не успявам да разбера, именно от комуниникационна гледна точка:
- Каква е целта на това интервю с Опра? Темите в него са от най-различно естество и се преплитат една с друга, оформяйки един огромен скандал за кралското семейство и насочване на светлините пред милиони към Меган Маркъл, с препратки към прицеса Даяна. Това ли е целта? Лично аз останах с впечателнието, че може би Меган и Хари ще стартират техен нов бранд, или е някаква тяхна “битка” за титли и не само. Отново – мисля, че всяка жена трябва да говори за депресията си и да бъде изслушана, но когато говориш два часа по различни теми, няма как да направиш темата ментално здраве основна, поставяйки я като щит пред бъдещи коментари и въпроси по другите теми, които си обсъждала.
- Защо сега? Дали моментът за подобно интервю пред милиони зрители е най-походящия? В момента на интервюто принц Филип беше в болница, а светът се бори яростно за оцеляване с пандемията Ковид. На фона на тези събития, оплаквания за лишаване от титли и милиони не само не предизвикват емпатията на зрителите, а даже напротив.
- Защо пред Опра? Защо интервюто беше дадено пред Опра, с аудитория от милиони зрители, а Опра от своя страна получи 9 милиона долара за него? Тези огромни суми и показност, на фона на ежедневните битки на зрителите с пандемията, безработицата, глада, изглеждат лицемерни и ненужни. А обвиненията за расизъм от тази трибуна би следвало да са конкретни, ясни и да не оставят отворени въпроси. Темата би могла да бъде отворена и дискутирана в социалните профили на Меган и Хари, като там отново би достигнала до милиони.
Тези въпроси останаха отворени при мен след интервюто.
Споделям и отговора а на двореца: бърз, ясен и точен, кратък, но засягащ най-основното обвинение – в расизъм. Фокус върху основната тема.
И така. Всичко е комуникация.
