Днес съм свалила розовите очила и съм стъпила на земята. Предпразнично. Защото не може да си само мечтател – за да постигнеш каквото и да е, нужно е и да си реалист понякога. А реалността не винаги е толкова позитивна, красива и пътят към успеха е доста криволичещ. Днес активно участвах в боядистване на яйцата в детската и случайно чух едно 5 г. момиченце да пита друго – “Кога ще стане готово яйцето? Нямам търпение вече” А приятелката му много бавно и поучително отговори:

Бавно. Защо нищо хубаво не става бързо.

Само на 5, а вече знае. Така е и в живота – пътят към успеха не е кратък и ако ви се струва, че на някой му се получило много бързо, може би не знаете за неговия път, от къде е минал, колко е вървял и какво е преживял. Освен, разбира се, ако няма петролен кладенец в двора, но и тези хора си имат своите трудности.

Когато заминах да работя в далечното ОАЕ на отговорна маркетинг позиция в мениджърски екип само от мъже, съвсем сама – без майка, татко, мъж, даже и без нито една “връзка” – бизнес или лична, мои приятели се стъписаха – как така, до вчера си работеше спокойно в София, изведнъж къде?? Абу какво? Как?! И защото това е въпрос, който получавам доста често, ето тайната. Стана в комбинция от няколко фактора, а именно:

  1. С адски много работа и постоянство. Работя от 19 годишна, от 2-ри курс в Университета. Преди да замина имах вече 8 години стаж, многобройни обучения в чужбина и когато ходих по улиците в София познавах почти всеки в бизнес средите. Все още ги познавам всъщност… Твоето чудо също няма да се случи, ако само седиш и чакаш. Трябват много усилия, последователност, визия, следване на целите. Ежедневно, ежеминутно. Всеки ден трябва да си настроена за успех. Независимо от трудностите по пътя.
  2. Като следвах моя път. Бях избрала да се развивам в автомобилната индустрия и се специализирах в нея. Още имам бензин в кръвта.  В работата си винаги съм търсела нови модели и решения, различни подходи. Учех се от най-добрите.  Които иновират, а не копират.
  3. С мечта. Да, освен работата, нужно е и да си малко мечтател и колкото по-силно вярваш в мечтата си, толкова по-голяма е вероятността тя да се сбъдне. Мечтаех за топла държава, мечтаех за палми, за слънце, за сиеста. За нов свят. За нови култури. Исках приключение, което да ме разтърси и промени. Опитвах се да избягам и от една невъзможна любов с полъх от каналите на Амстердам. И добре ми се получи … бягството имам в предвид.
  4. С щипка късмет и много смелост – да кажеш да на непознатото, различното, да приемеш страха за твой най-близък приятел  и да хванеш момента – защото късметът понякога чука само 1 път. И обикновено чука много тихо, така че трябва да се ослушваш, да грабнеш шанса за ушите, каквото и да ти струва това и където й да те отведе.

И се получи. Без даже да съм планирала или знаела нещо за тази държава, аз вече бях там. Пред шоурума имаше големи палми, зад него пясъчни дюни и огромни къщи, а в почивката между двете смени, която беше 3 часа (сиеста) бях на плаж – на 10 мин. от офиса  и набюдавах изграждането на нов остров, на който малко след това се появи и Формула 1. Докато работех, около мен се изграждаха огромни хотели, канали, острови, чудеса. Точно, както си го бях представяла. Но и за миг не спирах да работя, не исках да се отдам на блажен мързел, карайки последен модел Ферари, което всъщност беше толкова лесно да ти се случи – там. И нищо нямаше да бъде това, което беше, ако я нямаше добрата комбинация от горните 4 фактора.

Мина време от тогава. Но независимо какво правя – дали работя в корпорация или извън нея, винаги помня тези принципи, които рано или късно ме отвеждат към успеха. Обикновено това се случва по-късно, за това се зареждам с търпение и постоянство. Игнорирам безсънните нощи и не забравям мечтите си.

Няма кратък път към успеха.

Понякога можеш да си мислиш, че си успешна и да го разпространяваш навсякъде, като колкото повече го повтаряш, толкова повече си вярваш. Само че, истинският успех, всъщност не е длъжност.

Истинският успех, поне за мен е това, през колко трудности си минала, колко буйни води си преплувала, колко хора си докоснала, на колко си помогнала, колко си повдигнала в нужда и как си останала вярна на себе си и на принципите си. Ако ти предложат днес едно ново Ферари, в замяна на твоите принципи, ще го приемеш ли? А това за теб успех ли ще е?  Не отговаряй, ако твоите принципи се свършват с това, да имаш Ферарито на всяка цена. Ако е така – това е най-лесното.

Обаче светът е шарен, а хората са различни. Някои си мислят, че е възможно да успееш и като минеш напряко. Характеризират се основно, макар и във вариации с :

  • Липсата на въображение и идеи. Много по-лесно е да се вземе на готово, защо да се мисли. Като резултат, обаче, заблуждаваш единствено себе си и никой друг.
  • Мързелът. Ах този мързел. Колко го мразя. И не говоря за пролетната умора, която идва при всеки (при мен с пълна сила), а за перменентно състояние на отказ да действаш. Или да се променяш.
  • Безцелното и нон стоп говорене, от което понякога ти се иска да се изключиш, не само защото е безмислено и не можеш да се вредиш, но и защото заменя наличието на действие. Забелязала съм следната право-пропорционална зависимост в бизнеса и не само – колкото повече говориш, толкова по-малко действаш. Да говориш много и правиш по-малко се оценява в редица ситуации и кариери, за които сигурно и вие се сещате. И като представител на другата порода – действащите, допирните ни точки обикновено са кратки и подобни на магнита – отблъскващи.

И сега, след това кратко лирично отклонение, отивам да видя дали са станали яйцата, защото всичко хубаво става… бавно.

 

User Avatar

Силвия Трифонова

Mайка на три деца, основател на Her Startup

More Posts

Follow Me:
LinkedIn