Деси Лозова е наш автор и създател на бранд за ръчно рисувани дрехи. Представяме ви нейната история – за детските мечти, житейските избори и дългия професионален път, който я отвежда до Decollage Handmade. 

Разкажи с няколко думи за теб

Старая се да мисля позитивно и да съм повече оптимист. Вярвам в себе си и предпочитам да се справям с всичко сама, вместо да търся помощ. Но считам това за недостатък. Цял живот се опитвам да се движа по план, дори завърших специалност „Планиране“, но май не се научих да следвам стриктно точките от моите безброй списъци. Идеите ме връхлитат постоянно, но постоянството е голямо предизвикателство за мен. Въпреки това никога не се отказвам – както казва мама: от малка каквото си наумя тихомълком рано или късно го постигам.

Започнах с уроците по рисуване от 5ти клас, но не съм завършила Художествена Академия, дори не опитах да кандидатствам. Реших, че ще имам повече полза от образование, което е бизнес ориентирано и се насочих към икономическа специалност в УНСС, с допълнителна квалификация Бизнес реклама. Имам и магистърска степен по Виртуална култура от философския факултет на СУ.

Синът ми е на 12 г. Много се радвам, че си приличаме по чувството за хумор, макар да сме различни по темперамент. Като дете бях кротка и стеснителна, а той е много енергичен и социален. За това се превърна в най-големият ми учител. Често се опитвам да следвам неговия ритъм, да не взимам всичко на сериозно и да бъда повече „над нещата“.

С какво се занимава преди да стартираш Decollage Handmade?

Започнах да работя след завършване на училище, естествено за да казвам, че съм независима. На 25 с моя приятелка, разочаровани от това, че не можем да си намерим постоянна и свестна работа, почти на шега си направихме своя агенция за подбор на персонал. През 2002 г. малко работодатели бяха чували за тази услуга, положихме усилия да я популяризираме и всичко потръгна много добре. В процеса на работа постоянно повишавахме знанията и квалификацията си, наемахме и обучавахме още хора, които да ни помагат. Всичко беше прекрасно, до разгара на финансовата кризата в България и през 2011 г. спряхме дейността.
Реших да търся нови предизвикателства и започнах работа като търговски директор в интернет компания. След 3 г., смениха управителя, а новият предпочете да назначи свой екип. 6 месеца бях на трудовата борса, а това беше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Защото докато получавах обезщетение изцяло се отдадох на рисуването.

Защо реши да промениш кариерния си път? Как стартира идеята за моден бранд?

Детската ми мечта беше да рисувам и да правя дрехи. Дори в училище, когато всички около мен си харчеха джобните за цигари и кола, аз си купувах модни списания. Докато следвах висшето си образование, рисувах копринени шалове и картини, които оставях в галерията на моя позната. Но средствата не бяха достатъчни, за да стартирам свой бизнес. Признавам обаче, че по-големият проблем за мен беше липсата на смелост и вяра, че ще успея да се реализирам с рисуване, защото самата аз не се възприемах като художник.

Когато се върнах към рисуването, вече бях омъжена, с голямо дете, дълъг професионален опит, но най-вече убедена, че с каквото и да се захвана ще го превърна в бизнес.

Как се развива твоята дейност в България? Какви са предизвикателствата при развитието на дейността ти тук?

Мисля, че улучих подходящ момент за развитие на подобен вид дейност. Не, че е лесно, но преди 10 г., когато социалните мрежи не бяха така популярни, щеше да ми бъде много по-трудно да бъда открита от нови клиенти.

Макар че живеем в консуматорско общество и сме жертви на рекламата, все повече хора се интересуват от здравословен начин на живот, добра храна, бавна мода. Те търсят нещо различно, направено с внимание – от човек за човека. Това доказва постоянно нарастващият брой автори и почитатели на базарите за ръчно творчество.
В момента най-голямото предизвикателство за мен е решението в каква посока да развия дейността си. За моя радост, работата ми все повече расте. Стартирах с идеята да създам свое кътче, в което да творя за удоволствие, без ангажименти към служители, защото дълги години работих сред много хора. За съжаление все по-често се налага да бавя или отказвам поръчки от клиенти. Не ми стига и времето, което искам да отделям за нови проекти и това ме напряга. Дилемата е дали да запазя първоначалната си концепция за малкото ателие или изцяло да променя процеса на работа. Но бъдещето ще покаже.

 

Как преминава един твой обикновен ден?

Ставам в 6:30-7 ч., за да изпратя синът ми на училище, а след това домакинствам. Отмятам задачи, свързани със закупуването на материали и посещавам шивашкото ателие, с което работя. След 11:30ч. съм в бутика. Когато нямам срещи с клиенти, рисувам. Помещението е на две нива и горе съм направила своето ателие. Тъй като е в центъра, а приготвям хубаво кафе, често е сборен пункт за среща с приятелки. Така съчетавам полезното с приятното, защото все по-рядко успявам да се видя с тях навън. След работа  към 18:30ч. водя синът ми на спорт и използвам това време за своята тренировка. След вечеря, ако той има нужда, му съдействам с учебния материал. Все по-често и аз си взимам домашна работа – бродирам дрехите, които съм рисувала през деня. Не съм нощна птица и до 22-23 ч. съм в леглото.

Почивката за теб е

Почти не разграничавам работните от почивните си дни, защото дори и да не съм в ателието, винаги имам нещо за вършене. Истинската ми почивка е свързана с пътуване. Не е задължително да е в чужбина, може да е само на километри от София, но това е сигурен начин да сменя ритъма на ежедневието.

Горещ почитател съм на театъра, операта и киното. Чрез тях релаксирам и се зареждам с положителни емоции.

Какво би посъветвала жените, които имат талант и страст в дадена област, но работят в съвсем различна сфера и нямат смелостта да оставят сигурна и платена работа?

Вярвам, че смисълът на нашето съществуване е в това да изпълним своята житейска мисия. Тя може да е свързана с разгръщането на наш талант, със сбъдването на детската ни мечта или с дела, посветени на другите хора. Животът ни преминава в нейното осъзнато или неосъзнато търсене. Колкото по-рано я открием, толкова по-рано ще намерим пътя към себе си, чрез който ще се изградим като завършена и цялостна личност. Когато започнем да реализираме житейската си мисия, ние ще открием извора на своята вътрешна хармония.

Иронията е, че още на 19 г., когато завърших техникума по текстил превърнах детската си мечта в своя професия – „Художествено оформление на тъкани и десени“. Но ми трябваха още толкова години, три дипломи и безброй сертификати за обучения, опит в различни бизнес сфери и един фалит, за да започна да упражнявам тази своя професия. Оказа се, че животът ми се е завъртял в кръг, докато не се завърнах там, откъдето тръгнах и към това, което ме прави щастлива и удовлетворена.

За това, бих ви посъветвала – ако имате талант или вече знаете с какво искате да се занимавате, да не чакате дълго време. Видно е, че това, което ви е писано, рано или късно ще се случи. Започнете да го планирате. От личен опит се убедих, че ако не опишем на бял лист мечтите си, с подробни стъпки за тяхната реализация, вероятно винаги ще си останат мечти. Ако се страхувате от рискове и не можете да напуснате своята настояща работа, вложете усилия и през всяка свободна минута правете това, което ви харесва, докато се почувствате напълно готови да му се отдадете изцяло.

Моята страст е сладкото.

Намирам вдъхновение…зависи от настроението ми, може да е и в смачкана хартия на улицата.

Денят ми започва с хубаво кафе.

Не мога без… няма нещо, без което не мога. Но от години всяка вечер, съвсем осъзнато благодаря за всичко, което имам и което ми се случва в живота.