Днес любимото таралежче на Бочко ни гостува отново, като разговаря с една изключително активна и зареждаща дама, майка на три деца, пилот и спортист, която предпочита да действа, вместо само да мечтае. Сутрин е на далечен полет, следобяд домакинства, а вечер е с децата. Успешно реализирала се в една, поне според обществото ни – мъжка професия, Райна Косева говори открито за пътя си до тук и ни зарежда с огромна доза вяра и позитивизъм.

Разкажи накратко за теб. От колко време си пилот в България Ер?

Казвам се Райна Косева, на 36 години, имам три деца – дъщеря Даниела на 8 г. и близнаци Ивайло и Мария на 1г. и 6 м. Работя като пилот в авиокомпания България Ер вече почти 10 години. Летя на самолет Embraer 190.

Каква искаше да станеш като малка? Как реши да избереш професията пилот?

Детската ми мечта беше да стана хирург. Всеки път, когато минавах покрай Пирогов казвах “Това е бъдещото ми работно място”. Пилот станах случайно. В 10-ти клас с приятели се записах за парашутист в аероклуб Божурище. Направих няколко скока, полетях на малки самолети и … се влюбих в авиацията. Вместо в Медицинския, кандидатствах в Техническия Университет в София, специалност Авиационна Техника и Технологии.

Мечтала си да станеш и военен пилот, което е доста предизвикателен път. Какво те привличаше в него?

За военната авиация ме запалиха момчетата от аероклуба. Те всички се готвеха за кандидатстване във военното училище в Долна Митрополия, където по това време нямаше места за жени-пилоти. Редовно ходя на авиошоута и дни на отворените врати на авиобазите. И до ден днешен настръхвам и ми се разиграва сърцето при вида и звука на изтребителите. Военната авиация си остана мечта, която просто нямаше как да се сбъдне.

Как те обогатява професията? А има ли нещо, което ти взима?

Професията ми е изключително интересна и динамична, свързана с много престой на различни места и красиви гледки. Свързана е също с ранно ставане, отсъствия от вкъщи през нощта. За мен почивните дни не съвпадат със събота и неделя, както и с националните празници.

Имаш ли и други колежки пилоти в България Ер?

Имам още 4 колежки в България Ер. Три са пилоти на Ербъс и две сме пилоти на Embraer. Жени професионалисти има и в Bulgaria Air Charter – на самолет МД80, както и в отряд 28 на самолет Фалкон2000 – командир Валентина Цветкова, която е мой идол още от годините в аероклуба.

Наскоро приключи майчинството ти с близнаци. Как успя да направиш прехода обратно към активната работа и полетите? Дълга ли беше подготовката?

Майчинството ми приключи на 01 януари 2017 г. Близнаците тръгнаха на ясла, а аз на работа. Възстановяването ми след година и половина прекъсване отне месец четене, теоритичен тест, медицински прегледи, тренажор. Като време не отне повече от възстановяването от първото майчинство, но определено този път ми беше по-трудно.

С три деца как успяваш да планираш времето си между служебните и личните ангажименти?

Всичко е въпрос на организация, а аз като бивш спортист, съм доста организиран човек. Тази година работя само “първа смяна”, т.е. изпълнявам само сутрешни полети, следобедите ми са за домакинство, а вечерите за децата. Имам “бавачка”, която изпраща малките на ясла и се грижи за тях в почивните дни. Голямата е вече самостоятелна, сама се грижи за себе си, помага и в къщи. Мъжът, с когото живея, също помага с всичко, каквото може. Не разчитаме на никой, освен на себе си и на бавачката. Не ни е лесно, но при желание, режим и подходяща организция е напълно постижима мисия.

Как прие раждането на близнаците дъщеря ти? Как помага? Идвала ли е с теб на работа?

Голямата ми дъщеря си “пожела” близнаците. Изключително много им се радва, “грижи се” за тях от новородени, дава биберони, пази ги да не паднат, сега се включва с голямо желание в игрите им. На работа няма как да я водя, защото достъпът до работното ми място не е свободен, но съм я включила във всичките ми хобита – тичане, плуване, ски, туризъм, колоездене, рафтинг, уейкборд. Тази зима за първи път се качихме на кънки и сме очаровани. Редовно я водя на летищата на Ихтиман и Бохот да летим на малки самолети. Изявява желание да скача с парашут и бънджи, което за сега не може да се осъществи заради възрастта й. Когато порастне нямам нищо против да опита от всичко, което й се струва интересно.

Какво ти дава родителството, семейството и съпруга ти?

Родителството ми даде изцяло нов начин на живот, нови ангажименти и отговорности, но и много нови забавления, както и безброй щастливи моменти.

Какво за теб е щастие? Щастлива ли си?

Щастието е пътуване, а не крайна цел. За мен щастието е начин на живот. Тайната на моето щастие е свободата. Винаги съм била щастлива, защото от дете съм се чувствала свободна да правя каквото пожелая. За мен други ограничения, освен тези които сама си налагам, не съществуват.

Професията ти е една от най-стресовите. Как успяваш да балансираш напрежението?

Имам много хобита. В свободното си време забравям за работата и се отдавам на занимания според сезона – ски, планинарство, разходки, плуване, уейкбординг. Обожавам да скачам с бънджи и парашут, да летя “ниско и бавно” с малки самолети. Децата ми са постоянно с мен и при всяка възможност се включват в подходящите за тях занимания.

Какво би посъветвала младите жени, които мечаят да станат пилоти?

Да спрат да мечтаят и да започнат да действат! В наши дни летателното обучение е достъпно за всички желаещи, а работа за пилоти има много и по цял свят. Необходими са само здраве, желание и упоритост.

Абонирай се за вдъхновения и практични бизнес съвети от нас тук.

Денят ми започва с…  Усмивка

Брой шампоани в банята… Три

Любима билка или цвете… Лавандула

Любимо кътче в България… Цялата България ми е любима, колкото повече пътувам, толкова повече я обичам

Мечтая за… Превръщам мечтите в цели и давам всичко от себе си, за да ги постигна. Пожелавам си само децата ми да са здрави, всичко друго е игра!

* Статията е осъществена с партньорството на Бочко

Снимки: Личен архив