Мариана Жулиет живее и работи в Детройт, САЩ. Работи като фрийлансър, а успоредно с това учи децата си вкъщи и преди извънредното положение. Мариана и семейството й бяха едни от късметлиите да гледат на живо изстрелването на Falcon 9 на американската компания SpaceX, като днес ще ни разкаже повече за емоциите покрай това незабравимо изживяване.
Разкажи ни накратко за теб
Майка, съпруга, сестра, дъщеря, инженер, предприемач, приятел и постоянен турист.
От кога си в Америка и кое те отведе там?
Живея в САЩ от 1999 година.
Моя детска мечта бе да живея в Америка. Когато си го мечтаех, страната ни бе в разгара на комунизма. Америка беше забранена тема. Моят учител по география запали интереса ми към тази страна, като ни говореше с захлас за успехите на Хенри Форд, компании като Крайслер и Дженерал Мотърс, и други големи корпорации, за които след време имах щастието да работя.
Когато си мечтаех за живот в Америка ми изглеждаше така невъзможно, както сега да си мечтая за живот на Луната или Марс 🙂
Една от най-големите ми детски мечти беше да посрещна новата 2000 година на Таймс Скуер и тази мечта също се сбъдна.
Обучаваш децата си вкъщи още преди пандемията, като в същото време и работиш от вкъщи. Как успяваш да свършиш всичко? Къде намираш своя баланс?
Избирам своите битки. За мен е най-важно децата ми да са здрави и щастливи. Все по-рядко се караме за дребни неща от сорта на – „подреди си стаята“, „яж си зеленчуците“ и „напиши си домашните навреме“ – те са големи и използват главите си за своите решения, а аз очаквам те да отговарят за последствията. Мое задължение е да им осигуря сигурен и спокоен начин, за да следват мечтите си.
Своя баланс намирам в обичта на близки и приятели, щастието да пътувам и сбъдвам мечтите си. Това, което най-много ме зарежда и кара да продължавам напред, е искрено „Благодаря“ в резултат на мое действие и работата ми.
Какви са предизвикателствата ви по време на пандемията? Как се промени средата около вас и вие самите?
За наше щастие ние бяхме доста заети с проекти, които започнахме преди пандемията и фактът, че бяхме затворени под карантина, ни помогна да ги свършим навреме и да можем и да си починем.
Създадохме си собствен оазис – спахме до късно, наслаждавах се на дълги кафета със съпруга ми, всеки ден си купувах по някое цвете в саксия и сега балкона и стаите ми са отрупани с цветя.
Променихме се към по-добро. Карантината ни научи да ценим дребните неща, които сме приемали за даденост – разходка в парка и на плажа, възможност да пътуваме и видим близките си извън окръжния град. Разговаряме по-често с роднини и приятели. Никога не съм си мислила, че ще се радвам така да видя летящ самолет както след карантината.
Наблюдава от близо подготовката на НАСА на първия частен полет на компанията SpaceX – Falcon 9. Какви бяха емоциите преди излитането? Кое ти даде тази възможност?
Америка чака този момент от 2011 г. Совалката “Атлантис” за времето си е била великолепна, но правителството на САЩ прекратява действието и, а и много от мисиите на НАСА биват спрени.
В момента, според Джим Брайдънстайн, настоящето правителство на САЩ прави много повече за успехите в космоса, от което и да е правителство преди това. А и самият Илън Мъск не вярваше в скоростта на изпълнението на това начинание, както и многобройните му критици.
Преди няколко години имахме щастието да се срещнем и ние с Едуард (Бъз) Олдрин точно на рождения ден на сина ми. Това още повече разпали нашата страст към космоса.
Какви бяха емоциите на двамата астронавти от НАСА Дъг и Боб? Ти срещна ли се с тях?
Дък и Боб са едни от най-успешните тестови пилоти в света. Полета в капсулата Драгон бе тестов полет. И двамата са много добри приятели и сред екипа на SpaceX галено ги наричат „татковците“. Те, както и съпругите им, са били част от екипажите в ISS и са сред най-опитните астронавти на НАСА.
Щастие е да наблюдаваме успехите на частната компания SpaceX и НАСА , как работят добре и в синхрон. Това ни кара да мечтаем и да се радваме за бъдещето на децата и внуците ни. Както каза Джим Брайдънстайн, веднага след като излетя ракетата – в момент, когато светът е заключен под карантина и в САЩ се започнаха размирици, всички затаиха дъх и погледнаха нагоре с възторг. Речта на президента Тръмп от Кенеди Спейс център бе също много обнадеждаваща за бъдещето ни в космоса.
С Дъг и Боб не съм се срещала лично, но моя свекър е съсед и приятел с астронавта Джим МакДивит, който е ръководил програмата Аполо и приземяването ни на луната. Джим е над 90 годишен и пълен с интересни истории.
Ще летят ли децата ни в Космоса?
Да.
Снимки: Личен архив
