В световната седмица на кърменето наш гост-автор е Maternea – специализирана грижа за кожата през бременността и след раждането. Maternea разговаря с акушерката Тони Калушкова, изградила успешното Училище за Родители във Велико Търново – Happy Mums. Какви са били предизвикателствата пред нея, за какво е мечтала като малка, как развива дейността си в България и какво я мотивира да не се отказва, може да разберете тук.

Maternea: Разкажи с няколко думи за теб

Тони: Завърших акушерство през 1988 г. във Варненския институт – ИПЗК „Ненчо Николаев“, а днес – Медицински колеж към МУ гр. Варна. Според баща ми, аз трябваше да бъда лекар – това беше мечтата му за мен. Да си призная честно, с биологията нямах проблем, но химията определено не беше моята страст.

За да не го разочаровам, реших все пак да „се стегна” и да кандидатствам за фелдшер в медицинското училище в нашия град. Изкарах много висока оценка – почти отличен, но се оказа, че не бях в класацията.  Прехвърлих оценката си във Варна и кандидатствах акушерство. Приеха ме веднага.

Не съм съжалявала за този избор нито за миг.  Може би още тогава съдбата ми е дала знак. Акушерството е магия и привилегия! Това е професия, която не можеш да работиш просто така! Или си в нея, или това не е за теб.

В годините непрекъснато надграждах обучението си – взех бакалавърска степен по социални дейности, а от тази година съм магистър по управление на здравни грижи. Сертифициран инструктор съм за подготовка за раждане към ЕNCA (European Network of Childbirth Associations), имам сертификат за инструктор по програмата на д-р Карп  „Най-щастливото дете“, преминала съм обучение за консултанти по кърмене към Национална асоциация подкрепа за кърмене. Заместник председател съм на Асоциацията на Българските Акушерки. Участвала съм в много международни и наши конференции по акушерство.

Maternea: Имала си смелостта и свободата да тръгнеш от нулата, а днес си уважаван експерт. Кое те мотивира да започнеш и по-важното – да не се откажеш?

Тони: Първото ми решение да тръгна в частния сектор беше през 2001 година, когато влезе в сила здравната реформа. Тогава голяма част от акушерките в „Женска консултация“ бяха съкратени и аз бях една от тях. Oще тогава чувствах неудовлетворение от това, което ми беше позволено да правя като акушерка и непрекъснато търсех възможности за развитие и реализация в други сфери. 

И така, заедно с моя приятелка – фелдшер, решихме, че все пак ще останем в сектора и създадохме първия в нашия град медицински център за профилактика и лечение на остеопороза. Купихме остеометър и поканихме няколко добри специалиста от града да работят с нас.   Бяхме първият център в града, в който имаше ехограф с цветен доплер. Към центъра се присъединиха и нови специалисти и екипа се разрастна.

По това време основната ми работа беше свързана с маркетинг, намиране на пазар на услугите, които предлагахме, реклама и т.н. Акушерката в мен беше „приспана“ за период от почти 10 години.

Истината е, че през цялото това време на търсене, аз винаги съм мечтала да работя като акушерка – да бъда близо до жените, да ги подкрепям, да се грижа за бебетата. Това беше и е моята страст! За съжаление,  у нас от доста дълго време ролята на акушерката е сведена до това да попълва медицинска документация, а в болниците – да изпълнява назначенията на лекар. Нямаме правомощия да вземаме самостоятелни решения и да проявяваме инициативност. Това не е моята визия за акушерство.

Идеята за център за предродилна подготовка или както е по-популярно у нас „Училище за родители“ отдавна зрееше, но все го отлагах поради някакъв необясним страх. От това как ще се приеме сред жените, дали ще мога да им предам информацията без да ги „изплаша“ и все такива неща. Като се сетя за тези мои опасения, днес ми става малко смешно. Тези страхове всъщност си имат своето обяснение. Обучението на акушерките, а и на лекарите у нас, е насочено основно към патологията и към това какво и как го правим, ако нещо се обърка.

А в центъра за родители основната ми задача бе да представя информацията по начин, който да е достъпен до разбирането на жените без да ги стресирам. Напротив – идеята на тази дейност е да създадеш спокойствие у бременната жена и нейното семейство, да се елиминира доколкото е възможно насадения с години страх от раждането. Именно страхът е този, който прави процеса болезнен. И така, през 2009 г. реших, че все пак ще го направя и създадох Център Happy Mums. По онова време почти нямаше такива центрове у нас. Прекарах много часове пред компютъра, за да разбера как го правят по света и да адаптирам практиките за нас.  Непрекъснато се изненадвах колко „прости“ са нещата и как само с разбирането на физиологията на телата ни, ние можем да направляваме в положителна насока раждането, кърменето или пък да направим живота с бебето много лесен и приятен. Научих много нови и напълно противоположни неща на това, в което бях обучавана за раждането и за кърменето. Започнах да ходя на курсове, да посещавам наши и международни конференции свързани с бременността, раждането и родителството. Дори открих отговори за себе си. Въпреки, че съм акушерка и съм била обучавана в кърмене, аз самата не съм кърмила децата си. Причината се оказаха старите и грешни съвети от онова време. Открих, че това е моя начин да работя с жените и семействата. Всеки път, когато някоя от жените, преминали курса, ми се обади щастлива да съобщи, че е родила, както и да ми каже, че това никак не е било страшно, аз се чувствам все по-мотивирана да продължа. Ето това е причината да не се откажа!

Maternea: Много голяма част от дипломираните акушерки в България напускат страната поради липсата на реализация. Ти обаче реши не само да останеш, но и да работиш за положителната промяна тук. Защо избра този, за по-голямата част от твоите колежки, по-труден път?

Тони: Да, този път наистина е труден! Липсва строга стройна система от правила и права за акушерките. Би могло да се каже, че в сферата, в която работя, цари анархия. Ето какво имам предвид. България е член на ЕС от много години. Според евродирективите, акушерката е високо квалифициран специалист и има право на самостоятелна практика. У нас не е така. Като активен участник в борбата за повече права и самостоятелност на акушерската професия, смея да твърдя, че изпитваме нужда от повече внимание, както и воля на отговорните институции. Много от чисто акушерските дейности у нас се изпълняват от лекари. Такива примери са наблюдението на нормална бременност и водене на нормално раждане.

В страните с добри здравни системи – Франция, Англия, Италия, скандинавските страни и много други, моделът е точно обратен. Водеща роля за нормалната бременност и раждане е поверена на акушерките. Единствено когато има патология и усложнения, жената се насочва към лекар. И знаете ли защо? Не само, защото акушерките са много добре подготвени специалисти, а защото е по–евтино за здравеопазните им системи. И там акушерките и лекарите работят като екипи – на равни начала и според правомощията и компетенциите на всеки, а не в подчинение, както е при нас. Ще ви разкажа малко за сферата, в която аз работя. Наричам я предродилната подготовка на двойките. Казвам „на двойките“, а не само на бременните, защото бременността и раждането са семейни събития, а не такива, които касаят само жената. Бащите са много важни и те са съществена част от процеса за това жената да има леко раждане и бързо възстановяване. Дори и кърменето в много голяма степен зависи от това, дали жената получава подкрепата на своя партньор или не. 

Предродилната подготовка в страните с добри практики се прави в малки групи и най-често се води от акушерки или мултидисциплинарни екипи от акушерка, психолог и т.н. Тези подготовки се финансират от здравните каси, а в някои скандинавски страни е въведена практика жените, които не са преминали през такива курсове, да заплащат по-висока цена за раждането си. Ще обясня защо. При една неподготвена и изпитваща страх жена, е по-вероятно да се наложат медицински интервенции и процедури. Това в последствие води до допълнителни финансови разходи за болницата.

Maternea: Създала си училище за Родители във Велико Търново – Happy Mums. Кои са основните неща, на които учите младите родители?

Тони: Най-важният урок, който се опитвам да предам на бъдещите родители е, че бременността и раждането са естествени и физиологични процеси, а не болестни състояния.

Помагам им да опознаят и да разбират телата си. Стимулирам ги да вярват в собствените си възможности да преминат през раждането по най-добрия за тях начин.

Уча ги да не се страхуват. Съветвам ги да говорят и общуват с бебето, докато то е все още в коремчето. Кърменето е лесно, стига да знаят къде са “подводните камъчета” и да ги избягват. Целя да ги подготвя за раждането и посрещането на бебето, като за най-важната среща в живота им!

Съветът ми към бъдещите мами е да се доверяват повече на татковците – те са много добри с бебетата! Съветът ми към татковците е да не се сърдят на половинките си, когато са избухливи и нервни през бременността или след раждането. Това се дължи на бурята от хормони. Нека да ги подкрепят и да бъдат техен приятел – това е в основата на доброто родителство. 

Maternea: Колко родители са посетили сесиите на Happy Mums от неговото откриване?

Тони: Честно казано, не ги следя от самото начало. Но по груби сметки за осем години, около хиляда семейства са посетили груповите ни курсове. Ако добавим и безплатните срещи в училището, може би стават 5,000 бъдещи и настоящи родители.

Maternea: Aко една жена очаква да роди за първи път и емоциите й са противоречиви, какво би я посъветвала?

Тони: Бих я посъветвала да поговори с нас.  Имаме такива случаи, в които жените идват изплашени и стоят свити на дивана и след участие в курса и в групите ни звънят щастливи, за да ни кажат, че вече са родили – при това нормално и не е било страшно.

Имахме жена, която беше в напреднала бременност, но не беше сигурна дали иска детето. Нямаше шанс за аборт, именно поради напредналата бременност. Поговорихме, отделихме й време, успокоихме я. Така предпазихме и мама, и бебе от негативните преживявания. Ето това са нещата, които ме карат да продължа и да не се откажа! Не мога да кажа, че ми е лесно. Срещам доста трудности, но продължавам.

Maternea: Каква искаше да станеш като малка?

Тони: Винаги съм имала симпатии към медицинската професия. Майка ми е разказвала, че като ме е водела в парка, винаги се оглеждала за количка с бебе в нашата посока – само така доброволно съм позволявала да ме прибере вкъщи. Вероятно акушерството и работата с майките и бебетата, са били заложени в мен още от дете.

Денят ми започва с… Кафе и хиляди идеи за това, какво още може да се направи, за да стане Happy Mums още по-добро място за майките и бебетата

Не мога без… Семейството и приятелите си. Ценя много всеки момент, в който сме заедно.

Мечтая за… Времето, в което акушерската професия ще е престижна и уважавана у нас, а жените ще раждат без страх.

Статията е осъществена с партьорството на Maternea –  специализирана грижа за кожата през бременността и след раждането.