Преминах курс за дула и обучител за раждане, научих още важни неща за бременността, раждането и… общуването. Дааа, дулите сме добри в това да изслушаме, да насърчим, да разберем, да подкрепим… За кърменето основата я имах, благодарение на 11 години опит като консултант по кърмене в доброволческа организация.
Днес имам мой бранд: „Сърце до сърце“. Мисията ми е да помагам на жените да имат удовлетворяващо раждане и следродилен период, независимо дали е било нормално или с Цезарово сечение.
Всъщност знаеш ли какво е дула? Силно подозирам, че не знаеш – просто професията е нова в България и все още сме малко на брой. Затова ще разкажа накратко.
Дулите сме немедицински специалисти, обучени да подкрепят жените по време на бременността, раждането и периода след това (постпартум). Работата ни с майките и техните партньори включва неща като подготовка за раждането: опознаване на процеса, практични идеи за справяне с болката, работа със страховете и притесненията. Много говорим и мислим също и за кърменето и първите дни и седмици в къщи с бебето; за адаптацията към новия ритъм на живот и малките неща, които могат да помогнат.
Основна роля на дулата е и емоционална и физическа подкрепа по време на самото раждане. Дулата обикновено е с жената от началото на раждането до около 2 часа след това. Разбира се много е важно да се познават още от бременността, както и да останат във връзка и в дните и седмиците след появата на новия човек.
Изследванията са категорични: подкрепата от близък човек по време на раждането – таткото, дула или някой от социалния кръг на жената – намалява редица рискове и за майката, и за бебето. Затова и СЗО има специално публикуван документ, препоръчващ именно такава подкрепа за всички жени.
Оказва се, че в България такъв тип грижа не е лесно достъпен по различни причини. Все пак в последно време промяна има и се надявам тя да продължи дотогава, докато всяка жена може да роди с близък човек до себе си (ако желае…). Междувременно дулите активно подкрепяме жените и дистанционно в случаите, в които не можем да сме до тях физически.
В заглавието обаче аз обещах да споделя каква според мен е истината за раждането. Ето я и нея.
Сигурно знаеш, че ако си бременна, не е добре да слушаш страшни истории за раждането. Че е важно да се настроиш положително, да мислиш за позитивните страни на преживяването, да говориш с жени, които са имали лесно раждане, да си повтаряш, че ще мине леко… Знаеш, нали? Но ти не си от тези, които си спестяват страшните истории, защото искат да знаят истината. Познах ли?
Тъй като предполагам, че съм познала в 90% от случаите, реших да ти дам и моята гледна точка за «истината» за раждането. Без да спестявам… Тук искам да вметна, че всяка жена има своя истина и тя е точно толкова валидна, колкото и истината на другите жени.
Ето истината на една дула и майка на 4 деца… Споменах ли, че след третото раждане не успях да не родя още един път…. толкова хубаво беше :). Не беше лесно, както не бяха лесни и предишните ми раждания, без изключение. Но беше хубаво и ето ме тук, вместо да преподавам английски като магистър филолог, аз съм дула и разказвам за раждането.
И така, мисля си, че е важно знаеш точно тази «истина на дулата» и да погледнеш раждането от точно тази гледна точка.
Истината е, че раждането ще те зашемети. Ще разлюлее не само теб, но и света ти… Ще е трудно… Няма да е нежно и меко, плавно и постепенно… По-скоро бурно, невъзможно. Ще имаш чувството, че си в някакъв немислим капан, в който по своя воля си влязла. Ще искаш да избягаш, да се откажеш, да те упоят. Ще стигнеш до момент, в който няма да остане почти нищо от теб такава, каквато се познаваш. Ще се предадеш…
А след това ще минеш от другата страна. Пак същата, само че много по-силна. Тогава вече ще видиш огромната красота и цялата любов, събрани в тези часове на изпитание, през които си преминала. Ще видиш, че си и можеш повече, отколкото си вярвала.
Искам да те помоля да прочетеш пак последните два параграфа и ако не си забелязала, да отбележиш, че те се отнасят за всяко раждане: нормално или секцио, предизвикано, с упойка… За някои буквално, за други по-скоро метафорично. Но всяко раждане е велика трансформация за жената. Дори и ако физически не треперим, ако не викаме на глас, вътре с нас бурята я има. Посрещаме нов човек.
Истината е, че красотата на раждането се вижда след като преминеш през него. А преминаваме, защото можем да правим трудни неща.
Истината е, че раждането е трудно и боли. И нормалното раждане, и секциото. Но ти си силна и можеш да правиш трудни неща.
Казват, че едва след раждането жените разбират колко всъщност са силни… При теб така ли беше?
А каква е твоята истина за раждането?
Автор: Йоанна Рачовска
Можете да се свържете с Йоанна в социалните медии: Фейсбук или Инстаграм, или да разгледате материалите в „Сърце до сърце“: нейния блог за раждане, кърмене и родителство.
Снимки: личен архив