Мариана Жулиет живее и работи в Детройт, САЩ. Работи като фрийлансър, а успоредно с това учи децата си вкъщи и преди извънредното положение. Мариана и семейството й бяха едни от късметлиите да гледат на живо изстрелването на Falcon 9 на американската компания SpaceX, като днес ще ни разкаже повече за емоциите покрай това незабравимо изживяване. 

Разкажи ни накратко за теб

Майка, съпруга, сестра, дъщеря, инженер, предприемач, приятел и постоянен турист.

От кога си в Америка и кое те отведе там?

Живея в САЩ от 1999 година.

Моя детска мечта бе да живея в Америка. Когато си го мечтаех, страната ни бе в разгара на комунизма. Америка беше забранена тема. Моят учител по география запали интереса ми към тази страна, като ни говореше с захлас за успехите на Хенри Форд, компании като Крайслер и Дженерал Мотърс, и други големи корпорации, за които след време имах щастието да работя.

Когато си мечтаех за живот в Америка ми изглеждаше така невъзможно, както сега да си мечтая за живот на Луната или Марс 🙂

Една от най-големите ми детски мечти беше да посрещна новата 2000 година на Таймс Скуер и тази мечта също се сбъдна.

Обучаваш децата си вкъщи още преди пандемията, като в същото време и работиш от вкъщи. Как успяваш да свършиш всичко? Къде намираш своя баланс?

Избирам своите битки. За мен е най-важно децата ми да са здрави и щастливи. Все по-рядко се караме за дребни неща от сорта на – „подреди си стаята“, „яж си зеленчуците“ и „напиши си домашните навреме“ – те са големи и използват главите си за своите решения, а аз очаквам те да отговарят за последствията. Мое задължение е да им осигуря сигурен и спокоен начин, за да следват мечтите си.

Своя баланс намирам в обичта на близки и приятели, щастието да пътувам и сбъдвам мечтите си. Това, което най-много ме зарежда и кара да продължавам напред, е искрено „Благодаря“ в резултат на мое действие и работата ми.

Какви са предизвикателствата ви по време на пандемията? Как се промени средата около вас и вие самите?

За наше щастие ние бяхме доста заети с проекти, които започнахме преди пандемията и фактът, че бяхме затворени под карантина, ни помогна да ги свършим навреме и да можем и да си починем.

Създадохме си собствен оазис – спахме до късно, наслаждавах се на дълги кафета със съпруга ми, всеки ден си купувах по някое цвете в саксия и сега балкона и стаите ми са отрупани с цветя.

Променихме се към по-добро. Карантината ни научи да ценим дребните неща, които сме приемали за даденост – разходка в парка и на плажа, възможност да пътуваме и видим близките си извън окръжния град. Разговаряме по-често с роднини и приятели. Никога не съм си мислила, че ще се радвам така да видя летящ самолет както след карантината.

Наблюдава от близо подготовката на НАСА на първия частен полет на компанията SpaceX – Falcon 9. Какви бяха емоциите преди излитането? Кое ти даде тази възможност?

“Кенеди Спейс Центъра и НАСА бяха част от местата, които посещавахме с децата си на обиколка в Америка. Бяхме си купили билети да гледаме излитането на Falcon 9, но както и при последното им излитане, полетът беше отложен заради климатични условия и то два поредни пъти. Това ни даде възможност да прекараме повече от предвиденото време в НАСА, да разговаряме с много от хората работещи по различни програми там. Следяхме подготовките за Falcon Heavy, както и програмите за полет на космонавти от САЩ и заселване на Марс. Аз и съпруга ми сме инженери и научавахме за всички неща, които могат да предотвратят едно излитане с интерес. Apollo са били 97-98% извън правилния път и постоянно са нагласяли позицията, но пак са стигнали до луната многократно.
 
Емоциите да видим най-сетне успешен полет от частна компания да превозва космонавти до ISS бяха еуфористични.

Америка чака този момент от 2011 г. Совалката “Атлантис” за времето си е била великолепна, но правителството на САЩ прекратява действието и, а и много от мисиите на НАСА биват спрени.

В момента, според Джим Брайдънстайн, настоящето правителство на САЩ прави много повече за успехите в космоса, от което и да е правителство преди това. А и самият Илън Мъск не вярваше в скоростта на изпълнението на това начинание, както и многобройните му критици.

Преди няколко години имахме щастието да се срещнем и ние с Едуард (Бъз) Олдрин точно на рождения ден на сина ми. Това още повече разпали нашата страст към космоса.

Какви бяха емоциите на двамата астронавти от НАСА Дъг и Боб? Ти срещна ли се с тях?

Дък и Боб са едни от най-успешните тестови пилоти в света. Полета в капсулата Драгон бе тестов полет. И двамата са много добри приятели и сред екипа на SpaceX галено ги наричат „татковците“. Те, както и съпругите им, са били част от екипажите в ISS и са сред най-опитните астронавти на НАСА.

Щастие е да наблюдаваме успехите на частната компания  SpaceX и НАСА , как работят добре и в синхрон. Това ни кара да мечтаем и да се радваме за бъдещето на децата и внуците ни. Както каза Джим Брайдънстайн, веднага след като излетя ракетата – в момент, когато светът е заключен под карантина и в САЩ се започнаха размирици, всички затаиха дъх и погледнаха нагоре с възторг. Речта на президента Тръмп от Кенеди Спейс център бе също много обнадеждаваща за бъдещето ни в космоса.

С Дъг и Боб не съм се срещала лично, но моя свекър е съсед и приятел с астронавта Джим МакДивит, който е ръководил програмата Аполо и приземяването ни на луната. Джим е над 90 годишен и пълен с интересни истории.

Ще летят ли децата ни в Космоса?

Да.

 

Снимки: Личен архив

Силвия Трифонова

Mайка на три деца, основател на Her Startup, консултант комуникации, дълги години маркетинг & PR на международни иновативни брандове в България, a по-късно и за 13 държави в Близкия Изток

More Posts - Website

Follow Me:
LinkedIn