Днес ще ви представя една очарователна бизнес дама и майка на малкия Александър – Валерия Стoйкова.
Коя е Валерия Стойкова?
Когато трябва да разказвам за себе си, предпочитам да го направя, разказвайки какво обичам, в какво вярвам и какво чувствам.
Най-много обичам моите хора – детето, семейството и приятелите. Обичам също да съм здрава, професията си и кратките почивки от нея. Обичам да си мисля какво хубаво ще се случи и да го очаквам; обичам морето, храната, кафето и да пътувам. Обичам да е чисто, ведро, слънчево и прохладно. Много обичам да се смея и да разсмивам.
Вярвам с късмета, в добрия ум, в интелекта, в усилието за справедливост, в изкуството. Чувствам, че има смисъл, въпреки трудностите.
А чисто в автобиографичен план:
Родена съм в центъра на Варна, в семейството на варненски интелектуалци. Детството ми беше спокойно и истинско, с много игри, мотаене по плажа, кръжоци и учене. В училище винаги съм била отличник-бунтар. Комбинация, която пълнеше бележника ми с шестици и забележки, въпреки доброто ми възпитание. Това бяха две напълно естествени за мен характеристики, свързани с нагласата ми към ученето, което винаги ми се е отдавало с лекота и болезненото ми чувство за справедливост, което ме провокираше на всяка крачка.
Късното ми детство и ранната ми младост бяха съпътствани от смяна на политически режими и епохи. Тогава, това ми даваше вяра в промяната и усещане за свобода, която за мен беше изключително важна.
След като завърших Хуманитарната гимназия във Варна, заминах за София, където исках да уча. Живея тук вече 23 години. Следвах българска филология в Софийкския университет “Климент Охридски”, но преди да се дипломирам реших, че това не е моето поприще и абсолютно спонтанно, без да съм подготвена и без да му мисля много, кандидатствах актьорско майсторство в Театралната академия ”Кръстьо Сарафов”. По онова време във ВИТИЗ се влизаше много трудно, изискваше се освен талант, много сериозна подготовка или връзки. Приеха ме от първия път, без подготовка и без връзки. Това ме накара да вярвам в импровизацията и в късмета си. Последваха 4 прекрасни години в Академията, които ме научиха и ми дадоха по много от всичко – в професионален и в житейски план. След като завърших и познавах донякъде процесите, вече знаех, че искам професията ми да е свързана със създаването на “произведения на изкуството”, но по различен начин от актьорството. Актьорството за мен беше изключително удоволствие, предпочетох да го запазя такова – чиста радост. А в професията знаех, че може да се радвам, но и ядосвам, да съм успешна, но и неудовлетворена, да се развивам, но и разочаровам. Ориентирах се към занимания, които ми даваха поглед върху “голямата картина “ – пред и зад камерата, на сцената и зад кулисите. По-късно специализирах продуцентство във Филмовата академия в Ню Йорк.
Кога стартира MatchPoint Productions и защо?
Продуцентската си компания MatchPoint Productions основах в края на 2014 година, след като вече се бях занимавала 10 години с продуцентство и с ясната мисъл, че искам да създам собствен бизнес, в който да се опитам да наложа работен модел спрямо моите разбирания. Бях започнала да дишам трудно в структурите и от начините, по които ми се налагаше да работя. Безпринципността, липсата на коректност и ценности ме отчайваха. Трябваше да направя нещо, така че да запазя любовта си към професията. И реших, че ще опитам – колкото и неизвестности да имаше пред мен.
Разчитах на това, което знаех и можех, на професионализма си, на опита, на коректността, на искреността, на многото труд през годините, на образованието, на приоритетите, на добронамереността и разбира се, на късмета.
Обградих се с екип от хора, които подбрах по интуиция и усещане. Всички те имаха потенциал и се превърнаха в чудесни професионалисти. Но водещото за мен в онзи момент беше желанието за добра атмосфера в офиса и усещането за доверие, а не толкова професионалния опит в сферата. През годините съм обучавала много хора и този процес не ме плашеше.
Мислейки си, какво искам да представлява моята компания, бях водена от желанието си за спокойно и приятно работно пространство в пряк и преносен смисъл. Исках да можем да работим много, но и да се разбираме и харесваме. Знаех, че тази работа е интензивна и се превръща в начин на живот, давах си сметка колко са важни отношенията между хората, с които преминава ежедневието. Бях убедена, че това се отразява и на добрата работа. Вярвах в емоцията. Не вярвах на корпоративните принципи, че в работата няма нищо лично.
Стана така, както си го представях. Беше трудно, костваше много труд, търпение, време, компромиси, но се получи. Имам чудесни колеги, отношенията в екипа са добронамерени и открити. Всички работим много и с желание. Изискванията ми към работата и хората са големи, но никога не се е налагало да ги “изисквам” и да определям ограничения и да налагам дистанция и йерархия, защото всички работят като да е ясно, как и какво трябва да се прави и какво не.
И резултатите са добри. С доволните ни клиентите и наши партньори, работим много успешно, разчитаме на коректност и доверие.
Грижиш се за малкия си син Александър, като в същото време ръководиш успешно екипа си. Коя е твоята рецепта за успех?
Нямам формула. Но появата на Александър, освен че е най-хубавото нещо изобщо и е преживяване без аналог, изигра решаваща роля за случването на нещата по най-добрия начин – както в личен, така и в професионален план. Всяко мое действие придоби смисъл и по-ясна посока, а безмислените отпаднаха от само себе си. Фокусирах се върху наистина важното.
Много дейности, хора, въпроси, намерения, мисли ми се струваха достатъчно важни, за да поглъщат време, усилия и чувства. Сега използвам енергията си много по-целенасочено. Пренаредиха се и причината за това категорично е Александър. Чувствам много по-ефективна, макар че времето все не ми стига и все мечтая за почивка и повече време с детето.
Какви са предимствата за теб да развиваш собствен бизнес, пред това да работиш за друг?
Предимствата за мен са категорични. Спазвам своите принципи и разбирания за коректност, взаимност, начин на работа и отношения. Управлявам времето си. Има смисъл да надграждам. Чувствам удовлетворение, нося ясна отговорност и за добро и за лошо.
И още нещо – развитието на собствен бизнес ми помогна да приема житейската позиция, че няма нищо сигурно. И това не е страшно. Мисля, че когато човек осмисли, приеме и мине отвъд тази истина, му става много по-леко и придобива по-голям шанс за по-щастлив живот.
Сподели с нас за някои от клиентите на MatchPoint Productions и в какво всъщност е изразява работата ви.
Ние произвеждаме филми, реклами и други аудиовизуални формати. Работата ни се изразава в това, в рамките на определен бюджет, да реализираме по най-добрия креативен начин идеята на сценария и целите на дадено произведение – филм или реклама.
Това е много мащабен и трудоемък процес, който въвлича много участници и изисква много труд, опит, талант, умения, желание, посвещаване, специфичен подход и отношения между хората и не на последно място – адекватно финансиране.
Целият този процес се развива, организира, управлява, контролира и осъществява на теория и на практика от продуцентите. Продуцентът няма работен и почивен ден, той е винаги “на линия”. Този режим е изключително изтощаващ и не всеки го понася. Добрият продуцент за мен е с ум на бизнесмен и душа на артист. Това е моделът, към който аз се опитвам да се придържам.
Спомняш ли си някой забавен и незабравим момент по време на снимки, който искаш да споделиш?
Незабравим е талантът – на режисьорите, операторите … незабравим е професионализмът на екипа, незабравимо е удовлетворението на клиента, незабравимо е усещането за взаимност, добронамереност и доверие между хората, работещи на терена. Незабравими са срещите с актьори, които наистина харесваш.
Най-хубавото и увличащото в моята работа е, че в нея няма само един или два забавни момента. За мен няма снимачен ден без смях. Въпреки безкрайната умора, това е може би една от малкото професии, в които аз мога да функционирам по най-добрия начин и да се чувствам пълноценно, не само професионано, но и в чисто персонален план.
Водиш ли Александър на снимки?
Той е още много малък, но е бил няколко пъти в офиса и на терена. Предстои му тепърва да открие “магията на киното” и цялата тази техника, камери, екрани, копчета и всевъзможни светещи и мигащи неща, към които той проявява особено голям интерес.
Какво би посъветвала майките, които желаят да стартират собствен бизнес, но не знаят как да направят първата стъпка?
Бих ги посъветвала първо да развият вътрешна убеденост и вяра в собствените си умения, труд и късмет и с нея винаги да тушират постоянните и съвсем нормални приливи на несигурност. Да следват знаците и да не пропускат възможностите.
Също така да намерят някого, който да ги подкрепи и да действат смело.
Сам е трудно и плашещо. Особено когато си вече майка. Невъзможността или нежеланието да рискуваш все повече те завладяват. Но когато имаш с кого да споделяш става съвсем друго. При мен този човек беше мъжът ми, който не помръдна нито за миг, въпреки че стоварих върху него всичките си страхове и разклащания в началото. Имаше и няколко приятели, които вярваха в начинанието, тази тяхна безпрекословност също беше важен фактор, и разбира се – майка ми, а после и баща ми, които винаги са ми действали определящо. Имах тяхната благословия и този път повярвах в родителската интуиция за доброто на децата. А тяхното притеснение, присъщо на непредприемчивото им поколение, ме стимулира да направя всичко възможно, нещата бързо да се наредят и да започнат да функционират така, че те да се по-спокойни.
Намирам вдъхновение в… любовта ,изкуството и пътуванията
Не мога без… моите хора
Социалните медии за мен са….вече са категоричен фактор. Невероятен и бърз източник на информация, но плашещо обсебващи и въздействащи
Зоната на комфорт за мен е… в къщи с детето и семейството ми, плажа на Самана Бей, Италия и Ню Йорк-Манхатън. Това са местата, в които се чувствам в абсолютно пълен физически и душевен комфорт.
За контакт с Валерия тук и тук.
Реализирани проекти на компанията може да видите тук.
*Статията е осъществена с патньорството на Matchpoint Productions.
Снимки: Личен архив
