Бъдете различна и истински себе си

Колко често ви се НАЛАГА да лъжете?

Написах тези думи и стъписано се вторачих в тях. Дали да не сложа „налага“ в кавички? се зачудих с идеята, че така ще е „по-правилно“. Не ни се “налага” наистина, нали? Но всъщност – от кога започнах да се питам такива въпроси и съвсем ли се отдалечаваме като общество от ясната разлика между това кое е правилно и грешно? Кое е лъжа и кое не? Кой филтър на снимка напълно променя истинското съдържание и кой не?

Да се лъже е лошо. Няма две мнения по въпроса. Може разбира се, да се отстоява гледната точка, че понякога е по-добре да спестим истината, ако тя ще има негативни последствия. Но дори и в тези хипотетични ситуации говорим за голяма доза лична преценка и липса на единодушен консенсус по отношение на това, дали сме твърдо „за или против“ невинните лъжи.

Всяка лъжа носи своите последствия – както за човека, който я изрича, така и за този, който бива излъган.

През призмата на личните отношения, повечето от нас биха предпочели да бъдат винаги честни и откровени, както и да получаваме същото отношение обратно. Често чувам, а и самата аз съм казвала думите: „Предпочитам да знам истината. Мога да я понеса и е по-добре“.

Статистиката обаче говори друго:

60% от хората признават, че лъжат поне веднъж в рамките на 10 мин. разговор
(Journal of Basic and Applied Social Psychology – source )
80% от жените разкриват, че от време на време казват безвредни полуистини
Средният брой лъжи, изречени на ден от мъжете (към шефове, партьор или колеги) е 6
Средният брой лъжи, изречени на ден от жените (към шефове, партньор или колеги) е 3

Данните са събрани от изследвания, проведени в различни институции и не можах да потвърдя източника за всяка цифра, което ги поставя (слава Богу) под съмнение. И въпреки това, общата тенденция е повече от очевидна.

Изследване на компания LOVEFiLM показва, че 30% от хората лъжат дори за това, че са гледали филма „Кръстникът“. Поради факта, че е считан за класика, а запитаните преценяват, че „трябва“ да излъжат, за да се впишат адекватно в обществените очаквания

Тази почти безобидна „човещинка“ , обаче, има много общо с това

как подхождаме и ръководим бизнесите в днешно време.

Това е важен въпрос и проблем, особено когато става въпрос за старт-ъп, чието лице сте вие на много лично ниво. Пазенето на баланс докато ходим по такова тънко острие е трудно, не само от предприемаческа гледна точка, но и от чисто индивидуална такава.

Когато за първи път поех по пътя на самостоятелния бизнес, изчетох всички основни книги по темата „успех“ и „мисловни процеси“. Покрих популярната „самопомощ“ литература и не една автобиография. С интерес поемах историите и уроците от „най-добрите“, вадех заключения и изграждах своята нова система от вярвания, която да ми помогне да направя това, за което ми бяха запретнати ръкавите.

Ако и вие сте направили същото съм сигурна, че ще се съгласите – след определена критична маса на литература, концепциите започват да се преповтарят … с различни думи.

И така, на преден план винаги излизаше необходимостта да вярваме в идеите си и в образа на това, кои искаме да сме в бъдеще. И тук не става въпрос за обикновено количество рационална вяра, а напротив – за пълното убеждение, че нещо ще се случи и ще бъде, независимо от липсата на факти, които да го подкрепят в настоящия момент.

Историите на Силвестър Сталоун или Арнолд Шварценегер са давани многократно като примери не само за убеденост и вяра, но и като СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ, базирана на това да живееш и да се държиш така сякаш ВЕЧЕ си постигнал това, към което си се стремял, въпреки че още не си.

„Законът за привличането“, който гласи, че привличаме това, за което мислим, под една или друга форма, прелива и преминава в основополагащ за успеха на всяко начинание. Дори литературата, която засяга култивирането на „женска енергия“ и привличане на противоположния пол, обяснява същите принципи.

Нямаше как да не съм съгласна с написаното и да не го прилагам. Несъмнено психическата нагласа е определяща – здрава увереност, борба с негативните мисли и мотивация за действие са в основата на успеха.

Дали има или няма универсални закони на природата, които действат в синхрон, а мисълта ни е енергия, част от всичко това, е все още въпрос на лични убеждения, което е без значение. Това, което започнах да виждам като проблем при употребата на тези принципи е тънката граница между истина и лъжа, вяра и заблуда. Отиваме ли твърде далеч?

От гледна точка на бизнес дейности – автентичността и честното отношение към клиентите ви е задължително. От друга страна – представянето на позитивен и успешен имидж, дори когато сте в изключително затруднено положение, са важни, за да дадете чувството на сигурност.

Когато обаче говорим за вас като личност, която трябва да е в синхрон с имиджа на бизнеса си по всяко време – тогава вече идва една трудност, за която аз не бях академично подготвена.

Получава се една от двете практични и реални ситуации:

Решавате да сте винаги в синхрон с имиджа на успех, който бранда ви изисква:
– не споделяте проблемите, справяте се с всичко сама и поддържате каналите на социалната мрежа тип топ с красиви постове и снимки

– когато вече физически и психически се уморите от натоварването, за няколко дни вдигате ръце, зарязвате работата и не качвате никакви новини в социалните мрежи докато не решите, че е време да се завърнете на „бойното поле“

ИЛИ

Решавате, че не е задължително вие и вашия бранд да са винаги в синхрон:
– като приемате поведението: „който разбира, тук се спира … а ако не – прав им път на потенциални ми клиенти“

И единия и другия подход не постиганат дългосрочен успех. Брандът на бизнеса ви и вие сте свързани и трябва да са в синхрон. Ако искате някой да повярва в идеите или продуктите ви и ако вие самите вярвате в тях трябва да сте собственото си рекламното лице преди всичко. Да представяме обаче, само позитивното и да споделяме само онова, което мислим, че ще бъде прието, харесано и купено, неизбежно размива линията на това, кое е лъжа и кое истина както за нас самите, така и за клиентите ни.

Такъв вид поведение и управление на бизнес е еквивалентът на това как 30% от хората отговарят на въпроса дали са гледали „Кръстикът“ – лъжа. Бизнесът ни става обграден от имидж, който с времето ще става все по-трудно да поддържаме.

Бъдете ИСКРЕНО В СИНХРОН, използвайки честност като основен способ за ефективен маркетинг, а и начин да запазите себе си и психологическото си здраве и устойчивост.

Как да постъпим от тук нататък?

Отговорете си на 5 кратки въпроса и направете нова схема за действие.

Колко лъжи изрекохте през последната седмица/ месец?
За какво лъжете най-често?
На кого казвате тези лъжи?
Какво искате да постигнете чрез лъжата?
За да получите същия резултат – какво друго може да предриемете и какъв различен подход би ви направил по-щастливи?