Абонирайте се за нашия бюлетин тук.

  • Разкажи ни малко повече за това коя е Фийби (Phoebe) и каква е тя?

Фийби не е за вярване. Ако се разсъждава логично, тя изобщо не би трябвало да оцелее в този свят. Много е чувствителна, страда от всяка грубост. Мечтателка до самозабрава. Вярва в любовта, вярва в доброто у хората. А тези две неща са рядкост и е почти чудо да ги открие човек. Често изглежда наивна и остава неразбрана, но пак прави всичко със старание и се отдава с цялото си сърце. Просто комерсиалната страна на нещата Фийби оставя винаги в сянка, на второ място. Първото по важност е да се направи нещо красиво, на което някой да се радва.

  • А коя е Виолета Миронова и как съчетаваш двете – творец на кукли и играчки, и предприемач?

Аз съм преди всичко артист, за мен има само Фийби. Виолета Миронова е за официалните документи. Името Фийби идва от иврит и означава светъл, чист. Мой приятел ме нарече така преди години и от онзи момент това е моето име.

Двете дейности са различни, но ги побирам без проблем във всеки мой ден, защото  отношението ми към тях е еднакво. Подходът е един и същ- по време на работа мисля основно за радостта на хората заради това, което съм сътворила за тях. После мисля за мен и за моите резултати. По професия съм дизайнер, имам инженерно образование. Това означава дисциплина. Творчеството означава свобода. Като се смесят двете се получава накратко това – докато проектирам интериори мечтая за уют, представям си домове пълни с обич, с детски смях и с кучешки лай. А докато шия, си мисля за очичките на децата, които искрят докато те прегръщат играчките, мисля за  изненадата на възрастните, които получават ръчно изработени кукли като подарък.

  • Кога се зароди идеята за шиенето и създаването на играчки?

Истината е, че след като завърших университета започнах работа. Не беше точно по специалността ми, но беше някакво начало. Мина съвсем малко време преди  това да ми се стори неприемливо и дори обидно. Чувствах, че пилея своя потенциал и това ме съсипваше. Исках да имам друг живот, в който все по-малко да се съобразявам с материалната действителност. Благодарна съм, че тази работа толкова ме огорчи, защото така  разбрах, че трябва сама да си създам живота, който си представям. След като вече бях осъзнала това, другото стана за миг. Горе-долу в един удар на сърцето през 2011 година. Представих си една кукла и това беше достатъчно. Можех да шия още преди изобщо да започна да уча шивашкия занаят. Знаех, че това е сила и нямаше нужда да избирам какво да правя. Не съм се чудила, просто започнах да шия първата кукла. Като рефлекс беше всичко. После ми хрумваха все повече неща, рисувах скици, правех кройки  и така се родиха и играчките.

  • Имаше ли за теб „превратен момент“, в който разбра, че връщане назад няма и Phoebe`s Dolls ще бъде твоята работа?

Не. Изпитвах абсолютна вътрешна убеденост, че това, което съм измислила, ще бъде част от мен до края.

  • Кои са нещата, които ти помогнаха най-много в това да превърнеш идеята в реалност, а после и в успешен бизнес?

Помогна ми това, че не се отказвам лесно, това, че не се отказвам и трудно, и накрая това, че не се отказвам въобще. Помогна ми дисциплината, която вече споменах. По-конкретно това, че съм последователна, търпелива и отговорна. Без тези неща всичко е загубено.

  • Какви уроци научи през годините работа, които би искала да споделиш с жените, които мислят да създадат собствена практика и малък бизнес?

Всяка ще достигне до истината сама. Това си е закон. Докато не се почувства едно нещо и докато не се изстрада, е трудно за вярване. Не се взима предвид. Не означава нищо. Но бих споделила нещо, за което научих, че се случва на всички- в началото хората се настройват отрицателно, гледат да те спрат, ставаш неудобен, струваш им се луд, искат да те върнат в т.нар сигурност на живота с работното време от понеделник до петък и заплатата. Разубеждават те, говорят какво ли не без да си ги питал. Така само се създава страха от неуспех, който не е нищо друго освен инструмент за манипулация. Като се преодолее това, няма нищо страшно. Следва задоволството от собствената смелост. После един по един се подреждат резултатите.

  • Кое те мотивира?

Аз съм творец- за мен мотивация и вдъхновение са едно и също нещо. Понякога и една добра дума ми стига, понякога е нещо, което съм видяла. Рядко ми е нужно нещо специално, стига ми и това, че хората подаряват  Phoebe`s dolls на тези, които обичат. Това означава много за мен.

  • Ако можеше да започнеш всички от начало, би ли променила нещо в подхода? Кои грешки не би повторила?

Не, не бих променила нищо. Иска ми се само да се беше случило всичко по-рано. Направих грешки, които и сега повтарям, защото не мисля за пари. Защото оставям финансовите резултати на втори план.

  • Обожаваме как изглеждат играчките ти и бранда като цяло. Детайлите, от етикетите до сайта са много въздействащи! Кое според теб е най-важното, при изграждането на един успешен бранд, който достига до клиентите?

Тази оценка и усмивката ми след нея са вдъхновяващи. Най-важното е да има новост – нещо току-що създадено, което идва на бял свят с този бранд. Така продуктите стават разпознаваеми и се различават от всичко останало. Важен е авторът, който твори, защото той се изразява чрез този бранд. Каквато е личността, такава е и свършената работа. Те са едно цяло. А за да е направено всичко както трябва, е важна и регистрацията на търговска марка, придобиването на всички права и оттам възможностите за развитие. Без  това, аз лично възприемам всичко като несериозно и като нещо не достойно за уважение.

  • През призмата на сегашната ти перспектива, на какво трябва да е готова една жена, за да създаде успешен самостоятелен бизнес у нас?

Аз бях готова на всичко. Мисля, че всяка жена и изобщо всеки човек трябва да бъде винаги готов да се лиши от някои неща в името на своя бизнес. Аз се лиших от сън, от срещи с приятели и познати, от харчене на пари за себе си, от време за себе си. Но не съжалявам за никое от изброените. Това е пътят. Той е приключенски, за смелчаци.

  • А кое се оказа много по-лесно от колкото очакваше?

Мислех си, че да си направиш фирма е нещо много трудно. Тези административни неща малко ме притесняваха. Имаше изброени разни документи, декларации… А това се оказа нещо съвсем просто. Това беше най-лесното от всичко.

  • Какво би казала на всяка жена, която се колебае дали да предприеме първите крачки към това да превърне обичта си към нещо в своя работа?

Бих и казала, че колебанията са само загуба на време. Няма нищо по- хубаво от това човек да прави това, което обича. За мен е щастие е да не се налага да работя нещо друго за да живея. Ако трябваше да решавам сега, пак бих избрала този начин на живот. Бих го избирала всеки път.

Прочетете също: 15 интересни идеи за стартиране на бизнес от майки с малки деца

[divider style=”none”]

[/divider]

Най-любимото ми нещо сутрин е … да планирам деня в любимия си тефтер, а след това да потанцувам. Никога не казвам „не“ на… молба за помощ. Ако куклите ми можеха да говорят…. биха в един глас запяли това, което аз най-често пея докато ги шия: “The book of love is long and boring No one can lift the damn thing It`s full of charts and facts and figures and instructions for dancing…”

  • 3-те ми бизнес желания към златната рибка биха били

    1. Още хора, които да подаряват от куклите и играчките Phoebe`s dolls
    2. Много семейства, чиито домове да проектирам изцяло
    3. ДДС да бъде по-малко от 20%

  • Най-хубавото при избирането на материали за играчки е….

    че мисля за децата, а това са мисли за любовта.

  • Посланието ми към всички майки, които четат тези редове е:

Направете всичко възможно да бъдете добър пример в живота на децата си, да бъдете човек, когото да обичат с възхищение. И никога, ама никога не удряйте децата.

Phoebe`s dolls може да намерите във Facebook, както и на страницата им тук.