Днес съм свалила розовите очила и съм стъпила на земята. Предпразнично. Защото не може да си само мечтател – за да постигнеш каквото и да е, нужно е и да си реалист понякога. А реалността не винаги е толкова позитивна, красива и пътят към успеха е доста криволичещ. Днес активно участвах в боядистване на яйцата в детската и случайно чух едно 5 г. момиченце да пита друго – “Кога ще стане готово яйцето? Нямам търпение вече” А приятелката му много бавно и поучително отговори:
Бавно. Защо нищо хубаво не става бързо.
Само на 5, а вече знае. Така е и в живота – пътят към успеха не е кратък и ако ви се струва, че на някой му се получило много бързо, може би не знаете за неговия път, от къде е минал, колко е вървял и какво е преживял. Освен, разбира се, ако няма петролен кладенец в двора, но и тези хора си имат своите трудности.
Когато заминах да работя в далечното ОАЕ на отговорна маркетинг позиция в мениджърски екип само от мъже, съвсем сама – без майка, татко, мъж, даже и без нито една “връзка” – бизнес или лична, мои приятели се стъписаха – как така, до вчера си работеше спокойно в София, изведнъж къде?? Абу какво? Как?! И защото това е въпрос, който получавам доста често, ето тайната. Стана в комбинция от няколко фактора, а именно:
- С адски много работа и постоянство. Работя от 19 годишна, от 2-ри курс в Университета. Преди да замина имах вече 8 години стаж, многобройни обучения в чужбина и когато ходих по улиците в София познавах почти всеки в бизнес средите. Все още ги познавам всъщност… Твоето чудо също няма да се случи, ако само седиш и чакаш. Трябват много усилия, последователност, визия, следване на целите. Ежедневно, ежеминутно. Всеки ден трябва да си настроена за успех. Независимо от трудностите по пътя.
- Като следвах моя път. Бях избрала да се развивам в автомобилната индустрия и се специализирах в нея. Още имам бензин в кръвта. В работата си винаги съм търсела нови модели и решения, различни подходи. Учех се от най-добрите. Които иновират, а не копират.
- С мечта. Да, освен работата, нужно е и да си малко мечтател и колкото по-силно вярваш в мечтата си, толкова по-голяма е вероятността тя да се сбъдне. Мечтаех за топла държава, мечтаех за палми, за слънце, за сиеста. За нов свят. За нови култури. Исках приключение, което да ме разтърси и промени. Опитвах се да избягам и от една невъзможна любов с полъх от каналите на Амстердам. И добре ми се получи … бягството имам в предвид.
- С щипка късмет и много смелост – да кажеш да на непознатото, различното, да приемеш страха за твой най-близък приятел и да хванеш момента – защото късметът понякога чука само 1 път. И обикновено чука много тихо, така че трябва да се ослушваш, да грабнеш шанса за ушите, каквото и да ти струва това и където й да те отведе.
И се получи. Без даже да съм планирала или знаела нещо за тази държава, аз вече бях там. Пред шоурума имаше големи палми, зад него пясъчни дюни и огромни къщи, а в почивката между двете смени, която беше 3 часа (сиеста) бях на плаж – на 10 мин. от офиса и набюдавах изграждането на нов остров, на който малко след това се появи и Формула 1. Докато работех, около мен се изграждаха огромни хотели, канали, острови, чудеса. Точно, както си го бях представяла. Но и за миг не спирах да работя, не исках да се отдам на блажен мързел, карайки последен модел Ферари, което всъщност беше толкова лесно да ти се случи – там. И нищо нямаше да бъде това, което беше, ако я нямаше добрата комбинация от горните 4 фактора.
Мина време от тогава. Но независимо какво правя – дали работя в корпорация или извън нея, винаги помня тези принципи, които рано или късно ме отвеждат към успеха. Обикновено това се случва по-късно, за това се зареждам с търпение и постоянство. Игнорирам безсънните нощи и не забравям мечтите си.
Няма кратък път към успеха.
Понякога можеш да си мислиш, че си успешна и да го разпространяваш навсякъде, като колкото повече го повтаряш, толкова повече си вярваш. Само че, истинският успех, всъщност не е длъжност.
Истинският успех, поне за мен е това, през колко трудности си минала, колко буйни води си преплувала, колко хора си докоснала, на колко си помогнала, колко си повдигнала в нужда и как си останала вярна на себе си и на принципите си. Ако ти предложат днес едно ново Ферари, в замяна на твоите принципи, ще го приемеш ли? А това за теб успех ли ще е? Не отговаряй, ако твоите принципи се свършват с това, да имаш Ферарито на всяка цена. Ако е така – това е най-лесното.
Обаче светът е шарен, а хората са различни. Някои си мислят, че е възможно да успееш и като минеш напряко. Характеризират се основно, макар и във вариации с :
- Липсата на въображение и идеи. Много по-лесно е да се вземе на готово, защо да се мисли. Като резултат, обаче, заблуждаваш единствено себе си и никой друг.
- Мързелът. Ах този мързел. Колко го мразя. И не говоря за пролетната умора, която идва при всеки (при мен с пълна сила), а за перменентно състояние на отказ да действаш. Или да се променяш.
- Безцелното и нон стоп говорене, от което понякога ти се иска да се изключиш, не само защото е безмислено и не можеш да се вредиш, но и защото заменя наличието на действие. Забелязала съм следната право-пропорционална зависимост в бизнеса и не само – колкото повече говориш, толкова по-малко действаш. Да говориш много и правиш по-малко се оценява в редица ситуации и кариери, за които сигурно и вие се сещате. И като представител на другата порода – действащите, допирните ни точки обикновено са кратки и подобни на магнита – отблъскващи.
И сега, след това кратко лирично отклонение, отивам да видя дали са станали яйцата, защото всичко хубаво става… бавно.
Trackbacks/Pingbacks