Вече познавате Борислава и Маргарита, които споделиха с вас вече няколко статии, свързани с разработването и управлението на проекти, финансирани от Европейския Съюз. Днес обаче разговаряме с тях откровено за пътят, който са изминали, за да изградят общия си бизнес, докато в същото време отглеждат малките си деца. А днес имаме и една изненада за вас, защото на 05.05,17 18 от вас ще могат да се запознаят с тях по време на първото общо събитие на Her Startup и I.Dea Consulting на 05.05.17 – “Разработване на успешен проект с Европейско финансиране за стартиращ бизнес”. Регистрирайте се.
Как се запознахте?
Б: Запознанаството ми с Маргарита беше доста необичайно. Тя беше човекът, когото назначиха на моето място когато напуснах консултантската фирма, в която работех. Когато реших да сменя посоката имаше един голям и сложен проект, по който работех. Нямаше как да го довърша преди да напусна, тъй като имаше още много месеци до финала му. Искаше ми се всичко да приключи успешно за клиента, затова заявих, че мога да оказвам съдействие на заместника си при нужда. След известно време ми се обади едно момиче, представи се като Маргарита и каза, че иска да ми зададе няколко въпроса за проект, по който съм работила. Всичко беше сложно и объркано затова се разбрахме да отида у тях. Прекарахме няколко часа в разговори за проекта. След това продължихме да се чуваме и някак си естествено между нас се появи доверие и приятелство.
Какво сте завършили и работили преди съвместия ви старт?
Б: Завърших Икономическия университет във Варна, специалност Маркетинг и мениджмънт. Много исках да работя в областта на рекламата, но като човек без опит, не успях да спечеля място в бранша. Съвсем случайно започнах работа в една консултантска фирма, още в началния етап на създаването ѝ, която разработваше системи за качество и европейски проекти. Бяхме малък екип и всеки се опитваше да помага, с каквото може на останалите, когато имаше много работа. В един момент управителката реши, че всеки трябва да има област, в която да се развива и аз избрах проектите. В началото не знаех с какво точно се захващах, нямах почти никакъв опит, но имах желание. Любовта ми към проектите беше от пръв поглед. Още с първият спечелен проект разбрах, че това е което искам да правя, въпреки голямото натоварване и отговорности.
М: Завършила съм Международни отношения в Софийския университет. Започнах професионалния си път в държавната администрация. Първоначално работих в дирекция „Европейска интеграция и международни отношения“ на Министерство на земеделието, а после като мониторинг експерт в дирекция „Европейски фондове и международни проекти“ на Агенция по заетостта. Именно в Агенция по заетостта осъзнах, че искам да съм от другата страна на проектите, а именно не да контролирам изпълнението, а да помагам на кандидатите да разработват и управляват проекти. И така от 2010 г., когато излязох от държавната администрация, до момента. Първоначално работих в консултантската компания, която ни събра с Боби, където разработвах основно проекти за фирми по ОП „Конкурентоспособност“. През следващата година започнах работа отново като експерт проекти в неправителствената организация „Български икономически форум“, за която разработвах проектни предложения, насочени към международни партньорства. В последствие с Боби започнахме съвместна работа.
От колко време развивате вашата фирма i.Dea Consulting? Как намерихте първите клиенти?
Б: И-Деа Консултинг започна дейност през 2007 г. но първоначално фокусът беше по-различен – консултации на големи клиенти в ИТ сектора, които искаха да продават продуктите си през европейски проекти. Тази дейност продължи до 2011 г. След като с Маргарита решихме, че ще станем партньори започнахме да развиваме консултации на фирми от бизнеса, като целта ни беше да намерим начин да финансираме техните идеи за развитие и да им помогнем да се разрастнат. Започнахме доста плахо. В този период аз бях по майчинство с второто си дете и изобщо не се замислях за собствен бизнес. След като напуснах консултантската фирма, за която ви разказах в началото, реших, че съм се изморила много от европейското финансиране и смених изцяло посоката. Отидох в сектор, в който нямах опит – на административна позиция. Но някак си не успях да се откъсна изцяло от проектите. Клиенти, с които бях работила, постоянно ми звъняха да им помогна с някакъв съвет, да довършим започнат проект или просто поради предстояща проверка, от която се притесняваха. След като се запознах и с Маргатира, процесът по странични консултации продължи в т.нар. „свободно време“. След това излязох в майчинство и един ден, докато малкият ми син беше още на няколко месеца, Маги ми предложи да направим общ бизнес, защото и тя се беше запалила от проектите. Тя беше ентусиастът, а аз песимистът. За първи път изпитвах страх какво ще се случи и не бях склонна да рискувам. Затова решихме, че ще запазим позициите си във фирмите, в които работихме и ще се опитаме да действаме допълнително по нашите проекти. Оказа се доста трудна задача. Аз бях вече с две деца, съчетавах майчинство, първокласник, и стартиращ бизнес. Първите клиенти се появиха в резултат на добрите контакти, които бяхме създали през годините и най-вече изграденото доверие. Така започна всичко – по-скоро като опит, отколкото като сериозна стъпка.
Имате и малки деца, разкажете как успявате да развивате бизнеса си и да гледате малките? Коя е вашата рецепта за успех?
Б: Не бих казала, че е лесно да развиваш бизнес и да бъдеш майка. За да успея да изпълня задачите си, всичко трябва да е добре планирано поне няколко дни напред. Всички работещи майки знаят, че трябва да съчетават децата, домакинските задължения и работата. Различното при собствения бизнес е, че сам си отговорен колко работа ще имаш. Ако не си концентриран и организиран, просто няма да имаш клиенти и съответно приходи. Аз лично имам късмет, че малкият ми син ходи редовно на детска градина и за щастие не боледува много. Разбира се, имали сме много екстремни ситуации, когато се е налаго да работим, докато децата са болни, да им откажа да си поиграем, защото имам работа, но се опитвам да им обясня, че това е важно за мен. Старая се да прекарвам достатъчно време с тях и дори съм жертвала клиенти и поръчки в името на децата си. Винаги съм се стремила да има баланс в живота ми. Много често се налага да работя късно вечерта, след като всички заспят, но това не винаги ми тежи. Даже понякога се чувствам вдъхновена именно вечерта, когато къщата утихне, аз да си взема компютъра, да си пусна любимата музика и да потъна в писането по някой проект.
Не съм се замисляла коя е моята рецепта за успех. Просто работата ме вдъхновява, обичам да давам всичко от себе си за всеки проект, за да може после като го прочета да ми достави удоволствие, дори и това да ми отнеме много време. Никога не съм се стремила да пиша много проекти, за нас винаги е било определящо качеството.
Именно затова продължаваме да работим от вкъщи, не си наемаме офис, нямаме служебни автомобили. Това не е защото не искаме да се развием, а защото искаме да имаме свободата да подбираме клиентите си, така че да можем да постигаме резултати.
М: Трудно.:) Трябва много добра организация, както и помощ. Стремим се да сме на разположение за децата ни, дори и да се налага да поработим през уикенда или вечер, когато те заспят. В същото време сме безкомпромисни с качеството на работа. Често почти нямаме лично време.
Според мен рецептата за успех е в това, че много обичаме както децата, така и работата си и към двете сме много отдадени.

Борислава Иванова в склада на клиент
Да се започне отначало, особено с малки деца, не е като приятна разходка в парка в слънчев летен ден. Защо избрахте по-трудния път?
Б: Не знам дали това е по-трудния път. За мен работата по проекти винаги е била предизвикателство. Никога не съм се чувствала отегчена. Доставя ми удоволствие да навлизам в проблемите на фирмите и да ги представям по най-добрия начин, така че те да успеят да получат финансиране. Разбира се, това отнема много време и понякога разходките в парка с децата остават на заден план, но се стремя да има баланс и тези случаи да не са много. Работила съм на много и различни места. Имала съм късмета да ме управляват добри мениджъри и добри хора, но някак си когато работиш за друг, дори и да влагаш всичко от себе си, усилията остават незабелязани, ръководството се насочва винаги към печалбата, а не към качеството на работата. Затова реших, че е време да опитам да направя нещо свое. Въпреки че вече 5 г. работим на пазара не мога да кажа, че сме развили голям бизнес, но от наша гледна точка сме постигнали доста успехи. Затова не мисля, че това е по-трудния път, защото всеки ден научавам нещо ново, комуникирам с много хора и това ме зарежда.
М: Колкото и да е трудна и отговорна нашата работа, тя дава много свобода. Можеш да я работиш от всякъде, по всяко време. А когато имаш деца, това е огромно предимство.
Как се развива дейността ви в България? Какви са предизвикателствата?
Б: Дейността ни, както всички други бизнес сектори се развива трудно, с много конкуренция, със зависимост от квалификацията на държавните структури управляващи европейските фондове. Но смея да кажа, че в сравнение с годините преди присъединяването ни към ЕС, дори и в сравнение с миналия програмен период се върви напред. Прозрачността е много по-голяма, министерствата се отвориха към бизнеса. Особено добро впечатление ми прави Министерството на икономиката.
Едно от предизвикатествата е да успеем да докажем, че ние предлагаме много добра услуга. Наша гордост е, че откакто съществуваме нямаме проект, който да не е приключил успешно и да не е изплатена помощта в пълен размер. Надявам се и в бъдеще да продължим добрата практика.
М: Основното предизвикателство е да накараш клиента да ти се довери. В нашия бранш има много фирми. За да изберат теб, трябва да те познават или някой да те препоръча в общия случай.
Когато преминем този начален етап, вече предизвикателствата са други – да се справим максимално добре, за да постигнем одобрениe и успешно изпълнени проекти.
За наше щастие, веднъж доверят ли ни се, клиентите ни стават постоянни партньори. Нямаме клиент, потърсил ни само за един проект. Ние ги опознаваме все по-добре, знаем какво ги интересува и какви процедури са подходящи за тях и се стремим да сме им максимално полезни със знанията и уменията си в дългосрочен аспект.
Вие имате едно успешно 5 годишно бизнес парьорство. Какво е основно за добрия избор на бизнес партньор и съвместната работа след това?
Б: Най-важното при едно партньорство е да гледате в една посока, да имате обща визия за развитие. Така се получи и при нас с Маги. Друго. което при нас се получава отлично е, че никога не гледаме кой колко работа е свършил. Понякога това съм аз, понякога това е Маги, но и за двете е най-важен резултата. Разпределяме работата в зависимост от предпочитанията ни към дадена тема, уменията или ангажираността ни със семейството.
Друго, което е много важно според мен е равноправието. Ние делим всичко по-равно, работа, финанси, грешки. Никога не се е случило едната да обвини другата за дадена грешка. Случвало се е да не получим плащане, например, заради моята доверчивост към клиента, но никога не съм била обвинявана за това от Маги. Винаги мотото е било, че всичко е общо и успехите и неуспехите. Мисля, че това е най-важното за едно партньорство.
М: При нас се получи спонтанно, без да сме се търсили. Ключово според мен е, че се допълваме. Наред с това и двете имаме сходни трудности при съчетаването на грижи за деца и работа, a и много се разбираме. Всяка от нас се стреми да поеме върху себе си голяма част от работата, но има и свободата да каже, че някой ден е ангажирана и няма да работи.
И най-важното, с течение на времето станахме на първо място приятели. За нас коректните отношения помежду ни са над печалбата. Така че, каквито и трудности да имаме, сядаме, коментираме и намираме решение.

Борислава с децата
Как се мотивирате ежедневно?
Б: Понякога ми е трудно да намеря своята мотивация, но това обикновено трае кратко. Ако усетя, че нещо ме измъчва се обаждам на Маги и нещата се оправят, защото тя има своя начин да ми върне увереността. Най-голямата ми мотивация са хората, с които работя. Да виждаш как една малка фирма пораства пред очите ти, защото ти си помогнал с уменията си, да се случи, е най-голямата награда. Никога не съм разглеждала бизнеса като средство, което ме издържа и от което печеля.
М: С Боби ни обединява целта да добавяме стойност и най-много се мотивираме, когато виждаме, че го постигаме с нашите клиенти.
Като виждаме как едни полупразни халета със стари машини се превръщат в образци за модерно оборудвани предприятия, как фирмите увеличават капацитета и приходите си с наша помощ, имаме страхотен хъс за работа.
Опишeте в детайли как преминава един ваш обикновен ден?
Б: Всеки ден е различен, затова харесвам тази работа. Има дни, в които се чудиш с кое да започнеш и как ли ще ти стигне времето за всичко, но има и такива в които работата е малко. Тогава си почиваме и се зареждаме за следващата доза адреналин. Най-често денят започва с ранно ставане, приготвяне на децата за детска градина и училище. Понякога помагам с писането на домашни, което за да успея да вмъкна в краткия ден, обикновено съм планирала предварително. Знам кога и от какво има нужда големия ми син и разпределям така работата си, че да успея да се включва в учебния процес. Това понякога налага ставане в 6 сутринта и използване на времето преди да се събудят всички, друг път означава работа късно вечер или през уикенда. След като изпратя малкия на градина започвам да зачерквам задачите от списъка една по една. Понякога просто звъня по телефона и говоря с хора, друг път пиша определен проект, зависи в какъв период е работата. Най-трудно ми е, когато се налага да работят по изпълнението на няколко проекта и да разработвам нов такъв. Тогава ми е наистина трудно да се концентрирам, защото в главата ми има толкова много задачи. Но с Маги се стремим да разпределим работата, така че да тя да бъде свършена с минимален стрес и за двете. Тъй като работя от вкъщи, домашните задължения доста често нарушават работния ми ритъм, но се стремя да ги върша по време на т.нар. от мен почивки – обедна, за следобедно кафе, така че да не нарушавам процеса на работа. След като стане обяд и изпратя големия си син на училище, започва най-ползотворната част на деня. Мога спокойно да творя, да уговарям нови срещи, да подготвям документи или просто да мисля за маркетинга, фактурите и всичко останало. Доста често ми се е случвало да говоря по телефона и докато съм на детската площадка, да пиша мейли от метрото, да давам консултации, докато отивам на среща. Когато стане 5 потеглям към детската градина, за да взема малкия, следват разходки в парка или у дома, игри, домакинстване. След като малкият заспи най-често вече съм достатъчно изморена, но ако нещо трябва да се довърши го правя, понякога дори домакинствам, за да си освободя следващия ден, особено ако знам, че е натоварен. Получава се така, че денят приключва към 12, но когато съм успяла да свърша много неща се чувствам добре. През уикенда обаче се стремя да разтоварвам и да съм основно с децата. Засега се получава, надявам се да запазя традицията и в бъдеще.
M: Един нормален ден започва с приготвяне на детето за градината, т.е. утешаване на силно ревящо дете. След като я заведа и се съвзема от стреса с градината, започва тичане по срещи, мейли, писане и управление на проекти, комуникация с клиенти, според особеностите на ангажираността в момента. До 5 приключвам, слагам маратонките и тичам по парковете или пък строя кули, правя торти от пластелин и т.н. После хапваме, къпем се, лягаме и често заспивам с нея.
От къде работите и как ви се получава?
Б: Работя от вкъщи. Този модел си има и плюсове и минуси. Хубавото е, че съм на място, което ми харесва и че мога да обръщам внимание на големия си син, който вече е тийнейджър и все повече има нужда от мен. Така мога да комбинирам работата с грижите за всичко у дома. Недостакът е, че се разсейвам с домакинството, но с това успявам да се справя с добра организация. Липсва ми обаче контактът с други хора, обядът с колеги, шегите. Но това е част от идеята за нашия бизнес, да бъдем по-малки по размер, но ориентирани към резултата.
М: Основно работя от вкъщи. Детето ми доста боледува тази година, която ѝ е първа на детска градина. Затова често сме при бабите и дядовците извън София, с които съчетаваме грижите за нея според тяхната заетост, за да мога и аз да работя.
Почивката за вас е…
Б: Почивката за мен е нещо, без което не може и е задължително да отделяме време за себе си и за любимите хора. Аз не съм максималист.
Искам да работя, защото ми харесва, но искам да имам време и за себе си и за семейството си, защото в крайна сметка, да отгледаш децата си и да ги направиш добри хора е най-големият ми проект и в него наистина инвестирам много усилия и любов.
Мястото, където релаксирам най-добре е на морето със семейството и приятелите си.
M: Почивката за мен е разходка сред природата, излизане с приятели, време със семейството, да почета хубава книга, да гледам хубав филм, да отида на кино, опера или театър, да отида на спа, да се наспя.:) Много обичам народните танци и се опитвам да си намирам по малко време за това, макар и не толкова често, колкото ми се иска. Обичам и да пътувам до нови страни и места, но за съжаление скоро не ми се е случвало.
Какви мечтаехте да станете като малки?
Б: Първата ми мечта ми беше да стана учителка, а после исках да бъда археоолог. Не се получи нито едното, но хората ми казват, че обяснявам много добре, затова ми доставя удоволствие да правя и обучения.
M: Като много малка май исках да съм балерина. После исках да съм писател. До известна степен и в проектите има малко писателстване.:) Всяка процедура за кандидатстване е различна. Различен е и всеки клиент. До известна степен си е изкуство да извлечеш максималното при представянето на клиента и проекта във връзка със спецификата на процедурата.
Какво бихте посъветвали жените, които имат мечтаят да стартират собствен бизнес, но отлагат?
Б: По природа аз съм авантюрист. Обичам да рискувам и да опитвам нови неща. Разбира се, да започнеш бизнес не е най-лесното нещо на света. Трябва да се прецени какви ресурси ще са необходими, как ще ги намерим и дали можем да си позволим известно време да нямаме доходи. Но аз винаги съм казвала на хората и на клиентите си, че ако не опитат, няма как да разберат. Страхът е най-големия враг на предприемача, но когато имаш мечта трябва да направиш всичко възможно за да я осъществиш. Затова бих посъветвала жените да не се страхуват и да опитват. Забелязала съм, не само при нас, но и при много други хора развиващи собствен бизнес, че има една рецепта за успеха и то е – любов към това, което правиш. Ако го правиш със сърцето си, влагаш част от себе си в продукта или услугата, няма как да не успееш.
M: На първо място да следват себе си и да работят в избраната посока – да започнат да се подготвят за избраната дейност, да търсят клиенти и партньори, да проучват какво ще им е необходимо, да се обучават.
Собственият бизнес няма да се случи от само себе си, а трябват целенасочени усилия, ден след ден, стъпка след стъпка.
Дори и да сте извървели някакъв път и в последствие да се откажете, защото не е рентабилно или пък ви е излязла хубава друга възможност, поне ще знаете, че сте опитали.
С Боби не спираме да се развиваме. Постоянно учим и работим за развитието на бизнеса ни и паралелно с това на нас самите като движеща сила. Винаги сме отворени за нови предизвикателства и не пестим силите си.

Маргарита с дъщеря си
Какво намирате за най-полезно за вас в платформата ни Her Startup? Бихте ли я препоръчали и на други бъдещи или настоящи български майки?
Б: Попаднах на платформата съвсем случайно, заради интервю с моя позната. Когато я разгледах много ми хареса. Казах си, я виж ти, най-после нещо за жените. Веднага се обадих на Маги и ѝ казах да разгледа сайта. Тя също се ентусиазира много и така се запознахме с теб. Мисля, че замисълът е страхотен. Има разнообразни секции, полезни статии, вдъновяващи интервюта. Лично на мен най-много ми харесва секция “Бизнес” и “Вдъхнови се”. Историите на всички тези жени, наистина са пример за всеки, които иска да развива бизнес.
Препоръчвам платформата с удоволствие на всички познати жени още от първия ден, в който я разгледах.
M: Платформата е страхотна. Лично аз разпознавам себе си в голяма част от споделените истории. Практическата информация в отделните секции също е много ценна. Чета и намирам полезна информация за мен и в качеството ми на майка, и в качеството ми на професионалист, а най-вече в съвкупното качество на майка, която се опитва да бъде добър и всеотдаен родител и заедно с това добър и ангажиран професионалист.