Познавам Детелина Стаменова от може би 13 години.  Работата ни в комуникациите ни запозна. 4 години след това “изчезнах” от България за 5 години – да работя с други медии, а част от българските, разбира се, ме забравиха. Обаче с Дети продължавахме да си пишем. След като се върнах тук попадах на снимките й тук-там – беше станала главен редактор на българското списание Cosmopolitan! Когато заминах тя започваше там, а когато се върнах вече беше главен редактор! Изумително. Почувствах се много горда с нея. Реших да й пиша и да се видим. Оказа се, че не само е главен редактор, но има и две малки момиченца! Аз момчета, тя момичета на почти същата възраст. Не спираше да ме изненадва.

Помня докато аз бях по майчинство, тя също. Но не спираше да работи и за списанието. А успоредно изграждаше своя бранд.  Бях още по-горда, че я познавам. Чудех се как успява с всичко това. За това и я поканих  – да разкаже на всички. 

[divider style=”none”]

[/divider]

Дълги години се занимаваш основно с журналистика като главен редактор в Cosmopolitan България. Как се появи страстта ти към психотерапията? Кога започна трансформацията ти?

За мен  Cosmo е страст, при това голяма и завинаги! Това е работа, за която съм мечтала и съм постигнала, чувствам се успяла в нея. А психотерапията се появи много отдавна, още в края на ученическите ми години, и от тогава започна пътуването ми към нея. Така постепенно дойде момента, в който замених единия кабинет с друг. Щастлива съм, че се случи така и въпреки че имах някои предложения да се върна в журналистиката, мисля че моето място в момента е като психотерапевт.

Защо избра да помагаш на хора, сблъскали се с хранителни разстройства?

Връзката тяло-душа е подложена на предизвикателството на времето, в което живеем и заради това изследвам това с тези, които са готови да се срещнат… със себе си. Интересувам се специално от хранителни разстройства заради психичното страдание и физическото му проявление. Броят на хора с хранителни разстройства расте – и това не са единствено анорексията и булимията, но и болестното преяждане и различни смесици от всички тях с различни симптоми – а има много какво да се разбира за техния произход и отключване, както и най-добрите начини на терапия и лечение. Да, това е една вълнуваща тема!

Работя също така и с хора, които са решили да потърсят психотерапията като начин за откриване на нови модели за справяне. Когато човек сам види, че повтаря една и съща грешка в живота си, но не знае как се получава така, решава да опита с терапия. Радвам се, че психотерапията става все по-популярна, както е по света и все повече от клиентите ми идват не само заради криза в отношенията, въпреки че кризите са начин да намерим нови начини за решения – но и защото искат да разберат повече сами себе си. Личната психотерапия е един много силен начин да потърсиш ключовете към собственото си Аз, към постъпките и своята история. Заниманието ми е изключително интересно и обогатяващо, но и много отговорно и трудно.

Имаш деца, а помня как по време на майчинствата с тях не спираше да работиш. Коя е тайната рецепта да съчетаваш всичките си роли?

Не е тайна и не е рецепта. Без семейството ми не бих могла да се справя. Не можех да си представя, че по време на майчинствата ми няма да се занимавам със списанието – с оглед на определени обстоятелства и отношения отстрани може да изглежда ненужно, но никога не съм съжалявала, дори и сега, защото за мен това списание е било винаги много повече от работа – а страст – и трамплин към новата ми работа – с всичко, което научих там за света на бизнеса, с възможността да пиша по теми за психология и здраве, които винаги са ме вълнували и с шанса да се срещна с много хора и да посетя уникални места.

Как почиваш?

Медитирам. Пея в колата. Шофирам на дълъг път. Мълча.

Как преминава един твой обикновен ден…

Обикновен ден?! Познаваш ме, нямам обикновени дни! От личната си психотерапия осъзнах значението на почивката, на забавянето на темпото и намирането на баланса работа/заетост.

Днес повечето твои часове са заети, но как намери първите си клиенти?

Те ме намериха. Много хора знаеха за намерението ми да се занимавам с психотерапия и предложиха на свои познати да опитат с мен. Така, лека полека се случиха нещата.

Кое е твоето вдъхновение?

Близките ми. Емили Дикинсън. Мая Анджелоу. Клиентите ми и техните истории също са неизчерпаем източник на надежда.

Четирилистна Детелина ли си? Вярваш ли в късмета?

Да. Вярвам в доброто. Вярвам, че късметът е на страната на смелите.

Какво е твоето определение за успех?

За мен успехът е да си постигнал лукса да бъдеш себе си без угризения.

Винаги ли си искала да работиш за себе си?

Не. Обичам да работя за други хора. Аз съм корпоративно животинче и обичам да тичам като хамстерче, само че в бизнеса в който работех вече не е толкова спокойно и няма възможност за творчество. Няма възможност да се правят големи проекти, всичко е на ръба на разума и бюджетите, не е както беше преди петнадесет години. Няма ли мащаб, за мен не е толкова интересно.

Най-голямата ти гордост…

Преди години създадох една страница в Cosmo, в която молех известни български жени да пишат писма до своето 20 годишно Аз… Гордея се със своето 20 годишно Аз, което доста се потруди.

Балансът за теб е…

Моментът, в който съм в хармония между нуждите, желанията и задълженията си. Не е никак лесно, но всекидневно се стремя към него.

[divider style=”none”]

[/divider]

Снимки личен архив. Всички права върху текстовете и изображенията са запазени. Herstartup.today напомня: публикуването на този текст (изцяло или отчасти) в медии става само с изрично писмено разрешение от Herstartup.today и автора.

[divider style=”none”]

[/divider]

Автор: Силвия Трифонова

Mайка на две малки деца, автор на идеята за Her Startup, консултант комуникации, дълги години маркетинг & PR на международни иновативни брандове в България, a по-късно и за 13 държави в Близкия Изток