Здравейте, казвам се Калбие Ходжева и съм майка на 20 годишна дъщеря.
Акредитиран коуч съм към Международната коучинг федерация. През последните години работя с родители в посока как да се разбират с децата си. Вярвам, че щастливите родители могат да отглеждат и възпитават щастливи и уверени деца, така че светът да бъде по-спокойно място, изпълнено с детски смях.
Когато през 2012 г. се сертифицирах като коуч знаех, че това е един от най-успешните подходи в бизнеса за постигане на изключителни резултати. И се запитах “Какво ако прилагаме този подход в родителството?”. И така започнах първо да експериментирам със своето дете и резултатите надминаха всичко, за което съм мечтала като майка. Вече със сигурност знам, че този подход помага да се отглеждат и възпитават лидерите на бъдещето.
Създател съм на Supermama, както и общност за подкрепа на родители.
Какво е коучинг подход?
Коучинг подходът е умението да се задават силни въпроси, които да провокират човека да мисли, да осъзнава, да си поставя сам целите и да търси отговорите в себе си. Неговата същност е обратното на даването на съвети.
Коучингът и родителството?
Коучинг подходът е насочен към идеята да вярваме, че децата имат способността и ресурсите да постигнат това което искат. Този метод помага на родителите да изградят увереност за справяне в различни ситуации и да подкрепят детето си по най-добрия възможен начин чрез стимулиране на неговите силни страни и разбиране за неговата уникална индивидуалност. Не винаги най-добрият подход към децата е да се опитваме да ги предпазим, показвайки им краткия път. В този смисъл оставяйки ги да натрупат сами жизнен опит те могат да открият по-кратък, по-хубав, по-техния си път.
Този подход ни дава осъзнаване за огледалото, което представляваме за нашето дете – то копира това, което вижда, а не това, което му казваме. Ако искаме нашето дете да е уверено, дали и ние живеем по този начин?! Ако искаме то да е мотивирано и надъхано, да погледнем първо нас – дали сме мотивирани и вдъхновени за нещата в нашия живот?!
Благодарение на коучинга ние, родителите се освобождаваме от ограниченията на вътрешните ни модели за възприемане на света, заменяме ги с нови по-осъзнати и отключваме капацитета си за поемане на отговорност и действие.
Като майка и коуч за родители се сблъсках с редица предизвикателства, свързани със следните въпроси:
- Как да постигна баланс между личен и професионален живот?
- Как да стана спокоен и уверен родител?
- Как да намеря път към детето си?
- Как да бъда „Супер МАМА“?
Осъзнах колко е важно да насоча своите умения в тази сфера – събрах редица примери за добри практики и разработих собствена програма за родители, в която идентифицирах много работещи модели за надграждане на ключови умения в посока как да мотивираме децата си, как да ги вдъхновяваме и да водим с примера. И това, което днес искам да споделя е част от първи модул – едно от най-ключовите умения за родители, а именно слушането.
…и да започнем със СЛУШАНЕ:
„За да водиш добре, трябва да си и добър слушател“ – Сър Ричард Брансън
Във XXI-ви век слушането е на изчезване. Потребността да говорим за себе си и за нещата, които ни вълнуват, не ни позволява да притихнем, да се снишим, за да чуем… Забелязали ли сте как в разговор, когато събеседникът ни сподели „Аз….“ и ние веднага насочваме темата към свое подобно преживяване, пренебрегвайки по този начин емоциите и нуждите на другия от изслушване.
Родителите имаме навик да казваме на децата си какво да правят, как да го правят – говорим и наставляваме повече отколкото слушаме. Когато комуникацията тече само в една посока – от нас към детето, реакцията е, че то спира да ни чува и споделянето намалява. Всеки човек има потребност от изслушване и зачитане, а при детето това чувство оставя дълбок отпечатък при формирането му като личност.
Напоследък много родители, приятели и познати се обръщат към мен с въпроса: “Как да слушам и чувам детето си?”. Все повече родители искат да общуват истински с децата си. А общуването започва от слушането… И слушането е начина да разберем!
Когато говорим за общуване първата стъпка е създаването на доверие. А доверие се изгражда с истинско слушане и това е основата, върху която да стъпим.
Някои от елементите на истинското слушане са:
- Повишено внимание за очакванията на детето: дали иска да бъде изслушано, или има нужда от внимание, от любов, подкрепа или помощ;
- Активно слушане, използвайки всички канали – да слушаме с ушите, очите, сърцето, кожата, с цялото си същество.
- Наблюдаване на детето за: дишане (кога се учестява), кожа (промяна в цвета), емоция (каква е емоцията,която стои зад думите), енергия (с каква енергия е детето), важна дума (кои са думите върху които детето набляга), тоест да обърнем внимание на физиологията на детето, енергията му, микромускулните движения на очите и лицето, как е дишането му, какво ни казва езика на тялото му. Да чуем какво има под повърхността, какво се крие зад думите – не винаги това, което е на повърхността е истинската причина. Понякога зад нещо привидно несериозно се крият дълбоки и емоционални потребности. Например детето може да е дошло разстроено, че раницата му е скъсана и че иска нова. И да се окаже че не раницата е темата, а че иска нова, по-готина раница, за да впечатлява децата и да има приятели…И тук е нашата роля да чуем какво има зад думите.
Как да развием умението на истинското слушане?
Практика и развиване на слушането:
- Тишина – 3 минути тишина на ден е едно прекрасно упражнение – това ни дава изчистване и възстановяване от шума, с който външния свят ни залива, както и калибриране/настройване на слуха. Ако не намерим абсолютна тишина, то тогава някое по-спокойно място също върши работа.
- Нива на слушането:
- 1-во ниво – слушам, за да отговоря (когато прекъсваме означава, че не слушаме човека, а това, което е в главата ни);
- 2-ро ниво – слушам за да разбера другия;
- 3-то ниво – слушам от позицията на доверие, уважение и партньорство. Присъствие тук и сега – само слушаме, подкрепяме и приемаме детето такова каквото е! Да сме отворени, любопитни и заинтригувани (Влизаме в разговора с идеята “аз не знам нищо и искам да разбера: какво мисли моето дете, как мисли, какво иска и кои са неговите начини да го постигне. Това е като да се фокусираме върху любопитството на детето и да видим къде то ще ни отведе.” В това се състои красотата на всеки разговор – тръгваме без предварителни очаквания и цел – какъв резултат искаме да постигнем, как искаме да влияем на детето си, в какъв човек искаме да го превърнем…
- Самонаблюдение – забелязваме на кое ниво слушаме, обръщаме внимание на прекъсвания от наша страна, опити за влияние, наслагване на минал опит или проекции в бъдещето, отказ за приемане на казаното или ситуацията, защото не отговаря на очакванията ни към детето, неговите реакции и действия.
Използвайки тези 3 важни елемента на активното слушане променяме подхода от търсене и посочване на грешки към изслушване и разбиране. И поемаме отговорност за намерението, с което влизаме в разговора с детето – да слушаме щедро и безрезервно.
Когато се научим да слушаме истински, намираме пътя към нашето дете, свързваме се и отваряме един нов свят, изпълнен с доверие, уважение, вдъхновение и благодарност. Нека дадем този дар на нашите деца!
Гост автор: Калбие Ходжева
Създател на Supermama