В групата ни вчера обсъждахме интересна тема – първата ни работа, емоции и запомнящи се спомени, смешни или тъжни ситуации, др.
Преди време, на един служебен обяд, се обсъждаше кой какво е работил в началото. За мен предположиха, че направо съм започнала с корпоративна кариера, като съм нямала и ден някаква различна работа. Тези реплики събудиха доста ярки и до днес спомени.
Спомени, в които не спирах да търся различни възможности да изкарвам допълнителни средства, след като завърших 11 клас; опити, провали, разочарования, но и страшно ценни уроци. Първата ми работа на трудов договор в офис, на половина работен ден, започнах в края на 19 г. Но преди нея съм се занимавала и с различни други дейности:
- Като съвсем малка, може би на 10-12 г, рисувах страшно много и всяко лято правих изложби в двора, на които каних целия квартал, даже и непознати от улицата. Нареждах рисунките, правих кекс по специална рецепта, рисувах билетите и ги продавах. Рисунките също имаха своята цена. Още помня репликата на родителите ми – ей, ако насочиш цялата тази енергия в нещо… Ами с времето я насочих, към организацията на събития. А днес – обратно към рисуване.
- Още докато бях ученичка, баща ми ни учеше на труд, като ставахме в 4 ч. сутрин да продаваме вестници в квартала, а той беше до мен и брат ми. Тъмно, интересно, запомящо се. Комуникацията с нови хора, радостта да продадеш нещо, мирисът на току-що отпечатани вестници – никога няма да ги забравя. Опитвам се да пренасям тази любов към труда и към децата ни, като преди пандемията подкрепих с две ръце инициативата им да продават лимонада пред вкъщи.
- За няколко месеца бях и дистрибутор на различни стоки към една фирма, като задачата ми беше да обикалям бизнес сградите и се опитвам да продавам продуктите. Или както се казва – продажби от врата до врата. Винаги съм била притеснена от подобна дейност, затова и тя ме научи от части да преодолявам себе си, да планирам добре – защото трябваше аз да решавам къде и кога ще продавам, научи ме на контакти с различни хора, както и да приемам отказ и това да не ме отказва да продължа. За първи път и влязох в истински офиси, в които, докато чаках заетите служители да ми обърнат някакво внимание, попивах всичко – обстановка, динамика на комуникациите, разговорите на английкси или друг език. И започнах да мечтая и аз един ден да работя в подобен офис. Научих и че този вид продажби не са сред най-успешните.
- За 4 часа бях продавач в магазин за маратонки на улица Витошка. Напуснах в обедната почивка, единствено защото не можах да понеса клюкарската атмосфера на работа, говоренето зад гърба на клиентите, когато напускат обекта. И до днес не обичам клюките на работното място, действат ми демотивиращо и изяждат всякаква творческа енергия и възможности за развитие. Патила съм си от клюки в корпоративната ми кариера, знаех че това се случва и ми вреди директно, но вместо да се намесвам или защитя, предпочитах да се отдалеча и напусна.
- В първи курс в УНСС кандидатствах и получих виза за работа в Кент, Англия – за бригада за бране на ягоди, бяха модерни, печелеше се много добре. В същото време бях започнала вече работа в офис като офис асистент на 4 часа на ден, като научавах страшно много неща за реалния бизнес. Отказах визата и не заминах за Англия. Не съжалявам, че се отказах от това приключение, защото години след него ме очакваше друго, много по-вълнуващо.
И така, това са мисля дейностите, които ме научиха на наистина много за бъдещата ми работа, но няма да ги видите в моето CV. Може да съм забравила някоя, ще я добавя ако се сетя.
А как беше при вас?
