Коя съм аз в 3 изречения?

Казвам се Юлия Джарвис – на 35 години, от град Русе. От около 15 години живея в Англия. Щастливо омъжена съм и имам две деца, син на 6 години и дъщеря на почти 4 години. Преди две години отворих свое собствено магазинче в Etsy за ръчно ушити флагчета, украси за детски стаи, сватбени декорации и др.

Разкажи ни малко повече за идеята Fabrika UK – кога се зароди и откъде идва любовта ти към шиенето?

Любовта ми към шиенето е от времето, когато бях малко момиче и гледах как майка ми шиеше на шевната си машина. Нейното хоби беше (а и продължава да е) шиенето. Прекарвала съм часове на кухненската маса с нея, тя шиеща в един край, а аз в другия – играейки с макари, напръстници, платчета, конци и др… Не си спомням майка ми да ми е провеждала урок по шиене, по-скоро съм се научила от подражание. Децата попиват много неща от родителите си и съзнателно или подсъзнателно копират техните действия. Така стана при мен с шиенето.

Идеята за създаване на продукта Fabrika UK се роди след един Коледен базар в навечерието на 2015 година. Наех щанд и за моя радост продадох почти всички продукти, които предварително бях подготвила. Тогава установих, че хората ценят ръчно изработените неща и ги купуват.

Бях чувала за платформата Etsy и в началото на 2015 година реших да отворя мое онлайн магазинче.

Съпругът ми измисли името Fabrika UK. Шегувахме се, че след семейната вечеря, след като измием чиниите и приспим децата, “фабриката” отваря врати.

Кога беше моментът, в който реши, че това може да е много повече от „приятно занимание“?

Скоро след отварянето на магазинчето  започнаха да пристигат първите поръчки, eдна от които беше за кралските бебета на принца на Монако, близнаците Габриела и Жак. След това получих поръчка от централния офис на банка Barclays в Лондонското Сити за украса на офис празненство. Започнаха да идват и поръчки за сватбени знаменца от по 50-100 метра и може би тогава разбрах, че шиенето от хоби се превръща в малък бизнес.

 

Сблъсквала ли си се в началото със скептицизъм за това, дали е възможно да бъдеш активна и успешна в самостоятелната работа и добра майка? Ако да – как го преодоляваш?

Имала съм моменти, в които аз самата съм се питала, дали мога да съчетавам грижите по децата и домакинството, от една страна, и бизнеса си, от друга. За мен децата са на първо място – важно е да разговаряме, да им чета книги, да играем, да рисуваме, пишем и т.н. Имам една табелка, закачена над кухненската ми маса, която гласи в превод на български: “Добрите майки имат мръсни фурни, лепкави подове, но щастливи деца”. Донякъде това важи за мен. Денят прекарвам с децата си, а вечер, след като заспят – кроя, шия, опаковам пратки.

Каква според теб е истината за превръщането на хоби в бизнес и на мечтите в реалност? Как го правиш ти?

На първо място е важно да имаш хоби и да имаш мечти. Аз имам и двете, по много. Когато започнеш да бъдеш търсен за това, което правиш, да се оценява труда ти и да се възвръщат инвестициите ти, може би тогава хобито се превръща и в бизнес. Аз лично не съм влагала много средства за започване на бизнеса си. При всяка нова поръчка закупувах необходимото количество и цвят плат и материали.

Кои твои качества ти помагат най-много в това да съчетаваш купищата задължения, поръчките, шиенето и грижата за децата?

Може би това качество, че успявам да превръщам задълженията в съвместна игра с децата. Пазаруване, готвене, почистване – правим всичко заедно. От 6 години насам аз не съм само аз, аз сме ние (аз и децата).

Кои са най-големите предизвикателства и най-големите радости, които твоето начинание ти носи?

Предизвикателства са крайните срокове на клиентите, особено за знаменца за кръщенета, рождени дни или сватби. Често се налага да стоя до късно вечер, за да успея с поръчките. Веднъж дори взех шевната си машина с мен, докато бяхме на семейна почивка, за да довърша една голяма поръчка.

Радвам се на доволните клиенти, положителните отзиви на страничката ми и най- вече, когато ми изпратят снимка на знаменцата ми в “действие”. Най са ми любими сватбените снимки, където на фона на младоженците са моите знаменца, или тези от рождените дни на деца.

Какво научи и как се промени ти самата, откакто активно развиваш бранда и бизнеса си?

Убедих се, че светът се променя с много бързо темпо. Ако бях решила да отворя магазинче в моя град и да продавам нещата си, не мисля, че бих имала толкова поръчки и клиенти от целия свят. С онлайн магазина достигам до най-отдалечените места по света. Имам поръчки от САЩ, Бразилия, Германия, Швеция, Италия, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур… Мисля, че досега съм имала клиенти от всички континенти, с изключение на Африка и Антарктида.

А за това как аз съм се променила?

Майките сме многофункционални същества. Освен няколкото физически задължения, които трябва да се свършат на момента, се опитвам и да мисля за няколко неща едновременно като кой, кога и какво е ял, какво трябва да се опере или сготви, но и в същото време да формулирам в главата си отговор на поредното запитване от клиент, организиране на пратка, закупуване на нови платове и т.н.

Твоето прекрасно пораснало момче и малката ти принцеса вече разбират какво прави мама – какъв пример искаш да им дадеш с твоята работа и с това, което правиш?

Както навремето моята майка ми е дала пример, че е хубаво човек да има хоби и да създава красиви неща, така и аз искам да покажа на децата си това.

Също ги уча, че за да отидем на почивка или да си купим нещо по-голямо, първо трябва да сме се потрудили и изкарали пари за това. Понякога с тях измерваме цената на дадено нещо в брой знаменца, които мама трябва да ушие.

Но най-любимото нещо за децата ми е да седнат в скута ми и да им позволя да вдянат иглата на шевната машина или да ушият един прав тигел.

Разкажи ни как преминава един твой ден?

Както споменах вече, денят ми преминава предимно в занимания с децата. Синът ми е ученик и от 8.45ч. до 15ч. е на училище. Дъщеря ми само две сутрини посещава детска градина. Останалите дни сме с нея и през деня ходим на басейн, детски площадки или се срещаме с приятелчета. Колкото и да искам да отделям време през деня за бизнеса си, примерно да скроя нещо, да изрежа буквички за поредното знаменце с име, почти никога не успявам и всичко оставям за след 20ч., когато и двете ми деца са заспали.

Какво би казала на други майки, които искат да се занимават със самостоятелна дейност, но не са се престрашили още?

Смело напред майки! Аз нямах предварително предначертан бизнес план, нещата просто се случиха от само себе си и успях да превърна хобито си в бизнес. Бизнес, който ми позволява да съм до децата си в тези първи, незаменими години от техния живот. В същото време да ги науча, че е хубаво човек да има и свое занимание, и то да му носи удоволствие, удовлетворение и финансово възнаграждение, с което цялото семейство да може да си позволи някои екстри, които иначе би било по-трудно да ги има.

Намирам вдъхновение… в ръчно изработените красиви неща.

С изкуството си искам да провокирам… всеки да повярва в себе си, че може.

Социалните медии за мен са… място за реклама, продажба, намиране на нови клиенти. Неразделна част от бизнеса ми.

Девизът, който често ме е крепял е… Бъди позитивна, прави добро, усмихвай се!

Моята страст са… красивите платове.

 

Снимки личен архив. Всички права върху текстовете и изображенията са запазени. Herstartup.today напомня: публикуването на този текст (изцяло или отчасти) в медии става само с изрично писмено разрешение от Herstartup.today и автора.