Разкажете за вас

Ние сме Александър Николов, Димитър Панайотов, Емилия Найденова, близначките Йоанна и Цвети Любенови и, разбира се, десетина баби, без които още щяхме да се чудим и маем как да започнем. Повечето сме в средата на 20те – 25 или 26-годишни, докато моята баба Веси (най-добрият тийм мениджър) е на 72.

Аз съм завършил фотожурналистика в University of the Arts London, Димитър – журналистика в СУ, Еми – Българска филология, а близначките – реклама във Виена.

С Димитър се запознахме през 2012г. и скоро след това започнахме да работим по различни проекти, основно медийни. С Еми учихме заедно по време на магистратурата ни при проф. Нели Огнянова, а с близначките сме дългогодишни приятели – още от гимназията във Варна.

Ядрото на екипа сме баба Веси, Митко, Еми и аз. Митко и Еми се заеха с текстовата част по проекта, както и маркетинга, с баба Веси избирахме прежди и плетки, а тя също се нае с нелеката задача да намери още жени, които да плетат, като е и стриктен качествен контрол. Йоанна и Цвети ни помогнаха с идеи, избора на шрифтове, направиха ни лого, докато аз поех визуалната част, координацията, изработката на сайта и започнах постепенно да решавам повечето скрити проблеми по започването на бизнес проекта.

Защо социален проект?

Първата версия на “Plet” се роди преди 3-4 години, докато бях още в университета. Тогава учихме основно за фотоистории и разкази. Още тогава знаех, че „Plet“ трябва да е нещо повече от шал, изплетен от възрастни жени. „Plet“ трябваше да е „История вплетена в шал“, фото проект, разказващ за селото. Именно затова, ние решихме да не предлагаме просто физически продукт, а да позволим на хората да се потопят в света на жената, която го е направила чрез персоналната фотоистория, която се намира във всяка кутия. Скоро ще започнем да показваме и още истории от българското село, които няма да са свързани само с плетене, а с ежедневието на хората. „Plet“ е планиран като многослоен проект, като важна част от него е да осъществим връзка между поколенията – предлагаме качествен и съвременен продукт със семпъл и модерен дизайн, представен по красив начин, но изплетен от жени, за които новите технологии са извън семплия им начин на живот.

Защо социален, защото това е отговорност към обществото. Основният принцип, по който работим е, че не е правилно само да взимаме от хората, трябва и да даваме на тези, които имат нужда.

Едно от най-важните решения беше да позиционираме „Plet“ така, че да не предизвикваме съжаление. Целта на „Plet“ е да каже, че просто даваме възможност на бабите да правят това, което искат и за честния си труд ще получат честно възнаграждение и това, че те са заслужили да им помогнем, защото те помагат на нас – просто симбиоза.

Насочени сме изцяло към интелигентни и образовани хора, на които няма нужда да казваме каква е ситуацията в България с възрастните хора, всичко ни говори за нея.

Как стартирахте и какви бяха мотивите ви?

Като всяко начало, стартът беше труден и умишлено късен. Този сезон решихме да пуснем тестово проекта, за да видим как ще се приеме в България, да получим обратна връзка и да предложим нещо по-добро следващата зима.

Започнахме късно поради ред причини, първата, но не и най-ключовата, е финансова – правим всичко с наши средства. Следващата е производствен капацитет. Тъй като продуктът е изработен ръчно, а жените са възрастни и малко на брой, не искахме да започваме в началото на зимата въпреки че имахме тази възможност. Щяхме много да ги натоварим и да отнемем част от удоволствието, което им дава плетенето. Друг проблем беше изборът на прежда. Държахме целият цикъл да е затворен в България и изборът на качествена българска прежда не беше лесен. Имаше много варианти за много добра такава, произведена в Турция и на много по-ниска цена, но ако го бяхме направили, щяхме да отнемем важен за нас елемент от идентичността на „Plet“. Това решение доведе до по-висока цена на крайния продукт, но удовлетворението, че предлагаме бутикови изцяло български шалове, които не са масово производство, е по-важно за нас.

Визуалната ви идентичност, снимките и интернет страницата са запомнящи се. До колко е важно това при стартирането на бранда ви и кой се грижи за тях?

Това, как да представим „Plet“ визуално беше един от най-важните елементи, поне лично за мен като фотограф. Снимките трябваше да са с атмосфера, подхождаща за целия бранд и да доразвиват неговата идентичност, докато уеб страницата трябваше да е съвременна и възможно най-технологична. Първата среща на нашите потребители с „Plet“ е чрез нашия сайт и неговата мисия беше да успеем да ги задържим като предложим качествено съдържание – комбинация от текст, фотография и дизайн. Интересен факт за снимките е, че не са правени в постановъчна среда – всичко е така както си е по принцип, част от бабите заеха, че ще бъдат снимани и се бяха подготвили (облекли с най-хубавите си дрехи), докато другите ги изненадахме.

 

Какви са предизвикателствата пред вас при развитието проектa?

Основен проблем е възрастта на част от жените – някои от тях имат нормалните за тези години проблеми, не виждат добре и се уморяват бързо. За това правим всичко възможно да не ги натоварваме прекалено. Не им поставяме цели – всяка баба работи, когато поиска и по колкото поиска. Eдинственото, на което твърдо държим, е безкомпромисно качество в изработката. Решихме, че вместо да засипем с работа малък брой жени, можем да разпределим работата на повече хора. По този начин хем включваме повече баби и увеличаваме социалната значимост на проекта, хем, който желае и има възможност може да плете повече.

Друг проблем, който идентифицирахме, е достигането до най-бедните региони като Северозапада, накъдето искаме да се насочим, но когато не си местен достъпът е ограничен. Въпреки това вече сме изготвили план за действие и се надяваме постепенно и поетапно да обхванем различни части от страната.

Как откривате бабите, които да се включат с плетива и от къде са?

За сега повечето от жените са от с. Гурково (Балчик) – селото на моята баба. Тя ни помага много, защото познава много от жените и знае кои и колко добре биха се справили. Друг регион, откъдето също има няколко жени е Плевенско, а скоро започваме разширение, защото имаме нужда, а и много от хората, до които достигнахме започнаха да ни препоръчват техните собствени баби. Все още основният начин да намираме нови хора е чрез препоръка на приятели и познати.

Разкажете някоя запомняща се история на баба, която е представена от вас?

Повечето от бабите са съвсем обикновени хора – обичат живота на село, а като ги посети някой е събитие за тях. По-интересна е историята на баба Маринка. Тя е била зоотехноложка в тогавашното ТКЗС и страшно много обича животните. Има три кучета и над десет котки. Като влезеш на двора, навсякъде бягат котки, но стоят само навън. Вътре е чисто до педантичност. Всички хора я уважават и определят като изключително добър човек. На времето мъжът ѝ искал да стане художник – изрисувал местното политбюро, но дошъл някакъв кмет от друг град и му казал, че не става. Той взел, че се отказал и сега на 80 години признава, че това е най-голямата му грешка. Иначе домът на баба Маринка е покрит от дърворезба (направена от мъжа ѝ). Преди няколко месеца им занесох техните снимки – бяха много щастливи и изключително благодарни.

Държите само на качествени материи за изработка на изделията. Разкажете повече.

Задължително условие за нас беше да използваме единствено качествени материали и затова се спряхме основно на мериносовата вълна – добър и сравнително по-достъпен естествен материал. Голяма част от хората знаят за множеството нейни предимства като мекота и лекота, чудесна регулация на телесната температура и антибактериални свойства – с „Plet“ искаме да предложим комбинация от физическа и душевна топлина.

Другият материал, с който работим, е в съотношение 50% мериносова вълна и 50% полиестер. Избрахме тази комбинация заради много по-ниската цена на полиестера и по-ниската крайна такава, издръжливостта на материята – по-дългото запазване на цвета след многогодишна употреба и вариациите от цветове, които ни предложи конкретната прежда.

Как решавате какви дизайни да предложите с бабите?

Всеки наш дизайн започва на хартия като съотношение на цветове и форма. След това следва консултация и експертно мнение на жените – баба Веси и леля Ванче. Те казват кое е възможно да се реализира и кое не. Следва промяна на първоначалния дизайн ( ако е нужно) и избор на плетка, подходяща за него.

Друго, което правим, е да дадем свобода на бабите да експериментират и да бъдат креативни, като работят само по наши насоки и с предоставена комбинация от цветове – 70% от опитите са успешни, а бабите радостни, че са дали още повече от себе си. Чувстват „Plet“ като нещо тяхно, което е на 100% вярно – ние правим лицето, а те са ръцете и душата.

За връзка с Plet тук в социалните медии тук и в Instagram @Pletknitting 

Ако и вие желаете да представите бранда си при нас, пишете ни тук.

Her Startup

Her Startup е с мисия да свързва, вдъхновява и дава практични знания и мотивация на настоящи и бъдещи български майки със страст към предприемачеството

More Posts - Website