Гергана Радович – специалист по човешки фактор

Днес с радост представяме новото ни вдъхновение и наше откритие, за първи път в тази нейна светлина за Her Startup, с всички нейни интереси – Гергана Радович. Гергана е една изключително интересна личност, с която имах щастието да се запозная покрай Lissana преди няколко години. Тя е творец, обича да изработва красоти с ръцете си, а в същото време е и първият мастер Ти-Тап треньор извън Северна Америка, майстор ТЕС практик, треньор на пилоти и още няколко неща. С една дума – специалист по човешки фактор. За нас тя е “Ренесансова жена”. А какво е характерно за тези личности и за нея самата може да видите в раговора ни в първото ни видео, както и да разгледате нейните творения в статията тук.

 

Каква искаше да станеш като малка?

Като малка исках да стана космонавт, медицинска сестра, учителка (това сега се сетих за него, толкова дълбоко е било потиснато), балерина, дизайнер, гимнастичка по художествена гимнастика… Всеки ден имах нова мечта.

 

Кой предмет ти се отдаваше най-много в училище?

Математиката и рисуването. Много обичах да чета. Обичах училището, (почти) винаги ходех с удоволствие. За много деца (дори и като възрастни вече) 15 септември е кошмарен ден. За мен той е ново начало. Обичах го и все още се вълнувам в началото на септември.

 

Какво работиш в момента?

През деня работя като преподавател в колеж. Занимавам се с обучение на възрастни (пилоти и авиационни техници). Говорим си за социалните умения, работата в екип, комуникацията, управлението на съня, стреса, умората. Говорим си за основните човешки възможности и ограничения. За човешките грешки. За поведението като цяло. Интересно е. Обичам да наблюдавам хората. Обичам да ги карам и те да се замислят защо правят едно или друго нещо. Водя курсове по управление на съня и умората. Това ми е безкрайно интересно. Вечер и през уикендите помагам на хората да постигнат по-доброто си аз, да преодолеят личните си кризи, да продължат напред.

 

Кога твори Лисана и защо?

Лисана е една много дълбока част от мен, която никога не угасва. От много малка обичам да шия и да плета, и все правя по нещо. От време на време спирам, но след това страстта се разгаря отново. Творя предимно в свободното си време – вечер, през уикенда и през ваканциите. За много жени ваканцията е време да лежат на плажа. За мен е да сътворя нещо.

Защо T-Tapp? Какво ти носи?

Ти-Тап (T-Tapp на английски) е метод на мускулна активация, който използва тялото по нов начин и му помага да се възстанови отвътре-навън само за няколко минути на ден. Ако се практикува редовно, Ти-Тап води до заздравяване на костите, мускулите, подобряване на хормоналния и мускулния баланс, подобряване на лимфоотока, премахва болките в коленете, гърба, врата. Увеличава връзката между двете полукълба на мозъка и усилва невро-кинетичния поток (комуникацията между мозъка и тялото). Повишава енергията и подобрява съня. Ти-Тап е активна грижа за тялото. Това е една невероятна терапия, която може да се практикува от всички – млади и стари, здрави и болни, бременни и майки с деца. И най-хубавото е, че Ти-Тап помага на човек да се наслади по-добре на другите спортове, които обича. Освен това какво друго ми носи Ти-Тап? За мен това е медитация в движение, моят начин да се съсредоточа и да се подготвя за важните неща в живота си. Ако спра да практикувам, ставам мързелива, разни болежки започват да се обаждат, ядосвам се лесно, колкото и да спя, не се чувствам отпочинала. Когато спортувам редовно, мога да управлявам времето и енергията си добре. Когато спра Ти-Тап, всичко друго спира също. В човешкото тяло гръбначният стълб изпълнява жизнено важна роля. Може би най-важната. Той е магистралата, по която пътуват импулсите от мозъка към различните части на тялото. Това е Ти-Тап за мен – гръбнакът на живота ми, без него нищо не върви.

Защо ТЕС?

ТЕС или техниките за емоционална свобода са сравнително нов дял в енергийната психология. Знам за ТЕС от години, но едва тази година направих важната крачка и станах първо ТЕС практик, а после и практик по Пренареждане на матрицата. От съвсем скоро станах един от малкото майстор ТЕС практици в България. ТЕС използва потупване с върха на пръстите по определени точки на тялото. Носи почти мигновено облекчение при физически и емоционални травми и проблеми, като стрес, физическо или психическо напрежение, страх от бъдещето (или от смъртта), при загуба на близък човек и много други. В рамките на няколко сеанса могат да се постигнат невероятни резултати с хора, които страдат години наред. Пренареждане на матрицата е още по-нов начин за отстраняване на стари и ненужни вярвания, които ни пречат да вървим напред. За мен ТЕС е почти като молитва. Помага ми да се отпусна, да се съсредоточа, да не ме боли, да преживея нещо. Ползвам го за всичко. Не спирам да го споделям с другите, защото е много лесна техника и всеки може да се научи да го прилага сам.

Пресичат ли се някъде всичките ти различни интереси?

До преди няколко години се чудех как е възможно да харесвам толкова различни неща и тогава осъзнах следното: нещата, които правя са различните лица на едно цяло. Движението се грижи за физическото тяло. ТЕС помага на емоционалното тяло. Творчеството ми помага да се разтоваря и да намеря нови начини за себеизява. Всички тези неща се допълват – не мога да си представя живота без което и да е от тях. Този подход използвам и при работата си с хора. Не можеш да се фокусираш само върху движението или физическото тяло или емоциите. Те вървят ръка за ръка. Комплексният подход води до много по-бързи и по-трайни резултати от работата на парче. 

 

Как разпределяш фокусa?

В повечето случаи не е нужно да избирам съзнателно между едното или другото, те вървят заедно и се допълват. С творенето е по-трудно, защото то иска време, физическо пространство и вдъхновение. Иначе нищо не става. Затова имам периоди, в които спирам да творя. Енергията ми я изчезва и имам нужда от почивка.

 

Защо отказа да избереш?

Опитах се да избера преди време. Оказа се, че не ако правя само едно нещо, ми става много скучно, ставам ужасно раздразнителна и почти изпадам в депресия.

 

Ако имаше само една визитка, каква длъжност ще стои там?

Специалист по човешки фактор.

 

Как решаваш на кои свои интереси да дадеш изява и на кои не?

Това е по-скоро интуитивен процес. Винаги се ентусиазирам от новите идеи. Паля се лесно, но времето показва, кои остават и кои не. Някои неща правя много трудно и лесно се отказвам от тях, дори да носят облаги. За други обаче знам, че трябва да се реализират. Така беше с Ти-Тап. Открих го случайно, започнах и продължих на инат, дори треньор станах на инат. Но всичко беше, защото дълбоко в себе си знаех, че трябва да се случи. С ТЕС беше почти същото. За шиенето не си спомням – то е с мен от съвсем ранна възраст, един вид било е предопределено. С годините се научих да се доверявам на себе си. Чувам какво ми казват останалите – семейството и най-близките ми приятели, но накрая вярвам на себе си и на интуицията си. И продължавам напред. Силно вярвам в интуицията си. Най-хубавото нещо на интуицията е, че с времето само се развива, ако й позволиш, разбира се.

 

Защо според теб е трудно понякога да изберем само една специалност, в която да насочим всички свои усилия и енергия? Предизвикателства ли търсим?

Не мисля, че е погрешно да се търси само една специалност. По-скоро смятам, че хората сме различни. Има такива, които имат потребност и способност да се фокусират само върху едно нещо. Техният начин на мислене, цялата им природа, енергията им е такава. В това няма нищо лошо! Те трябва да го правят, иначе няма да постигнат нищо. Тези хора приличат на скалата – трудно се местят и палят от нови идеи, но запалят ли се веднъж, няма какво да ги спре. Техните неща са обмислени, подредени, преценени. Около мен има такива хора. Възхищавам им се, но знам, че никога няма да съм като тях.

Има и други хора, които лесно се палят по различното. Те бързо генерират идеи, бързо започват да ги движат. Понякога и бързо се отказват. Те приличат на огъня. Трябва да опитат толкова нови неща, да бъдат на толкова нови места, да се движат непрекъснато. Те могат да се фокусират върху няколко различни неща едновременно. За тях да имат само едно нещо е като да нямат нищо, даже по-лошо. Те мислят бързо и лесно превключват от едно нещо на друго. Невинаги стигат до края на нещата. Но за тях фокусът не е толкова върху целта, а по-скоро е в действието. Те не търсят предизвикателства, за да дразнят другите, а защото имат жизнено важна нужда от това. За себе си смятам, че съм от тези хора. Когато разбрах и приех това знание, отказах да се съобразявам с общоприетото схващане , че трябва да се стремим само едно нещо.

Вярвам, че човек трябва да е в мир със себе си. Ако има нужда от една-единствена цел, чудесно. Ако нещо не му дава мира и захваща нови и нови неща – също чудесно.

Нека само положи усилия да опознае себе си и да знае къде са му силните и слабите страни, това само ще му помогне да върви напред – към едната или многото цели. Защото независимо дали имаме една или много цели, ние може да не постигнем никоя от тях, а това вече е съвсем друго нещо. Разбира се, това условно разделение е съвсем грубо казано. Измежду тези два типа хора има още много други, със своите особености и интереси. Нека не остава впечатлението, че едните хора са по-добри, по-лоши, по-умни или по-глупави от другите. Това не е вярно. Всеки трябва да познава себе си и да търси това, което е най-добро за него, а не това, което му казват останалите. Разбира се, това идва с опита. И няма нищо лошо да опитваш нови неща, докато разбереш ти къде си и какъв си.

Как приемат различните твои страсти най-близките ти хора?

Подкрепят ме, но понякога им идва в повече. За мое огромно щастие семейството ми – съпругът ми, майка ми, сестра ми, да ме подкрепят. Невинаги са съгласни с мен, но винаги ме подкрепят. Имам и няколко изключително близки приятели, които са моята опора. Това прави нещата доста по-лесни. Много съм им благодарна, че са до мен и че ме търпят. Обичам ги безкрайно.

 

Емоционална ли си?

Контролирано емоционална. Шегувам се, емоционална съм. Понякога се прикривам по-добре от друг път, но като цяло емоциите са основна част от мен. Все пак предпочитам да са под контрол.

 

Определяш ли се като иновативна?

Не бях обръщала внимание на това, но сега като се замисля, да, иновативна съм. Повече от десет години се развивам в авиационната сфера, която все още е в предните редица на иновациите. В авиацията смятаме, че обучението по човешки фактор (или уменията за работа в екип, под стрес, управлението на умората и съня, управлението на грешките и прочие) е задължително за всички. За съжаление това схващане тепърва си пробива плахо път в някои от другите индустрии. Когато започнах да шия преди няколко години бях една от първите, които го правят. В момента съм единственият Мастер Ти-Тап треньор извън Северна Америка. ТЕС също е много нова и непозната част от живота на повечето хора. Имам способността да попадам на неща, които все още са непознати за голяма част от останалите. Гледам на човека като на едно цяло – тяло, дух и енергия. Това също е сравнително иновативно. Даже много иновативно за повечето хора.

 

Бързо ли учиш нови неща?

Някои да, други не. Зависи от ситуацията. Но най-сигурният начин да научиш нещо е да започнеш да го преподаваш. Това правя ежедневно.

 

Обичаш ли да излизаш извън зоната си на комфорт?

Не мога да кажа дали обичам или не обичам, но почти постоянно съм извън зоната си на комфорт. Правя го предимно несъзнателно, но пък за сметка на това систематично.

 

Какво би посъветвала и други жени с няколко различни интереси?

Не се отказвайте! Докато не опитате, няма да разберете дали ви бива или не ви бива в нещо. Не се страхувайте да пробвате различни неща, да пътувате, да творите, да готвите, плетете, гледате/не гледате деца. Бъдете себе си и се радвайте на живота тук и сега. Единственото лошо нещо, за което се сещам при хората с много различни интереси, е, че човек може да изпусне настоящия момент, докато гледа в бъдещето. Не го допускайте – движете се, медитирайте, четете, излизайте с приятели, с кучето, сами. Оставете си време да дишате, това ще ви спаси.  

 

Специални благодарности за заснемането на видеото на професионалистите от Light Hill – Мирослав Рачев и Веселин Тонов, както и на ресторант Багри, в който се проведе нашия разговор. Обстановката в ресторанта е уникална, а храната е за ценители.