Помните ли Валентина Долмова? В началото на Her Startup тя се включи много активно както със съвети в рубрика Мотивация, така и с представянето на още новата тогава платформа у нас. По това време Валентина (Ина) работеше почти денонощно в голяма банка в Лондон, като пътуванията й до България бяха глътка свеж въздух и време за почивка и среща с приятели и роднини.

Съвсем наскоро Ина направи голямата крачка, като остави Лондон и престижната си работа там, за да се завърне в София, където да развива собствения си бизнес. Изключително съм щастлива, защото отново ще може да се виждаме по-често и да ни гостува тук. Днес тя разказва за пътя си обратно в България, нейните предизвикателства, каква е нейната дейност и още… А целият ни разговор проследете тук:

От Лондон до София – как и кога направи прехода?

През декември 2018 година направих крачката да се върна в България. Преходът е скорошен и все още съм в процес на адаптация и изживяване на много нови или забравени емоции, което е доста стимулиращо с новостите, които носи.

Един обичаен билет до София, купен както обикновено за празниците, се превърна в „причината“ да задействам всичко. Гледайки за пореден път, поредната бордна-карта, нещо в мен тихо и спокойно реши, че този път посоката ще е еднопосочна. Нямаше шум или трудности.

Както и при много други големи решения или пък отстрани погледнати „успехи за една нощ“, моето решение се случи на пръв поглед „изведнъж“, но в никакъв случай не и без предходните години на размисли, обсъждания и пътеки, които ме доведоха до тук.

Бях малко изненадана и приех за позитивен знак, че 10 години се събираха с огромна лекота в един куфар и малко картон.

Причините да направя крачката са много, но като главна водеща, мисля няма да изненадам дамите, четящи тези редове – винаги е била любовта под една или друга форма.

Преди години заминах за Англия колкото за себе си, толкова и за да последвам тогавашна любов. Решението след толкова време отново да събера живота си в кашони с тиксо, също беше свързано с любовта, независимо, че вече практицизмът присъстваше по-силно.

Любовта към семейството ми, до което исках да бъда повече. Отдалечаване от любовта, която пък не се получаваше. Беше време да се погрижа за щастието си. И не на последно място, любовта към това да се предизвиквам, да градя и да допринасям, което дава смисъл на моя личен живот и път.

Какво е новото около твоята професионална реализация тук?

Случват се много вълнуващи неща през последните само три месеца. Аз и отборът ми работим усилено зад кулисите, за да направим така, че компанията, която създадох през 2014 г. в Англия да има възможност да допринесе и тук. Ina Life Coaching International Ltd. (ILC) („Ай Ел Си Интернешънал“) е организация, която се занимава с коучинг и организационна психология, като се фокусираме върху решаване и облекчаване на трудностите при предприемачи, и подпомагаме развитието на т.нар. „високо-ефективни“ хора. При тях стресът, натоварването и личностните характеристики имат рамки, нетипични за много други. Знам, че за голяма част от Вас това не е тайна, тъй като повечето имате опит със създаването на нещо свое, и с градежа на самостоятелен бизнес, проект и/или инициатива.

За последните месеци ILC порастна и имаме повече квалифицирани коучове, които са част от екипа, покривайки различни сфери на експертиза както в България, така и в Англия. Не само се разрастваме, но и вече сме регистрирани тук, с което се гордея. Не защото е ужасно трудно да впишеш в търговския регистър едно ООД, а защото за мен е значимо, че стъпваме на двата си крака „вкъщи“.

И, докато търчим в много посоки, най-важното остава, че сме вече отворени за коучинг сесии с индивидуални клиенти тук на живо, а не само по телефон или скайп. Това само по себе си е страхотно! 

Каква е разликата да предлагаш услугата Life Coach в Англия и България?

Материята, с която работя изисква доста разясняване и още много популяризиране, за да стане сфера, което хората приемат с отворено отношение. Това не е характерно само за България, а и като цяло за индустрията, така че не бих искала да обобщавам, че само тук е така. Просто на наша почва е малко по-засилено и има малко повече открита стигма, и критичност, но не-виждам нищо нередно в това. От нас се изисква да вършим работата си много добре, и ако го правим, вярвам, че останалото ще се нареди.

Това, което прави предлагането наистина по-различно тук е, че самият термин „лайф коучинг“ за много хора звучи отдалечено и неясно. Трудно се обяснява ползата от една психологично-базирана практика, на някого, когото си изгубил от „здравей“.

Вярвам, обаче в смисъла и ползите от това, което правим и този конкретен фактор е нещо, чието решение трябва да намерим. Хората, които се сблъскват с практиката за първи път имат право на въпроси и недоверие.

И последната, може би най-основна разлика за момента е, че вече има сравнително известни личности, които биват асоциирани с коучинг, а те не практикуват такъв. Поради това, че практиката у нас е все още сравнително нова, а навлиза бързо, с внесени, не-адаптирани или силно разнородни схеми с частични елементи на коучинг, се получава една особеност на средата.

Принципите на коучинга и неговата методологията наблягат на нещо много важно и мощно – а именно да се даде огромно поле за изява на личността, без да се дават съвети или какво и как да се прави. С това бих искала да се огранича в тази конкретна тема, но определено е различно от Англия.

Какви проблеми решавате? 

Ще се опитам да съм възможно най-конкретна, въпреки, че материята е малко по-сложна по същество.

Какви проблеми решаваме (при личните сесии) помагаме когато човек е изгубил посоката си и/или не е сигурен какви са конкретните следващи стъпки, които да предприеме в живота. Правилният механизъм за помощ сме и когато някой е изправен пред големи решения (например кариерен кръстопът, избор на държава и т.н.), когато някой е неудовлетворен от работата си или отношенията си с колеги и т.н., когато човек иска да постигне голяма цел, но тя му се струва непостижима или нереалистична. Работим с хора, които са в старт-ъп средите или такива с малък бизнес, тъй като както споменах там проблемите и стресът са от много различен характер в сравнение с онези от нас, които са в корпоративния свят (например: изолацията при работа от вкъщи, всекидневната само-инициативата, приоритизация, стресът при мулти-таскинг-и много други). Помагаме, когато липсва мотивация или самочувствие. Има и много много други сфери, които човек носи със себе си, когато идва на сесия, но се надявам, че това Ви дава правилната първа индикация.

Нишите ни:
Аз специализирам в работата с горе-посочените хора и проблеми. Колегите ми, част от екипа на „Ай Ел Си“, специализират в други сфери като „връщане след майчинство“ и справяне с определени вид фактори, които придружават това, „процесът на инвитро процедурите и работа повреме на емоционалните трудности“, както и коучинг работа с неправителствени организации, обучение на учители, комуникацията между отбори, и други.

Онова, което е общо между нас, различните коучове в компанията, е че държа всеки от специалистите, които избирам да е минал лично през „сферата си на експертиза“, т.е. всеки един от нас може да практикува и да бъде ефективен в различни ниши, в които е необходима подкрепа, но преминаването през ситуация от първо лице намирам за важно. Искам хората, с които работим да знаят, че всеки е сложил теорията на практика и не подценяваме усилията и трудностите, през които се минава, а напротив, имаме двойно по-силно уважение към всеки, на които помагаме, защото реално знаем какво означва това за него.

Какви са бъдещите ви планове за развитие у нас?


Искам да станем лидер в коучинг услугите, като България е един от пазарите с амбиция да бъде център за старт-ъпи и предприемачество. Успешният бизнес и психологията не са две отделни звена, а напротив – това са двете страни на една и съща монета, които работят синхронизирано. Има нужда от професионалисти в сферата и конкретно в тази ниша, а моят опит е ценен.

Какво за теб е балансът?

Балансът за мен е да успея да сложа във всяка от различните кошници, които нося, толкова тежест, колкото ме прави щастлива в конкретния етап от живота ми. Понякога работата може да вземе 80% от тежестта (фокусът и времето ми), друг път да вземе само 5%. Но баланс намирам тогава когато давам 80-те процента с ясното желание, целенасоченост и комфорт с това. Не е нужно всяка седмица или ден да бъдат „балансирани“ с 50:50 разпределение на дейностите.

 

>>Прочетете също: Бавно. Защото нищо хубаво не става бързо.

 

На какво те научи Лондон през последните няколко години?

Прекарах голяма част от съзнателния си живот в Лондон и израстнах с културата, която Англия даде на всички нас, учили и работили на острова. Благодарна съм и обичам тази глава от живота си много, както и града. Лондон ме научи на това да работя здраво. Научи ме да комуникирам с хората ефективно, с по-голяма сдържаност и по-малко натоварване с изблици на лична емоционалност. Научи ме на повече толерантност, определено. Показа ми и многократно, че няма значение дали се намираш на най-високия и лъскав небостъргач – може да си нещастен или щастлив – всичко зависи от мен. Научи ме и да не съм толкова скромна, колкото преди смятах, че „трябва да бъда“ , както и на това да не се срамувам от поемане на отговорност към собствените ми мечтите, като ги изричам. Научи ме и да не страня от това да се състезавам. При жените очакването да сме по-скромни и мили като че ли присъства повече от колкото при мъжете, научени от по-малки да мерят сили, да играят спортове, където има значение кой е победител… на мен ми трябваше време да призная, че не е вярно, че „не обичам агресивните, конкурентни среди“, а просто имам естествен страх от това да не успея, с който да се справя. Лондон ме научи и да не приемам нещата лично. Показа ми, че съм точно толкова специална и важна, колкото и заменима. Това ми даде свобода от един особен вид, която ценя. Градът и англичаните разшириха разбирането ми за това, какво е възможно и че човек трябва да мечтае по-мащабно. Не на последно място – разшири знанията ми за света, за различни култури, които се събират в едно.

Ако някога срещнеш Златната рибка, какво ще си пожелаеш?

Златна рибке, ако имам право само на едно желание, моля те за световен мир и огромна любов за всички. Така де, не искам да хабя желанието си за нещо по-малко, ако тя може. 

 

сутрин не можеш без…
мога без всичко… Не пия кафе от конкретна чаша, ако няма и кафе – ок. Не закусвам задължително, не ходя задължително на спорт, не ми е нужен веднага телефон. Способна съм да излязла 5 мин. след като съм отворила очи и да пропусна душа, въпреки че го обичам… лесна съм в това отношение.

любимата ти далечна дестинация е…
О, много труден въпрос… не съм била в Аляска и Канада, но си мисля, че като отида ще ми станат любими от гледна точка на природата! Обичам в здравословни количества Малдивите, Барселона, Мадрид (въобще Испания, като че ли)… обичам много ски курортите по принцип (за съжаление не българските толкова). Но там наистина цъфвам. О, и Швейцария – една разходка из планините е винаги добра идея.

Размечтах се… 

Може да се свържете с Ина на нейната Фейсбук страница или тук.

 

Силвия Трифонова

Mайка на три деца, основател на Her Startup, консултант комуникации, дълги години маркетинг & PR на международни иновативни брандове в България, a по-късно и за 13 държави в Близкия Изток

More Posts - Website

Follow Me:
LinkedIn